Определение № 75 от 26.02.2021 г. на ВКС по гр. д. № 3875/2020 г.

Производството е по чл.288 ГПК.

С решение № 260006 от 06.07.2020 г. по в. гр. д. № 170/2020 г. на Пернишкия окръжен съд е потвърдено решение № 164 от 13.12.2019 г. по гр. д. № 313/2019 г. на Радомирския районен съд, с което е бил отхвърлен предявеният от В. С. Г. срещу Ж. Я. Г. и Р. С. Г.-К. иск по чл.124, ал.1 ГПК за признаване за установено, че ищецът е собственик по наследство от С. С. Г. на 1/6 ид. част от УПИ .... от кв. .... по регулационния план на [населено място], [община], и от намиращата се в него вилна сграда с площ от 46 кв. м.

Въззивният съд е приел, че страните по делото са наследници на С. Г. – деца и съпруга. През 1983 г. върху спорния имот е било учредено от държавата право на строеж на С. Г., а през периода 1983 г. - 1984 г. той е изградил процесната сграда. През 1998 г. е закупил от държавата имота, върху който е построена сградата. През 2015 г. съпрузите С. и Ж. Г. са продали на дъщеря си Р. Г. дворното място и сградата. През 2015 г. С. Г. е починал.

Прието е, че по плана от 1981 г. към процесния парцел са били придадени 46 кв. м. от имот пл. № .... и 23 кв. м. от имот без номер, предвиден за озеленяване /дере/. В община Радомир няма данни за изплащане на обезщетения за придаваемите части, но имотът е зает, като от три страни има огради. Прието е също, че сградата в имота е с 12 кв. м. по-голяма от предвиденото в договора и строителното разрешение, изграден е и гараж от 24 кв. м. и тераса с две стълбища от 34 кв. м. Сградата отговаря на строителните нормативи по ЗТСУ /отм./ и по ЗУТ.

Ищецът поддържа, че продажбата от 2015 г. е нищожна поради нарушаване на § 6, ал.5 ПР на ЗУТ, поради което той е придобил по наследство от С. Г. 1/6 ид.част от имота.

За да отхвърли предявения иск за собственост въззивният съд е приел от правна страна следното:

Забраната на § 6, ал.5 ПР на ЗУТ за извършване на разпоредителни сделки с дворищнорегулационен парцел, за който в сроковете по § 6, ал.2 и ал.4 не са изплатени обезщетенията за уреждане на сметки по регулация, не намира приложение в случая. Придаваемите по регулация части са били заети, тъй като в имота има огради. Завземането на придаваемите части и владението им повече от 10 години е основание да се счита, че регулацията е приложена, щом като в този случай съгласно чл.33, ал.1 ЗТСУ /отм./ парцелните граници се заснемат като имотни.

Но дори да се приеме, че регулацията не е приложена, пак не е налице нищожност на продажбата от 2015 г. поради противоречие с § 6, ал.5 ПР на ЗУТ. След изтичане на сроковете по §6, ал.2 и 4 ПР на ЗУТ се прекратява отчуждителното действие на заварения от ЗУТ дворищнорегулационен план и се възстановява автоматично предишното положение, т.е. правото на собственост върху парцела се трансформира в право на собственост върху имота, за който е бил отреден този парцел, а придадените по регулация части се връщат в патримониума на собствениците на имотите, от които са били отнети. При сключена сделка с парцел с неуредени регулационни сметки същата не е нищожна. Забраната на § 6, ал.5 ПР на ЗУТ е за прехвърляне на парцела с неуредени сметки, но не и за имота, за който този парцел е уреден. Затова нарушаването на посочената забрана не води до нищожност на сделката, а само до това, че вещен прехвърлителен ефект настъпва само за имота, но не и за парцела. Съдът се е позовал на практика на ВКС в този смисъл.

По отношение на сградата сделката също не е нищожна. Не се касае за незаконен строеж, а надхвърлянето на предвидената по документи застроена площ представлява несъществено нарушение. Освен това гаражът е предвиден в одобрения архитектурен проект. Приложим е и чл.131 ЗТСУ /отм./, редакция 1980 г., който предвижда, че в правото на строеж върху държавен парцел се включва и правото да се построи гараж и спомагателни постройки, каквито пък са терасата и стълбището. Изместването на строителното петно също е несъществено - само откъм дъното на имота с 1,7 м. Строежът обаче отговаря на всички правила и нормативи, действали преди и сега. Изводът за незаконност на строежа не следва и от това, че строителното разрешение е подписано от техник, а не от главен архитект. Към датата на издаване на строителното разрешение ЗТСУ не е определял кой е органът, който следва да го издаде.

Касационна жалба срещу въззивното решение е подадена от ищеца В. С. Г..

Жалбоподателят счита, че сделката, от която черпи права втората ответница, е нищожна поради нарушение на закона, поради което той е придобил по наследство процесната част от дворното място и сграда. Счита, че дворищнорегулационният план не е бил приложен, тъй като поставянето на ограда не означава завземане на придадени места по регулация. Позовава се на разясненията в т.2 на ТР № 3/1993 г. на ОСГК на ВС, като излага довод, че чл.32 и чл.33 ЗТСУ са уреждали хипотези, свързани с изменение на влязъл в сила дворищнорегулационен план, а в случая е безспорно изяснено, че в населеното място има само един регулационен план от 1981 г., който не е изменян. Позовава се и на § 22 ЗР на ЗУТ, който разяснява кога се счита за приложен ПУП. Счита, че след като не са платени суми за уреждане на сметки по регулация, то планът не е бил приложен. На следващо място – забраната на § 6, ал.5 ПР на ЗУТ се прилага и в настоящия случай, тъй като предмет на оспорената сделка е именно урегулирания поземлен имот, а не имотът, за който с плана е бил отреден парцел. Неправилен бил и изводът, че процесната сграда е законен строеж. Строителното разрешение е надхвърлено не само с 12 кв. м., но и с площта на терасата и стълбищата. Позовава се на чл.154, ал.2, т.5 ЗУТ, който сочи кои са съществените отклонения от одобрения архитектурен проект, както и на обстоятелството, че прехвърлителната сделка от 2015 г. е извършена без удостоверение за търпимост, което е било изискуемо от №16, ал.2 ПР на ЗУТ.

В изложението се поддържат основанията за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.1 и т.2 ГПК, като второто основание според жалбоподателя е налице, когато въззивното решение противоречи на практиката на ВАС.

Поставените въпроси, уточнени от ВКС съобразно приетото в т.1 на ТР № 1/19.02.2020 г. на ОСГТК по тълк. д. № 1/2009 г. на ВКС, са следните:

1. Договор за продажба на урегулиран поземлен имот, за който придадените места по регулация не са уредени в срока по § 6, ал.2 ПР на ЗУТ, има ли вещно-прехвърлителен ефект за поземления имот, без придадените места по регулация; 2. Може ли да се приеме, че чрез поставяне на ограда на дворищнорегулационен парцел с неуредени сметки по регулация и след това с изтичане на срок от 10 години, придадените места по регулация са били заети и е налице приложен дворищнорегулационен план при действието на ЗТСУ /отм./; 3. Дали понятието „приложен план“ по ЗТСУ /отм./ е относимо към съвпадането на регулационните линии с имотните граници след заемане на придадените части и владението е продължило повече от 10 години след това заемане, предвид разясненията в ТР № 3/1993 г. на ОСГК на ВКС.

4. Налице ли е незаконен строеж, който е изпълнен при съществено отклонение от строителните книжа.

Жалбоподателят счита, че по първия въпрос въззивното решение противоречи на решение № 112 от 05.03.2010 г. по гр. д. № 3797/2008 г. на ВКС, I-во г.о.; по втория и третия – на ТР № 3/2993 г. на ОСГК на ВС, а по четвъртия – на решение № 5648/30.04.2018 г. по адм. д. № 3365/2017 г. на ВАС, II-ро отд. Ответниците в производството Р. С. Г. -К. и Ж. Я. Г. оспорват жалбата. Считат, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване. Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, приема следното:

Касационната жалба е процесуално допустима, тъй като е подадена в срок, от надлежна страна, срещу решение на въззивен съд по иск за собственост, което не е изключено от касационен контрол с оглед цената на иска.

Не са налице обаче поддържаните основания за допускане на жалбата до разглеждане по същество от ВКС.

Жалбоподателят основава иска си за собственост на наследствено правоприемство от С. Г. и нищожност на продажбата по нотариалния акт № 127/20.10.2015 г., извършена от наследодателя и неговата съпруга в полза на дъщеря им Р. Г..

Първият въпрос е обуславящ по смисъла на т.1 на ТР № 1/19.02.2010 г. по тълк. д. № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС, тъй като е свързан с един от решаващите изводи на въззивния съд. По този въпрос обаче не е налице поддържаното основание по чл.280, ал.1, т.1 ГПК, тъй като въззивното решение не противоречи, а е в пълно съответствие с посоченото от жалбоподателя решение № 112 от 05.03.2010 г. по гр. д. № 3797/2008 г. на ВКС, I-во г.о. В това решение изрично е прието, че забраната на §6, ал.5 ПР на ЗУТ се отнася за разпореждане с парцелите с неприложена регулация, чието отчуждително действие е отпаднало по силата на закона, но не и до поземлените имоти, затова няма пречка да се прехвърли чрез сделка собственото място на имота, за който е отреден дворищнорегулационен парцел. Жалбоподателят неправилно разбира това решение в смисъл, че сделката не е нищожна само ако има за предмет имота в границите преди регулацията, но е нищожна, ако има за предмет парцела с неуредени сметки по регулация. Идеята на решението е друга – че дори да е прехвърлен парцел /УПИ/ с неуредени сметки по регулация, както е в настоящия случай, сделката има вещен прехвърлителен ефект само за имота, за който е бил отреден този парцел, но не и за придадените по регулация части, които са се върнали в патримониума на собствениците на съседни имоти. Това разбиране следва и от фактите по това дело – там също е прехвърлен парцел, но съставът на ВКС изрично е приел, че сделката не е нищожна на основание § 6, ал.5 ПЗР на ЗУТ, а се зачита по отношение на имота, за който е бил отреден парцелът с неприложена регулация. Същото се приема и в решение № 173 от 18.07.2019 г. на ВКС по гр. д. № 2906/2018 г., IV г. о. В него се сочи, че не при всяко нарушение на императивни правни норми договорът противоречи на закона. Той противоречи на закона само когато неговото основание (причина) противоречи на закона или предметът му е забранен, т. е. когато неговият резултат (приложението на правните му последици) противоречи на закона. Съгласно § 6, ал.5 ПР на ЗУТ след изтичане на сроковете на § 6, ал.2 и 4 ПР на ЗУТ не могат да се извършват сделки за разпореждане с дворищнорегулационен парцел, за който не са изплатени дължимите обезщетения за уреждане на сметки по регулация, когато такива обезщетения се предвиждат, тоест с парцел, за който дворищната регулация не е била приложена; но сключените сделки в нарушение на това императивно правило нямат никакъв порок – техен предмет е имотът в положението отпреди влизане в сила на неприложения дворищнорегулационен план, в който смисъл е ТР № 3/28.03.2011 г. по тълк. д. № 3/2010 г. на ОСГК на ВКС. В същия смисъл са и посочената от въззивния съд практика - решение № 21 от 4.02.2009 г. на ВКС по гр. д. № 161/2008 г., V г. о. и решение № 103 от 3.08.2012 г. на ВКС по гр. д. № 905/2010 г., I г. о. От тази практика следва извод, какъвто е направил и въззивният съд – че сделката, от която черпи права ответницата Р. Г., е валидна и има вещен прехвърлителен ефект по отношение на имот пл. № .... от кв. .... по плана на [населено място] от 1981 г., но не и по отношение на придаваемите площи в размер на 46 кв. м. от имот № .... и ... кв. м. от имота, отреден за озеленяване, които са се върнали в патримониума на собствениците на съседните имоти. Във всички случаи обаче ищецът не може да черпи права от отпадналото отчуждително действие на регулацията и съответно – не се легитимира като собственик на 1/6 ид. част от прпоцесния имот, както е приел и въззивният съд.

Не следва да се допуска касационно обжалване и по въпроси № 2 и № 3, които са свързани с понятието „приложен план“, разяснено в ТР № 3/1993 г. на ОСГК на ВС.

Жалбоподателят неправилно счита, че въззивното решение противоречи на ТР № 3/1993 г. на ОСГК на ВС, тъй като в настоящия случай дворищнорегулационният план на населеното място не е бил изменян от приемането му през 1981 г., а разпоредбата на чл.33, ал.1 ЗТСУ /отм./, която е поставена в основата на тълкуването на ВС, има предвид изменение на дворищнорегулационния план. Този довод обаче не намира опора в тълкувателното решение, тъй като там аргументацията е друга. Една от разгледаните в тълкувателното решение хипотези на приложен план е свързана с изтеклата придобивна давност върху придадените с плана реални части от съседни имоти, но само когато се касае за хипотезите на чл.32, ал.1, т.2, т.4 и т.5 ЗТСУ, т.е. когато е имало грешка в кадастралния план, явна фактическа грешка, свързана с регулационните предвиждания и при утвърждаване на плана при съществени закононарушения. Няма данни в случая тези условия да са били налице. Но дори да е налице противоречие на въззивното решение с ТР № 3/1993 г. на ОСГК на ВС, тъй като въззивният съд е разсъждавал за придобивната давност върху придаваемите части извън хипотезите на чл.32, ал.1, т.2, т.4 и т.5 ЗТСУ, то тя не се отразява на крайния резултат по делото. Това е така, тъй като в пълно съответствие с практиката на ВКС е другият решаващ извод на въззивния съд – че неприложеният дворищнорегулационен план не е пречка да проявление на вещния прехвърлителен ефект на продажбата от 2015 г. по отношение на имота, за който е бил отреден парцелът с неприложената регулация, а оттук – за невъзможността ищецът да придобие права върху този имот по силата на наследственото правоправоприемство. Ето защо и по въпроси № 2 и № 3 също не може да се допусне касационно обжалване, защото те не биха могли да доведат до друг резултат по делото.

И на последно място – жалбоподателят свързва основанието по чл.280, ал.1, т.2 ГПК с оплакване, че по четвъртия въпрос въззивното решение противоречи на решение на Върховния административен съд. Както сегашната, така и предходната редакция на чл.280, ал.1, т.3 ГПК изключват възможността касационното обжалване да се допусне поради противоречие с решение на ВАС. Според действащата редакция на чл.280, ал.1, т.2 ГПК решението се допуска до касационно обжалване по въпрос, решен в противоречие с актове на Конституционния съд на Република България или на Съда на Европейския съюз. Според старата редакция, която обаче не е действаща, правният въпрос трябва да е решаван противоречиво от съдилищата. В т. 3 на ТР № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС обаче практиката на ВАС е изключена като основание по чл.280, ал.1, т.2 ГПК за допускане на касационно обжалване. Освен това в настоящия случай не става върпос за незаконно строителство. Но дори да се приеме обратното, в практиката на ВКС се подържа разбирането, че незаконно построената сграда не е предмет извън оборота и не е забранена от закона продажбата ѝ - решение № 1406 от 19.01.2009 г. на ВКС по гр. д. № 448/2007 г., II г. о. Въззивното решение съответства на тази практика.

В обобщение – не е налице основание за допускане на касационно обжалване на въззивното решение.

При този изход на делото на ответниците следва да бъдат присъдени сторените разноски за производството пред ВКС в размер на 1200 лв. по договор за правна защита и съдействие от 22.10.2020 г.

Воден от изложеното, Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение,