Определение № 3827 от 28.07.2025 г. на ВКС по гр. д. № 2566/2025 г.

Производството е по реда на чл.274, ал.3 от ГПК. Образувано е по частна касационна жалба на С. А. Д. срещу определение №19358 от 29.11.2024 г. по в. гр. д. №8861 по описа за 2024 г. на Софийския градски съд, ЧЖ,-I-М състав, с което е потвърдено определение № 24634 от 14.6.2024 г. по гр. д. №25382 по описа за 2024 г. на Софийския районен съд, ГО, 72-ри състав, за връщане на исковата молба на С. А. Д. и прекратяване на производството. Частният жалбоподател твърди, че определението е неправилно, поради което моли да бъде допуснато до касационно обжалване, да бъде отменено и делото да бъде върнато на първоинстанционния съд за продължаване на съдопроизводствените действия. Т. Д. А. застъпва становището, че няма основания за допускане до касационно обжалване на въззивното определение, като оспорва частната жалба и по същество. Върховният касационен съд на Република България, Гражданска колегия, Трето отделение, като взе предвид становищата на страните, приема следното: Първоинстанционният съд е върнал исковата молба и е прекратил производството поради неотстраняване в срок на нередовностите- неяснота на обстоятелствата, на които искът е основан. Въззивният съд е потвърдил първоинстанционния акт, тъй като е приел, че С. Д. не е процесуално легитимирана да предяви иска по чл.422 от ГПК. Съдът проверява дали искът е предявен от и срещу надлежна страна, изхождайки от правото, което се претендира или отрича с исковата молба. В случая ищцата е предявила чужди права пред съд, доколкото от представеното пълномощно от бащата до ответницата не се включват правата, за които е извършено преупълномощаването на ответницата адвокат Т. А.. С подадената искова молба ищцата е въвела нови твърдения, различни от тези в молбата за издаване на заповед за изпълнение, че част от вземанията и срещу ответницата касаят и вземания на нейния упълномощител, представляващи обезщетения по два договора за наем, по които подписите на баща и са подправени и от това той е претърпял имуществени вреди. Ето защо според въззивния съд установителният иск по чл.422 от ГПК е недопустим и в тази част. При тези мотиви на въззивния съд е видно, че вторият въпрос на касатора обуславя изхода на спора. Този въпрос се свежда до това дали процесуалната пречка да се предяви иск за защита на чужди права пред съд се счита за отстранена, ако ищецът в хода на делото стане по силата на наследяването правоприемник на надлежната страна. По въпроса следва да се допусне касационно обжалване в хипотезата на чл.280, ал.1, т.3 от ГПК, тъй като отговорът е от значение за точното прилагане на процесуалния закон. Разрешението е, че когато ищецът предяви чужди права пред съд, но в хода на процеса ги наследи, процесуалната пречка, за която съдът служебно следи, вече не съществува и искът се счита за редовно предявен. По съществото на спора се установява, че след като на 1.07.2024 г. е подадена частната жалба пред въззивния съд, А. Д. Л. е починал на 27.09.2024 г. и е бил наследен от частния жалбоподател С. А. Д.. По този начин тя вече е легитимирана да предяви неговите права пред съд и тъй като правоприемството е настъпило преди постановяване на въззивното определение на 29.11.2024 г., този факт следва да бъде съобразен, както предвижда разпоредбата на чл.235, ал.3 от ГПК. Ето защо въззивното определение, както и потвърденото с него първоинстанционно определение за връщане на исковата молба трябва да бъдат отменени и делото следва да се върне на първоинстанционния съд. Исковата молба продължава да е нередовна, но заради недостатъци, за чието отстраняване не са били дадени точни указания. Ищцата не е конкретизирала от какви факти произтича нейната претенция за заплащане на сумата от 5 100 лв; какви задължения е поела ответницата и по кои договори за наем и аренда, изпълнила ли ги е или е бездействала, събрала ли е вземанията, дължими на бащата на ищцата, но е отказала да отчете сумите. Едва след отстраняване на тези недостатъци би могло да се преценява доколко се касае за вземания, за които е издадена заповедта за изпълнение, или се касае за различен иск и доколко този друг установителен иск е допустим. Воден от горното, съставът на Върховния касационен съд на Република България, Гражданска колегия, Трето отделение