Определение № 1996 от 17.04.2026 г. на ВКС по гр. д. № 1002/2026 г.

Производството е по реда на чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на Дом за пълнолетни лица с умствена изостаналост - [населено място], общ. Горна Оряховица, действащ чрез процесуалния си представител адвокат М. О. Н.-К. от ВТАК, срещу въззивно решение № 587 от 09.12.2025 г., постановено по в. гр. д. № 960/2025 г. по описа на Окръжен съд – Велико Търново, с което е потвърдено решение № 1008 от 19.08.2025 г., постановено по гражданско дело № 1262/2025 г. на РС – Горна Оряховица.

С обжалваното пред въззивния съд първоинстанционно решение състав на РС – Горна Оряховица е признал уволнението на С. С. К. от [населено място], извършено със заповед № 93/11.03.2025 година, издадена от директора на Дом за пълнолетни лица с умствена изостаналост - [населено място] към [община], с която е прекратено трудовото правоотношение между страните на основание чл. 328, ал. 1, т. 2, пр. 2 КТ, за незаконно и го е отменил; възстановил е С. С. К. на заеманата преди уволнението длъжност „Педагог“ при Дом за пълнолетни лица с умствена изостаналост - [населено място]; осъдил е Дом за пълнолетни лица с умствена изостаналост - [населено място], общ. Горна Оряховица, да заплати на С. С. К. сумата от 12 448.80 лева, представляваща обезщетение по реда на чл. 344, ал. 1, т. 3, във вр. чл. 225, ал. 1 КТ, за времето от 13.03.2025 год. до 13.09.2025 година, ведно със законната лихва върху посочената сума, считано от датата на предявяване на исковата молба /13.05.2025 г./ до окончателното й изплащане.

В касационната жалба се твърди, че въззивното решение е незаконосъобразно, постановено без задълбочен анализ на всички доказателства по делото и без мотиви относно възприетите правни изводи, както и поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и е необосновано. По изложени съображения се моли за неговата отмяна и за отхвърляне на исковите претенции.

В изложението си по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК касаторът, като основание за допускане на съдебното решение на касационно обжалване, сочи разпоредбата на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК по следните въпроси:

1. Следва ли решаващият съд при преценка за реалност на съкращаването по чл. 328, ал. 1, т. 2 КТ да изследва нормативното основание за въвеждане на нова длъжност и нейното функционално съдържание в контекста на естеството на работата, или може да приеме фиктивност само въз основа на формално сходство между длъжностни характеристики на закрит и новооткрит щат?

Позовава се на практиката на ВКС, обективирана в решение № 50069/30.03.2023 г. по гр. д. № 3244/2022 г., IV г. о., на ВКС; решение № 498 от 13.01.2012 г. по гр. д. № 1561/2010 г., IV г.о. на ВКС; решение № 154 от 18.04.2011 г. по гр. д. № 1279/2010 г., III г.о. на ВКС; решение № 7 от 01.04.2011 г. по гр. д. № 954/2000 г., IV г.о. на ВКС; решение № 34 от 16.02.2015 г. по гр. д.№ 5826/2014 г., IV г.о. на ВКС.

2. При надлежно взето решение от работодателя за закриване на единствената бройка на съответната щатна длъжност, в случай, че последният предложи на работника да заеме новооткритата длъжност, а работникът откаже, законосъобразно ли е приложението на нормата на чл. 328, ал. 1, т. 2 предл. второ от КТ спрямо този работник, ако са налице другите обективни предпоставки за това?

Според касатора въпросът покрива селективния критерий, инкорпориран в нормата на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК като допускането до касация е необходимо с оглед точното прилагане на закона и е от значение за развитието на правото.

3. Налице ли е нарушение на съдопроизводствените правила в случай, че съдът се е произнесъл по въпрос от компетентността на работодателя по целесъобразност, който не подлежи на съдебен контрол?

По този въпрос се позовава на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК.

4. Представлява ли трансформацията на длъжност, наложена от задължителни нормативни изисквания, форма на реално съкращаване на щата, когато старата длъжност е закрита като несъответстваща на действащата нормативна уредба, независимо, че част от трудовите функции се запазват?

Позовава се на Тълкувателно решение № 5/2019г. на ОСГК на ВКС.

5. Допустимо ли е съдът да приеме идентичност на длъжностите „педагог” и „социален педагог”, без да отчете, че законодателят чрез Списъка на длъжностите в националната класификация на професиите и длъжностите и Наредба 15 от 22.07.2019 г. за статута и професионалното развитие на учителите, директорите и другите педагогически специалисти ги третира като различни професии, с различни професионални квалификации с различен нормативен профил?

По този въпрос се позовава на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК.

6. Длъжен ли е съдът при спор по чл. 328, ал. 1, т. 2, предложение второ КТ да назначи експертиза за преценка на идентичността на трудовите задължения съгласно длъжностни характеристики, или може сам да направи тази преценка?

7. Налице ли е идентичност между закрита и новооткрита длъжност, доколкото изводът е от значение за преценката налице ли е фиктивно или реално съкращаване на щата в светлината на сходство на част от трудовите функции между стара и нова длъжност и добавяне на други трудови функции?

Извън изложеното, касаторът твърди, че решението е очевидно неправилно.

По така депозираната касационна жалба е постъпил отговор от страна на ищцата С. С. К., действаща чрез процесуалния си представител адвокат Х. М. Ч., със становище за нейната неоснователност.

При преценка на допустимостта на касационната жалба, настоящият състав на ВКС, трето гражданско отделение приема следното:

Касационната жалба е процесуално допустима - подадена е в срок, от надлежна страна, срещу решение на въззивен съд по гражданско дело, което е достъпно за касационен контрол с оглед предмета на делото - чл. 280, ал. 3, т. 3, предложение последно ГПК. Приложено е изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК, с което са изпълнени формалните изисквания на закона.

За да се произнесе по основанията за допускане на касационно обжалване, Върховният касационен съд, състав на трето гражданско отделение съобрази следното:

За да постанови обжалвания правен резултат, въззивният съд е очертал предмета на спора, а именно: Районен съд - Горна Оряховица е сезиран с иск от С. С. К. с правно основание чл. 344, ал. 1 т. 1 от КТ за признаване на уволнението й за незаконно и неговата отмяна, иск по чл. 344, ал. 1, т. 2 за възстановяване на работа, иск по чл. 344, ал. 1,т. 3 вр. чл. 225, ал. 1 от КТ за присъждане на обезщетение за оставане без работа поради незаконното уволнение за период от 6 месеца, считано от датата на прекратяване на трудовото правоотношение като основава претенциите си на твърденията, че към издаване на заповедта за уволнение не е било налице реално съкращаване на щата, а само фиктивно такова, с цел отстраняване именно на ищцата от работа, че в заповедта не е посочено текстово, а само като законова норма основанието „поради съкращаване на щата“, не е бил извършен подбор, а ако е извършен е незаконосъобразен, законодателят е действал недобросъвестно - в нарушение на чл. 8, ал. 2 от КТ при закриване на щата и разкриване на нов, като за новата длъжност е предложил на ищцата трудов договор с клауза за изпитване, а всъщност не се касае за промяна в задълженията по едната и другата длъжност „педагог“ и „социален педагог“.

Въззивният съд е отбелязал, че е установено по делото, че страните са били в трудово правоотношение, като ищцата е заемала длъжността „педагог“ в дом за лица с умствена изостаналост“, [населено място], общ. Горна Оряховица, което е било прекратено едностранно от ответника със заповед № 93/11.03.2025 г. с посочено основание чл. 328, ал. 1, т. 2 предл. второ КТ като със същата дата първо е изготвено предизвестие № 50/11.03.2025 г., в което е посочено, че се касае за съкращаване на щат; описана е законовата рамка, която според работодателя налага съкращението, а именно изисквания към доставчика на социални услуги да осигури определени категории служители, което наложило закриване на длъжността „педагог“; няма спор за редовното връчване на предизвестието и заповедта - на 13.03.2025 г., едновременно с подпис на адресата и с оформен отказ; не се спори и за издадените заповеди за съкращаване на длъжността „педагог“ и разкривана на нова длъжност - „социален педагог“.

Съдът е констатирал, че с обяснителна записка е направено предложение на директора на дома до кмета на общината за трансформиране на длъжността „педагог“ в „социален педагог“, който следва да е специалист, профилиран в областта на социалните дейности, с посочване, че има такова лице в дома; че на 10.03.2025 г. на ищцата е връчено предложение във връзка с трансформиране на длъжността да заяви съгласие за заемане на новата длъжност без информация за параметрите на бъдещия договор; работодателят не е посочил какъв трудов договор е предложен на ищцата и дали изобщо й е предлаган такъв, а свидетелските показания са в насока, че устно й е казано, че ако подпише съгласие, се касае за трудов договор със срок за изпитване; в щатното разписание от 07.03.2025 г. не се установява различно изискване за заемане на длъжността „социален педагог“ от това за заемане на длъжността „педагог“, вкл. образованието да е свързано със сферата на социалните дейности.

Основният спор между страните, според въззивния съд, не е по фактите, а относно идентичността на двете длъжности - закритата и новоразкритата и съответно относно извода дали се касае за фиктивно съкращаване на щата и злоупотреба с права от страна на работодателя при непроменените образователни изисквания за заемането им.

По този спорен въпрос въззивният съд е посочил крайния си извод, че предявеният иск с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 от КТ - за признаване уволнението за незаконно и неговата отмяна, е основателен като е изложил съответни съображенията за това. Посочил е, че за да бъде прекратено трудовото правоотношение на основание чл. 328, ал. 1, т. 2 КТ, съкращаването на щата следва да е реално - т.е. не само да е премахната длъжността като щатна бройка, но и когато трудовата функция е престанала да съществува като съдържание на отделна длъжност, независимо от наименованието й.

Според въззивния съд в случая по делото работодателят не е доказал реалното съкращаване на щата с представените щатни разписания и длъжности характеристики; не са променени по щатно разписание изискванията за заемане на длъжността, въпреки твърденията на ответника, че причината за промяната в щатно разписание е необходимостта от специални знания на служителя; по отношение на възложените трудови функции също не се установяват различия, обосноваващи извод за две различни длъжности.

Съдът е посочил, че на служителя на длъжност „педагог“ се възлага социално-възпитателна работа с потребителите, изготвяне на индивидуални образователни програми, планове за работа и подкрепа, провеждане на занятия с тях, организиране на социална и културна дейност, работа в екип със социалния работник, а за длъжността „социален педагог“ задължения са: осигурява образователна, социална и поведенческа подкрепа на потребителите, подпомага тяхното личностно развитие и социална интеграция, извършва оценка на индивидуалните потребности на потребителите изготвяне, изпълнение и проследяване на индивидуалните планове за подкрепа, провежда образователни и терапевтични дейности, работи в екип със социалния работник и другия персонал. Изводът на въззивния съд е, че не се касае за различни трудови функции, а за изписването им с различни изрази и акцентиране на сътрудничеството, не само със социалния работник, а и с другите служители, както и на личностното развитие при работата с потребителите.

Съдът е посочил, че когато длъжността е премахната като наименование, но трудовата й функция в съществените си права и задължения е запазена като съдържание на новооткрити длъжности, е налице фиктивно съкращаване на щата, а уволнението на посоченото основание е незаконно само на това основание; премахната е длъжността като щатна бройка, трудовата функция не е престанала да съществува, тя е дефинирана по друг начин, което не е обосновава съкращаване на щата; преценката дали е налице реално /а не фиктивно/ съкращение на щата е винаги конкретна във всеки отделен случай, но във всички случаи тя се предпоставя от съпоставянето между трудовите функции на процесната длъжност съкратената и новоразкритата длъжности; реално съкращаване на щата би било налице и при трансформация, когато съществуващата щатна длъжност се преобразува в друга нова длъжност, в която се запазват всички или част от задълженията от дотогавашната щатна длъжност, но към тях се прибавят нови, съществени трудови задължения, променят се изискванията за нейното заемане, поради което е налице нова трудова функция и нова длъжност.

Съдът е коментирал, че в случая съществените за длъжността трудови функции са запазени в новата длъжност, независимо, че има конкретизация и разширяване чрез някои допълнителни трудови задължения, които обаче не са определящи за характера и съдържанието на работата; че за характера и същността на длъжността от значение е не нейното наименование, а правата и задълженията на работника или служителя, определящи съдържанието на трудовите му функции; че от самите мотиви на работодателя за трансформация на длъжността се изяснява, че се цели привеждане в съответствие с нормативни изисквания, които не се сочат като съдържание, а само като имена на длъжности; с действията си по предлагане на ищцата да заеме новооткритата длъжност, защото е отговаряла за изискванията за заемането й, ответникът сам е отстъпил от тезата, че се касае за различна, нова длъжност и съкращаване на щата.

Предвид основателността на иска по чл. 344, ал. 1, т. 1 от КТ, въззивният съд е достигнал до извода, че следва да бъде уважена и претенцията по чл. 344, ал. 1, т. 2 от КТ, а именно възстановяване на ищцата на длъжността „педагог“, заемана преди уволнението, както и да бъде уважен предявеният иск за обезщетение в присъдения от първоинстанционния съд размер. По изложените съображения Великотърновският окръжен съд е потвърдил решението на РС – Горна Оряховица.

При така установените данни касационната инстанция намира следното:

За да бъде допуснато касационното обжалване на въззивното съдебно решение при условията на чл. 280, ал. 1 ГПК, според задължителните за съдилищата разрешения в т. 1 от ТР на ОСГТК на ВКС № 1/2010 г. по тълк. д. № 1/2009 г., по делото следва да се установи, че с акта си въззивният съд е разрешил материалноправен или процесуалноправен въпрос, обусловил изхода на делото във въззивната инстанция, както и наличието на един или повече от допълнителните селективни критерии за допускане на касационно обжалване, уредени в т. т. 1-3 от ал. 1 на чл. 280 от ГПК.

В настоящото производство от значение са само основанията за допускане до касационно обжалване. Касационните отменителни основания не могат да бъдат разглеждани в производството по чл. 288 ГПК. Основанията за допускане до касационно обжалване са изчерпателно изброени в чл. 280, ал. 1 ГПК и те са две – едно общо основание, представляващо конкретно поставен материалноправен или процесуалноправен въпрос от значение за изхода на делото, и специални основания, които са посочени в чл. 280, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 ГПК.

За да обоснове допускане на касационно обжалване материалноправният и/или процесуалноправен въпрос трябва да е от значение за формиране на решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалваното решение, за възприемането на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните по делото доказателства. Търсеното с формулирането на въпроса разрешение от касационната инстанция следва да има освен непосредствено значение за изхода на спора, но също и общоприложим към други сходни случаи ефект. Въпросите не може да са хипотетични, но същевременно следва да не са и от фактологично естество, при което отговорите им да са поставени в зависимост от събраните по делото доказателства и установените въз основа на тях факти по конкретното дело.

Въпроси № 1, 2, 4 и 7 от изложението на касатора са зададени в контекста на това в кои случаи с оглед фактическия състав на прекратяването на трудовия договор на основание чл. 328, ал. 1, т. 2, предл. 2 КТ е налице реално, респ. - фиктивно съкращение в щата. Въпросът в неговата цялост е относим в производството и е обусловил решаващите крайни изводи на съда, поради което е налице общата предпоставка за допускане на въззивното съдебно решение на касационен контрол.

Що се отнася до наличието на специалния критерий, визиран в разпоредбата на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, настоящата касационна инстанция съобрази следното:

В практиката на ВКС (решение № 42/15.07.2021 г. по гр.д. №203/2020 г., ІІІ г.о., решение № 498/13.01.2012 г. по гр.д. № 1561/2010 г., IV г.о., решение № 34/16.02.2015 г. по гр.д. № 5826/2014 г., IV г. о., решение № 66/28.03.2013 г. по гр. д. № 332/2012 г., IV г. о., решение № 44/23.06.2020 г. по гр. д. № 3441/2019 г., III г. о., решение № 436/03.07.2024 г. по гр. д. № 2640/2023, IV г. о. и др.) се приема, че съкращаване на щата е налице тогава, когато престава да съществува трудовата функция за съответната длъжност. Реално съкращаване на щатна бройка за определена длъжност има и когато част от трудовите функции се запазват и преминават към друга длъжност, или трудовите функции изцяло се разпределят между други длъжности. Реално съкращаване на щата е налице също, когато при запазване общата численост на персонала се закриват щатни бройки за определени длъжности и се откриват нови щатни места за длъжности, с различни трудови функции. Основанието за прекратяване на трудовото правоотношение по чл. 328, ал. 1, т. 2 КТ е приложимо в случаите на т. нар. „трансформиране“ на длъжности. Характерно за трансформирането на длъжност е закриване по щатното разписание на определена длъжност и същевременно създаване на мястото на закритата нова длъжност в щатното разписание, но нова не като наименование, а по трудови функции.

Предвид това, съкращаването на щата е фиктивно, ако има промяна само в наименованието на длъжността, а не по същността на извършваната работа, респ. - на съществените й по характеристика трудови функции. Изводът за липса или наличие на идентичност не се извежда от наименованието на длъжността, нито от механично сравнение на трудовите задължения по длъжностна характеристика. От естеството на възложената работа следва дали при едновременно закриване и създаване на длъжности е налице реално съкращаване на щата, като естеството на работата може да се установява с всички доказателствени средства.

Последователно в практиката си ВКС приема, че трансформиране на длъжности при съкращаване в щата се осъществява в случай, че в щатното разписание е закрита определена длъжност, но се създава нова такава /с ново или под старото наименование/ по трудови функции, в обема на които са включени изцяло или част от трудовите функции на закритата длъжност, но са предвидени и включени съществено нови /спрямо тези на закритата/ по своята характеристика трудови функции, или трудовите функции на закритата длъжност изцяло се разпределят между други длъжности. С решение №168/10.6.2014 г. по гр. д. № 5342/2013 г. на ВКС, ІV г.о., е прието, че “не е налице съкращаване на щата, а трансформация, щом съществените за длъжността трудови функции са запазени в новата длъжност, независимо, че има предвидени и допълнителни трудови задължения, щом те не са определящи са характера и съдържанието на работата“.

За преценката дали между стара и нова длъжност има съвпадение, без значение от наименованието им, е естеството на възложената работа, същностите, определящите я трудови функции. Ако между тях има съвпадение, тогава и между старата и нова длъжност по щата няма същностна разлика.

Разминаването в несъщинските и несъществени функции не е определящо и в подобен случай няма съкращаване на щата. Налице е реално съкращаване при наличието на трансформация, при която трудовата функция на съкратената длъжност се прехвърля на друга длъжност със съществено различаваща се трудова функция, както и когато тя се преразпределя между други длъжности, със съществено различаващи се трудови функции.

Изводът за идентичност не може да се изведе нито само от наименованието на длъжността, нито от механично сравнение на трудовите задължения по длъжностна характеристика. Една и съща длъжност, в зависимост от предмета на дейност на работодателя може да има различни трудови функции. Едни и същи трудови задължения по длъжностна характеристика могат да съдържат същностни различия в зависимост от съответната длъжност, от йерархичното й място в структурата на предприятието, от предмета на дейност и организацията на предприятието. При преценката за идентичност на трудовите задължения следва да се изхожда от естеството на работата, от свойствените задължения за длъжността – от това има ли съществена разлика в трудовите функции с оглед характера и естеството на възложената работа за длъжността.”.

Преценката дали е налице реално /а не фиктивно/ съкращение на щата е винаги конкретна във всеки отделен случай, но във всички случаи тя се предпоставя от съпоставянето между трудовите функции на процесната длъжност, заемана от ищеца, и друга или други конкретно установени по делото щатни длъжности при ответника-работодател, за които ищецът твърди, че се осъществяват трудови функции, несъществено отличаващи се от тези на заеманата от него длъжност.

Въззивният съд е изходил от така изложените правни разрешения и е мотивирал крайния си правен извод за установено от него фиктивно съкращаване на щата. Установил е, че не е налице същинска промяна в трудовата функция, която е изпълнявала ищцата, а по-детайлно изписване на нейните задължения, с повече думи и фрази, с добавяне на допълнителни, но несъщински нови функции.

Не е налице твърдяното от касатора основание за допускане на въззивното съдебно решение на касационен контрол по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК.

За пълнота на изложението следва да се посочи, че твърдяното от касатора нормативно изискване за въвеждане на новооткритата длъжност не може да бъде изведено и обосновано от разпоредбите на Наредбата за качеството на социалните услуги, приета с ПМС № 135 от 22.06.2022 г. (Обн. ДВ. бр.48 от 28 Юни 2022 г., обн. ДВ. бр.49 от 30 Юни 2022 г., обн. ДВ. бр.50 от 1 Юли 2022 г., изм. ДВ. бр.96 от 12 Ноември 2024 г.).

Съгласно § 2. (1) от ПЗР на наредбата до закриването на домовете за пълнолетни лица с умствена изостаналост (2035 г.) за предоставяните в тях услуги се прилагат стандартите за качество и критериите за тяхното изпълнение, определени в приложение № 25, където е залегнал стандарт 8: Структура и квалификация на служителите, съгласно който в ДПЛУ се осигурява възможно най-високо качество на човешките ресурси, необходими за ефективно изпълнение на дейностите, съобразно профила/спецификата на потребителите; критерий 8.1: Доставчикът осигурява достатъчно на брой и с необходимата професионална подготовка служители. Посочени са индикаторите за качество по този критерий и възможните източници на информация за преценката му, но не и задължителни за доставчика на социалната услуга длъжности, чрез които тя ще се осъществява.

Въпрос № 3 от изложението на касатора съдържа твърдение съобразно неговата защитна теза и по същество се изразява несъгласие с правните изводи на съда, поради което така зададен, този въпрос не обосновава общата предпоставка за допускане на съдебния акт на касационен контрол.

Въпрос № 5 от изложението на касатора отново навежда доводи в подкрепа на становището на касатора, че новосъздадената длъжност „социален педагог“ е различна от длъжността „педагог“, обосновавайки това свое становище със Списъка на длъжностите в националната класификация на професиите и длъжностите, в който двете длъжности имат различен код. Въпросът не е стоял на вниманието на съда и не обусловил решаващите му изводи за фиктивност на извършеното съкращение в щата.

За пълнота на изложението следва да се посочи, че професиите „педагог“ и „социален педагог“ са различни в Списъка на длъжностите в националната класификация на професиите и длъжностите, но както бе отбелязано по-горе, за това дали е налице реално съкращение в щата съдът следва да изхожда не от наименованието на сравняваните длъжности, а от естеството на работата им. Що се отнася до позоваването на касатора на Наредба № 15 от 22 юли 2019 г. за статута и професионалното развитие на учителите, директорите и другите педагогически специалисти, същото е неудачно, доколкото тази наредба има своята приложимост в системата на предучилищното и училищното образование.

По отношение на въпрос № 6 от изложението на касатора, доколкото съдът е отказал назначаване на експертиза, която да даде отговор на въпроса дали е налице или не съвпадане в трудовите функции на двете обсъждани длъжности, същият, като процесуален въпрос, се явява относим към предмета на разглеждане, но е решен в съответствие със съдебната практика на ВКС (решение № 346/19.02.2018 г. по гр. д.№ 619/2017 г. на ВКС, ІV г.о.; решение № 132 от 29.05.2015 г. по гр. д. № 7298/2014 г. на III г.о. на ВКС; решение № 145 от 21.04.2014 г. по гр. д. № 4726/2013 г. на IV г.о. на ВКС.), в която се приема, че винаги, когато съдът няма необходимите специалния знания, поради което не би могъл сам да даде отговор по съответните въпроси, за които няма нужната квалификация и образование, следва да ползва експертното становище на специалист в съответната област. Щом за установяване на спорен по делото факт се налага съобразяване на определени правила на опита и положения на науката, изкуството, занаятите и др., изискващи специални знания, съдът в доклада по чл. 146 ГПК, изяснявайки, че фактът е спорен и релевантен, следва да допусне служебно съдебна експертиза и без искане на страна. Специални знания са тези знания, които отговарят едновременно на следните изисквания: не са юридически, с изключение на тези, които се отнасят до чуждестранно законодателство и практика; не са общоизвестни; получени са в резултат на теоретична подготовка и практически опит по определена научна дисциплина (§1, т. 6 от ДР на Наредба № Н-1 от 14.02.2023 г. за вписването, квалификацията и възнагражденията на вещите лица). Съдът посочва задачата и избира специалист с нужните знания и умения. Въззивният съд също, и без искане на страните, щом са налице условията на чл. 195 ГПК сам, служебно назначава експертиза и определя задачата й на разноски на страната, която носи тежестта да докаже съответния факт, стига да има оплаквания за необоснованост и/или за допуснато нарушение на съдопроизводствените правила, поради което спорният факт е останал неустановен (ТР № 1/2013 г. на ОСГТК ВКС, т. 3).

В казуалната съдебна практика на ВКС касационната инстанция е приемала, че за изясняване на спорни въпроси от предмета на делото съдът е следвало да вземе експертно заключение за изясняване и сравняване на естеството на възложената работа на старата и на новата длъжности, за да отговори дали в комплекса на трудовите функции са включени изцяло или част от трудовите функции на закритата длъжност и дали са предвидени и включени съществено нови по своята характеристика трудови функции (така решение № 42 от 15.07.2021 год. по гр. дело № 203 по описа за 2020 год. на ВКС, III г. о.), но разрешението по този въпрос е на базата на конкретните факти по спора, касаещи длъжности с трудови функции в специфични производства (химическа промишленост), които предпоставят необходимостта от назначаване на експертиза, касаеща естеството на съответните длъжности.

В настоящото производство съдът се е мотивирал, че не са необходими специални знания при извършване на дължимата от него преценка за естеството на работа и трудовите функции на двете обсъждани длъжности „педагог“ и „социален педагог“ като становището му по този въпрос е съобразено с посочената по-горе съдебна практика.

Що се отнася до посоченото основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, следва да се отбележи, че изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК съдържа неправилно разбиране от страна на касатора на това основание, подробно разяснено с ТР № 1 от 19.02.2010 г. по т. дело № 1/2009 г. на ОСГКТК на ВКС. Съгласно приетите в него правни разрешения точното приложение на закона, като допълнително основание, предполага наличие на съдебна практика, отразяваща неправилно тълкуване на закона или наличие на нуждаеща се от осъвременяване практика на съда. В случая касаторът не се позовава на съдебна практика, която счита за неправилна или нуждаеща се от промяна, нито аргументира непълнота, неяснота или противоречива съдебна практика по обсъжданите въпроси.

В касационната жалба като основание за допускане на решението на касационно обжалване е налице позоваване на основанието, визирано в разпоредбата на чл. 280, ал. 2, предл. 3 ГПК. К. жалбоподател се е позовал на това основание напълно бланкетно, без да сочи каквито и да е аргументи в тази насока. Касаторът не сочи обстоятелства, които да обосновават наличието на сочената очевидна неправилност, която да може да бъде установена от ВКС в рамките на преценката по реда на чл. 280, ал. 2 от ГПК, без да се навлиза в съществото на спора.

Обстоятелството, че касаторът не е съгласен с извършения анализ, обем и оценка на доказателствата, респ. с крайния решаващ извод на съда, съставляват доводи за евентуално допуснати процесуални нарушения и за необоснованост на съдебния акт, които не са предмет на проверка в производството по чл. 288 ГПК по селектиране на касационните жалби.

Предвид изложеното не са налице съответните предпоставки за допускане на обжалваното въззивно решение на касационно обжалване.

С оглед недопускане на касационно обжалване на обсъжданото въззивно решение на ответната по касация страна следва да се присъдят направените от нея разноски за заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 1 329 евро съобразно представения списък.

Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на трето гражданско отделение