Определение № 1143 от 13.03.2024 г. на ВКС по гр. д. № 517/2024 г.

Производството е по чл. 274, ал. 3 ГПК. Образувано е по частна касационна жалба на А. А. Д., чрез адв. Г. Б. от АК - Перник срещу определение № 931/16.11.2023 г. постановено по в.ч.гр.д. № 681/2023 г. на Окръжен съд- Перник, с което е потвърдено определение № 560/12.09.2023 г. по ч.гр.д. № 388/2023 г. по на Районен съд - Радомир, с което е обезсилена Заповед № 199/25.05.2023 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК издадена по ч.гр.д. № 388/2023 г. на Районен съд - Радомир и е прекратено производството по ч.гр.д. № 388/2023 г. Претендира се отмяна на определението, като се излагат оплаквания за неговата неправилност, като постановено при допуснати нарушения на материалния и процесуалния закон. В писменото изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК от страна на касатора, като правни въпроси – общо основание по чл. 280, ал. 1 от ГПК за допускане на касационното обжалване, са изведени следните въпроси: 1. „Когато при предявен в срок положителен установителен иск по чл. 422 вр. чл. 415 ГПК, но непредставяне на доказателства за този факт пред същия състав по заповедното производство в първостепенния съд, следва ли да бъде обезсилена издадените в полза на заявител заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК и на изп. лист, ако подаването на иска в срок е надлежно установено пред въззивната инстанция?“ и 2. „Какви са доказателствата по чл. 415, ал. 2 ГПК, с които заявителят следва да установи изпълнение на указанията по чл. 415, ал. 1 ГПК и може ли това да бъде сторено с писмени доказателства, пред въззивната инстанция, както и компетентността на съда, пред който трябва заявителя да представи доказателства за предявения иск и закона вменява ли в задължение на съответния съд да извърши служебна проверка дали има предявен пред него иск по чл.415, ал.1 ГПК?“. Сочи се наличие на основания за допускане на касационното обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК, с твърдения, че акта е постановен в противоречие с: определение № 107/04.02.2014 г. по ч.гр.д. № 422/2014 г. на ВКС, III г.о.; определение № 683/18.10.2011 г. по ч.т.д. № 624/2011 г. на ВКС, I т.о.; определение № 483/05.10.2009 г. по ч.т.д. № 444/2009 г. на ВКС, I т.о. и др. Сочи се и основанието по чл. 280, ал. 1, т.3 от ГПК – тъй като с атакуваното определение въззивният съд се е произнесъл по въпроси, които са от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото. Релевира се и основанието по чл. 280, ал. 2, пр. 3-то ГПК – очевидна неправилност на определението. Съставът на ВКС, Трето гражданско отделение, предвид данните по делото намира, че частната касационна жалба е недопустима. Всички въззивни определения, постановени в заповедното производство, включително и тези, които обективират произнасяне по самостоятелни въпроси, свързани с предмета на заповедното производство, не подлежат на касационно обжалване, както е разяснено в т. 8 от ТР № 4/ 18.06.2014 г. по тълк. дело № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС. В тази категория е и актът по чл. 415, ал. 2 ГПК в редакцията преди изм. ДВ бр. 86/2017 г., аналогичен на чл. 415, ал 5 ГПК при сега действащата редакция. В случая въззивният съд е потвърдил определение на първостепенния Радомирски районен съд за обезсилване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК, издадена по ч.гр.д. № 388/2023 г. по описа на същия съд. Актът на въззивната инстанция е окончателен. По изложените съображения частната жалба следва да бъде оставена без разглеждане, а образуваното по нея производство - прекратено. Указанията, дадени от съда във въззивното определение, че то може да се обжалва пред ВКС, както и последващото администриране на частната касационна жалба, не обвързват настоящия състав, който служебно, извършва преценка за допустимост на образуваното пред него производство. Предвид на горното, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение