Определение № 272 от 24.09.2015 г. на ВКС по гр. д. № 3332/2015 г.

Производството е по чл.288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на Т. инвест” О. срещу решение №2144 от 31.03.2015г. по гр.д.№8714/14г. на Софийски градски съд. Ответникът в производството С. Е. Г. прави възражение за недопустимост на касационното производство на основание чл.280, ал.2 ГПК. Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, приема следното: Предмет на касационно обжалване е въззивно решение, с което са разгледани следните искове: по чл.108 ЗС за установяване на собствеността и предаване владението на мазе №5, находящо се в сградата на [улица], [населено място]; евентуален иск по чл.108 ЗС за собственост на 8,525/17,67 идеални части от складово помещение в същата сграда и иск за заплащане на сумата от 450лв. - обезщетение за лишаване от ползването на мазето за периода от 15.03.12г. – 15.06.12г. Данъчната оценка на процесното мазе е 2436 лв., видно от данните по делото. Толкова е и данъчната оценка на идеалната част, претендирана с евентуалния иск. Според редакцията на чл.280, ал.2 ГПК, действала към датата на подаване на касационната жалба – 11.05.2015г., не подлежат на касационно обжалване решенията по въззивни граждански дела с цена на иска до 5000 лв. В настоящия случай цената на исковете по чл.108 ЗС се определя от данъчната оценка на спорния имот – 2436лв., а цената на паричната претенция – от търсената сума – 450лв. И по двата иска цената е под 5000лв., поради което въззивното решение не подлежи на касационно обжалване. Спрямо касационната жалба не може да се отнесе действащата към настоящия момент редакция на чл.280, ал.2 ГПК, след изменението и с ДВ бр.50/2015г., тъй като това изменение действа за напред и се отнася само за касационни жалби, които ще бъдат подавани след влизане в сила на това изменение - §14 от ПЗР на ЗИД ГПК, ДВ бр.50/2015г. Водим от изложеното, Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение