Определение № 50050 от 08.02.2023 г. на ВКС по т. д. № 247/2022 г.

Производството е по чл.288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на К. Б. А., И. Б. А. и Б. Б. А., действаща със съгласието на своята майка С. Г. М. - всички от [населено място], обл. Враца, представлявани по пълномощие от адв. С. Ч. от САК, срещу решение № 1108 от 02.11.2021 г., постановено по в. гр. д. № 1657/2021 г. на Апелативен съд - София. С посоченото решение е потвърдено решение № 260052 от 20.04.2021 г. по гр. д. № 162/2018 г. на Окръжен съд - Враца, с което са отхвърлени предявените от касаторите против Гаранционен фонд частични искове с правно основание чл.557, ал.1, т.2, б.“а“ КЗ за заплащане на обезщетения за неимуществени вреди от настъпилата при ПТП на 17.09.2018 г. смърт на сестра им Т. Б. М. в размер на 100 000 лв. - за К. А. (част от вземане с общ размер 200 000 лв.), и по 60 000 лв. (част от вземания с общ размер 200 000 лв.) - за И. А. и Б. А.. В касационната жалба се прави искане за отмяна на обжалваното решение като неправилно на основанията по чл.281, т.3 ГПК и за уважаване на предявените искове със законните последици. Касаторите поддържат, че въззивният съд не е анализирал свидетелските показания по делото и заключението на съдебнопсихиатрична експертиза в посоката, в която според тях е трябвало да бъдат ценени, и е достигнал до неправилен извод, че не е доказана материалноправната им легитимация за получаване на претендираните с исковете обезщетения. Навеждат оплаквания, че въззивният съд не е отчел поотделно и в съвкупност всички факти, релевантни за установяване на изключителната и дълбока емоционална връзка между тях и починалата им сестра и за определяне на размера на обезщетенията; че в нарушение на чл.236, ал.2 ГПК съдът не е изложил мотиви в подкрепа на извода си за липса на изключителност в отношенията със сестра им; че при преценката за съдържанието на връзката между всеки от тях и починалата решаващият въззивен състав е изходил от „общи принципни положения“, без да оцени адекватно свидетелските показания и да съобрази, че „дори само ако се разсъждава въз основа на житейски достоверното“, следва да се приеме, че те са били изключително близки със сестра си, с която са живели в едно домакинство; че е останало недооценено констатираното от вещото лице обстоятелство, че всеки от тях е претърпял остра стресова реакция след смъртта на сестра си, която е била бременна с близнаци в деветия месец; че при постановяване на решението не са обсъдени всичките им доводи и възражения; че с отхвърляне на исковете са нарушени чл.52 ЗЗД и гарантираното с чл.6, ал.2 от Конституцията на РБ и с чл.20 и чл.47 от ХОПЕС равенство на всеки пред закона. С жалбата е представено изложение по чл.284, ал.3, т.1 ГПК, в което приложното поле на касационното обжалване е обосновано с основанията по чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК. Като самостоятелно основание за допускане на касационно обжалване се сочи и очевидна неправилност на въззивното решение - чл.280, ал.2, пр.3 ГПК. В срока по чл.287, ал.1 ГПК е подаден отговор от ответника по касация Гаранционен фонд със седалище в [населено място] - чрез юрк. Й. Ш., който изразява становище за недопускане на въззивното решение до касационно обжалване и за неоснователност на касационната жалба. С отговора е поискано присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след преценка на данните и доводите по делото, намира следното: Касационната жалба е допустима - подадена е от надлежни страни в срока по чл.283 ГПК срещу решение на въззивен съд, което подлежи на касационно обжалване при предпоставките на чл.280, ал.1 и ал.2 ГПК. За да потвърди първоинстанционното решение, с което са отхвърлени предявените срещу Гаранционен фонд частични искове с правно основание чл.557, ал.1, т.2 б.“а“ КЗ, Апелативен съд - София е приел, че ищците К. А., И. А. и Б. А. не са доказали активната си материалноправна легитимация по смисъла на Тълкувателно решение № 1/2016 г. от 21.06.2018 г. по тълк. д. № 1/2016 г. на ОСНГТК на ВКС за получаване на претендираното с исковете обезщетение за неимуществени вреди, претърпени по повод смъртта на сестра им Т. М., причинена при ПТП на 17.09.2018 г. от водач на лек автомобил без валидна задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите. Въззивният съд е обсъдил показанията на ангажираните от ищците свидетели Д. Ц. и Е. В., както и заключението на назначената от първоинстанционния съд по искане на ищците съдебно - психиатрична експертиза. Свидетелката Д. Ц. е обяснила, че работи като библиотекар в [населено място] и познава ищците, които живеели в селото и непрекъснато ходели при нея, чувствали я като приятел и споделяли с нея различни неща; Семейството на ищците било задружно и сплотено, всички живеели в едно домакинство, нямали проблеми помежду си, а децата били силно привързани едно към друго, включително към по-голямата си сестра Т.; Ищцата И. и сестрата Т. били разделени със съпрузите си и си помагали взаимно в грижите за децата си; След смъртта на Т. ищците се затворили, страдали много за загубата й, Б. престанала да посещава библиотеката, а К. непрекъснато повтарял „Виждаш ли какво стана“. Свидетелката Е. В. - кмет на [населено място] и съседка на ищците, е заявила, че семейството на ищците е задружно и сплотено, че всички живеят в общо домакинство и че децата в семейството са неразделни, помагат си взаимно и са много привързани едно към друго; След смъртта на Т. ищците станали по-затворени и по-студени, говорели постоянно за сестра си, споделяли, че трудно понасят загубата й и че мъката им е неописуема. Според свидетелката В., описаното състояние на тримата ищци не е отшумяло и колкото повече време минава, толкова повече сестра им започва да им липсва. Вещото лице - психиатър, изготвило заключението на съдебно - психиатричната експертиза, е констатирало, че вследствие на тежката психотравма (настъпилата смърт на Т. М., която е била бременна) ищците К. А. и Б. А. са преживели остра стресова реакция без засягане на яснотата на съзнанието и дезориентираност, която е продължила няколко дни с потиснатост, плач и тъга, отзвучала е и не е преминала в разстройство на адаптацията; Ищцата И. А. също е преживяла остра стресова реакция, но с разстройство в адаптацията, изразяващо се в невъзможност да изпълнява обичайните си задължения около един месец; По време на изготвяне на заключението (м. април 2019 г.) острата стресова реакция и последиците от нея са отзвучали при всеки от тримата ищци. След преценка на свидетелските показания и на констатациите в експертното заключение въззивният съд е направил извод, че в хода на делото са установени топли и близки отношения между всеки от ищците и починалата тяхна сестра, които са присъщи за отношенията между братя и сестри, живеещи заедно, но не се отличават с изключителност, каквато е необходима според разясненията в Тълкувателно решение № 1/2016 г. по тълк. д. № 1/2016 г. на ОСНГТК на ВКС, за да се признае на ищците право на обезщетение за неимуществени вреди. За недоказано съдът е преценил и проявлението в правната сфера на ищците на неимуществени вреди - болки и страдания, които надхвърлят по интензитет и продължителност болките и страданията, които нормално се понасят в случай на смърт на брат/сестра. Въззивният съд е посочил, че макар ищците да тъгуват за сестра си и нейната смърт да е представлявала психотравма за тях, не са надхвърлени нормалните прояви на скръб по повод загубата на сестра, с която преживелият родственик е бил в отношения на обич и разбирателство. В зависимост от така извършената преценка въззивният съд се е произнесъл, че след като в хода на делото не са доказани изключителни по своя характер отношения на близост между ищците и загиналата при произшествието тяхна сестра, нито по-интензивни от обичайните морални болки и страдания, ищците нямат право на обезщетение за претърпените от тях вреди и исковете подлежат на отхвърляне - така, както е приел и първоинстанционният съд. Настоящият състав на ВКС намира, че не са осъществени поддържаните основания за допускане на касационно обжалване на постановеното от Апелативен съд - София въззивно решение. В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК касаторите са посочили като значими за изхода на делото по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК следните въпроси: „ 1. Следва ли въззивният съд да обсъди всички доказателства, възражения и защитни позиции на страните, като изложи мотиви в тази връзка; Следва ли съдебното решение да бъде постановено въз основа на всички събрани по делото доказателства и след тяхната съвкупна преценка, а когато някое доказателство се приема за недостоверно, съдът следва ли да изложи мотиви за това; 2. Спадат ли братята и сестрите към кръга на лицата, имащи право на обезщетение за неимуществени вреди при смърт на близък, причинена от деликт, в случай, че е налице особена близост между ищеца /внука/ и починалия; 3. Следва в мотивите си съдът да посочи кои факти се приемат за установени и въз основа на кои доказателства, а когато страните са изложили доводи, съдът дължи ли обоснован отговор защо преценката му е в една или друга посока; 4. Следва ли съдебното решение да бъде постановено въз основа на всички събрани по делото доказателства и след тяхната съвкупна преценка, а когато някое доказателство се приема за недостоверно, съдът следва ли да изложи мотиви за това; 5. Следва ли въззивният съд да отговори на всички оплаквания и доводи във въззивната жалба и отговора на въззивната жалба; 6. Следва ли при постановяване на въззивното решение да бъдат взети предвид всички доказателства, взети в тяхната съвкупност и взаимосвързаност; 7. Длъжен ли е въззивният съд да обоснове решението си, като обсъди всички обстоятелства по делото и посочи кои релевантни за спорното право факти счита за установени и кои намира за недоказани; 8. Длъжен ли е въззивният съд с оглед преценка за неоснователност и недоказаност на исковете да допусне относими към предмета на спора доказателства и доказателствени средства, релевирани в исковата молба; 9. При изследване на въпроса дали ищците попадат в кръга на лицата, имащи право на обезщетение съгласно постановеното в ТР № 1/21.06.2018 г. на ВКС по т. д. № 1/2016 г. на ОСНГТК на ВКС, допустимо ли е съдът да изхожда изцяло от общите принципни положения и житейски достоверното в отношенията между братя и сестри, без да отчете спецификата на конкретния случай; 10. Допустимо ли е въззивният съд за първи път с решението по същество на спора да извежда изискване към страна за установяване на конкретни житейски обстоятелства, свързани с връзката между пострадалия и лицата, които търсят обезщетение, като самостоятелен елемент от фактическия състав за уважаване на иска; 11. Следва ли наличието на конкретни житейски обстоятелства, свързани с наличието на дълбока и трайна емоционална връзка между починалата и лицата, търсещи обезщетение, да бъде разглеждано като самостоятелно условие, различно от тази дълбока и трайна връзка“. Допускането на касационно обжалване по първите шест въпроса (два от които с идентично съдържание) се поддържа на основание чл.280, ал.1, т.1 ГПК с твърдения, че въпросите са разрешени от въззивния съд в противоречие с практиката на ВКС в постановени по реда на чл.290 ГПК решения, а последният въпрос - в противоречие със задължителната съдебна практика в Тълкувателно решение № 1/04.012001 г. на ОСГК на ВКС. За въпросите от № 7 до № 11 се поддържа основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК с аргументи, че по същите липсва изрична нормативна уредба и изясняването им би допринесло за развитието на правото и за съставяне на трайна и непротиворечива съдебна практика. Според т.1 от Тълкувателно решение № 1/19.02.2010 г. по тълк. д. № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС правният въпрос от значение за изхода по конкретното дело по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК е този, който е включен в предмета на спора и е обусловил решаващите правни изводи на въззивния съд. Въпросите, които имат значение за обсъждането и преценката на доказателствата, за възприемането на фактическата обстановка по спора и за правилността на въззивното решение като цяло, не са правни въпроси по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК и не съставляват общо основание за достъп до касационно обжалване. Съобразявайки дадените от ОСГТК на ВКС указания по приложението на чл.280, ал.1 ГПК, съставът на ВКС намира, че поставените от касатора въпроси не отговарят на общото изискване на чл.280, ал.1 ГПК и по повод на тях не може да се допусне касационно обжалване на заявените основания по чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК. В съдържанието на въпросите са възпроизведени наведените в касационната жалба оплаквания за неправилност на обжалваното решение поради допуснати от въззивния съд процесуални нарушения при обсъждането и преценката на доказателствата, при произнасяне по доводите и възраженията на страните и при установяване на релевантните за спора факти, нарушение на изискването на чл.236, ал.2 ГПК за мотивиране на решението, необоснованост на изводите на въззивния съд за отсъствие по отношение на касаторите на предвидените в Тълкувателно решение № 1/2016 г. от 21.06.2018 г. по тълк. д. № 1/2016 г. на ОСНГТК на ВКС предпоставки за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди от смърт в полза на лица, които не попадат в най-близкия родствен и семеен кръг на починалия (очертан в ППВС № 4/1961 г. и ППВС № 5/1969 г.). Освен, че са от значение за правилността на решението, въпросите не отразяват коректно мотивите към обжалваното решение, от които е видно, че въззивният съд е извършил самостоятелен анализ и преценка на събраните по делото доказателства и е направил свои собствени констатации за фактите, релевантни за разрешаване на спора относно активната материалноправна легитимация на ищците да получат претендираните с исковете по чл.557, ал.1, т.2, б.“а“ КЗ обезщетения. В резултат на съвкупна преценка на доказателствата и на приетите за установени факти, специфични за конкретния спор, съдът е формирал решаващите си изводи за неоснователност на исковете поради недоказаност на предпоставките за признаване правото на обезщетение, а именно - особено близка емоционална и духовна връзка между ищците - касатори и починалата при ПТП тяхна сестра, отличаваща се с изключителност спрямо обичайното съдържание на родствените връзки между братя/сестри в традиционното българско семейство, и претърпени от ищците болки и страдания по повод смъртта на сестра им с интензитети продължителност, надвишаващи болките и страдания, които нормално се понасят в случай на загуба на сестра, с която претендиращият обезщетение е живял в обич и разбирателство. Правилността на изводите, до които е достигнал въззивният съд след преценка на фактите и доказателствата, не е предмет на проверка в стадия на производството по чл.288 ГПК и несъгласието на касаторите с тези изводи не може да бъде основание за допускане на въззивното решение до касационно обжалване. При формиране на решаващите си изводи въззивният съд не се е отклонил нито от задължителната практика на ВС и ВКС, съответно от практиката на ВКС, по формулираните в изложението процесуалноправни въпроси, нито от задължителната съдебна практика в Тълкувателно решение № 1/2016 г. от 21.06.2018 г. по тълк. д. № 1/2016 г. по въпроса за активната материалноправна легитимация за получаване на обезщетение за неимуществени вреди при причинена от деликт смърт от други лица, извън най-близките на починалия по смисъла на ППВС № 4/1961 г. и ППВС № 5/1969 г. Поради това въззивното решение не следва да се допуска до касационно обжалване на основанието по чл.280, ал.1, т.1 ГПК. Що се отнася до основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК, същото е неприложимо в конкретния случай, тъй като по всички поставени във връзка с него въпроси съществува постоянна и непротиворечива практика на ВКС, която не се нуждае от промяна или осъвременяване (т.4 от Тълкувателно решение № 1/19.02.2010 г. по тълк. д. № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС). Неоснователно е искането на касаторите за допускане на касационно обжалване поради очевидна неправилност на въззивното решение по смисъла на чл.280, ал.2, пр.3 ГПК. В практиката на ВКС по приложение на чл.280, ал.2, пр.3 ГПК е възприето разрешението, че проявлението на очевидната неправилност, уредена в чл.280, ал.2, пр.3 ГПК като самостоятелно основание за достъп до касационно обжалване, се свързва с особено тежък порок, който може да бъде констатиран от касационната инстанция „prima facie” въз основа на мотивите към въззивното решение. Като квалифицирана форма на неправилност очевидната неправилност предполага въззивното решение да е постановено при особено тежко нарушение на закона - материален или процесуален, или да е явно необосновано. Особено тежко нарушение на закона ще е налице, когато въззивният съд е приложил закона „contra legem” - във видимо противоречие с неговия смисъл, решил е спора „extra legem” - въз основа на несъществуваща или на несъмнено отменена правна норма, не е приложил императивна правна норма, нарушил е основополагащи принципи и правила на съдопроизводството. Решението на въззивния съд ще е явно необосновано, когато въззивният съд е формирал изводите си по съществото на спора във видимо грубо противоречие с правилата на формалната логика. Всяка друга неправилност, произтичаща от неточно тълкуване и прилагане на закона и от нарушаване на правилата на формалната логика, попада в хипотезите на чл.281, т.3 ГПК и подлежи на преценка от Върховния касационен съд само по реда на чл.290, ал.2 ГПК в случай, че въззивното решение бъде допуснато до касационен контрол на някое от основанията по чл.280, ал.1, т.1 - т.3 ГПК. В случая касаторите са аргументирали очевидната неправилност на въззивното решение с доводи за допуснати от въззивния съд процесуални нарушения при прилагане на последиците на доказателствената тежест и за неправилност на извършената от въззивния съд преценка относно съдържанието на родствената връзка, изградена между всеки от тях и починалата им сестра, и интензитета на понесените неимуществени вреди в аспекта на разрешенията, възприети от ОСНГТК на ВКС в Тълкувателно решение № 1/2016 г. от 21.06.2018 г. по тълк. дело № 1/2016 г. на ОСНГТК на ВКС. Наведени са и доводи, че при постановяване на решението въззивният съд не е отчел тълкувателния характер на приетото от ОСНГТК на ВКС решение, което „не предвижда нови елементи от фактическия състав за уважаване на иска по чл.432 КЗ“ (бел. какъвто иск не е разглеждан от въззивния съд по конкретното дело), а „дава насоки така, че съдът да установи налице ли са или не основанията за уважаване на иска спрямо особеностите на всеки конкретен случай въз основа на фактите и доказателствата по делото“. Поддържаните доводи не обосновават очевидна неправилност на въззивното решение в смисъла, изяснен от практиката на ВКС. Въз основа на мотивите към решението настоящият състав на ВКС не констатира нито явна необоснованост на решаващите изводи на въззивния съд, нито видимо тежки нарушения на материалния и процесуалния закон при разглеждане на делото и разрешаване на спора по исковете с правно основание чл.557, ал.1, т.2, б.“а“ КЗ, поради което не намира за необходимо да допуска решението до касационно обжалване на основанието по чл.280, ал.2, пр.3 ГПК. По изложените съображения не следва да се допуска касационно обжалване на решението по в. гр. д. № 1657/2021 г. на Апелативен съд - София. В зависимост от изхода на производството по чл.288 ГПК касаторите следва да бъдат осъдени да заплатят на ответника по касация юрисконсултско възнаграждение по чл.78, ал.8 ГПК в размер общо на 150 лв. Мотивиран от горното, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение,