Определение № 1444 от 13.05.2025 г. на ВКС по т. д. № 584/2025 г.

Производството е по чл.288 ГПК, образувано по касационна жалба на касационна жалба на „Уникредит Кънсюмър Файненсинг“ЕАД, [населено място] против решение №1219 от 23.10.2024г. по т.д. №1260/24г. на Пловдивски окръжен съд. Ответникът по касация – С. В. М., чрез пълномощника си – адв. Д. Б. е на становище, че не са налице предпоставки за допускане на решението до касационно обжалване. Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение, след като прецени данните по делото, приема следното: Касационната жалба е постъпила в срока по чл. 283 ГПК и е процесуално допустима. С представеното изложение по чл.284, ал.3, т.1 ГПК, касаторът, чрез пълномощника си – адв. Р. Г. е поддържал основание по чл.280, ал.1, т.1,2 и т.3 ГПК. Поставил е въпросите –1/ „При преценка за недействителност на целия договор на основание чл.22 ЗПК, съдът следва ли винаги да преценява съобразно събраните доказателства дали потребителят е имал възможност да прецени естеството и обхвата на своето задължение, независимо от неспазването на изискванията на разпоредбата на чл.10,ал.1 ЗПК по отношение на размера на шрифта?“, 2/“ При извършване на преценка за недействителност на договор за потребителски кредит на основание чл.22 ЗПК, съдът длъжен ли е да тълкува съдържанието на чл.10,ал.1 ЗПК, съобразно критериите на чл.46,ал.1 от ЗНА?“ и 3 / „Неспазването на изискването на чл.10,ал.1 ЗПК за минималната големина на шрифта води ли автоматично до недействителност на целия договор по смисъла на чл.22 ЗПК?“. По първия въпрос, страната е поддържала основание по чл.280, ал.1 т.2 ГПК, като е сочила противоречие с определение на СЕС С- 535/20, изразяващо се в доводи за неправилност на изводите на съда по тълкуването на националния закон в контекста на общите изисквания на цитираното определение на целта и смисъла му, изцяло интерпретирани от касатора в контекста на неговата защитна теза, без посочване на конкретно противоречие, а само като изискване за тълкуване, съобразно общия дух и смисъл на тази практика на СЕС в съответствие с разбирането му. По втория въпрос е поддържано основание по чл.280, ал.1, т.1 ГПК, като е сочено противоречие с решение на ВКС по въпроса за предпоставки за тълкуване по смисъла на чл.46,ал.1 ЗНА. По третия въпрос, страната е поддържала основание по чл.280,ал.1, т.3 ГПК, като е посочила, че „ независимо че има съдебна практика на ВКС“ допускането на решението до касация ще има значение за развитие на правото, изразяващо се в постигане целите на Директивата. Развити са съображения за неправилност на акта. Други доводи не са развити. С така депозираното изложение по чл.284, ал.3, т.1 ГПК, касаторът не обосновава довод за наличие предпоставките по чл.280, ал.1, т.1 и 3 ГПК. С т.1 ТР ОСГТК №1 /09г. е дадена дефинитивна определеност на общото основание по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК- то съставлява правен въпрос, свързан с решаващите изводи на въззивния съд, довели до постановения и обжалван правен резултат. Първият поставен въпрос страната е развила по –скоро в контекста на защитната си теза, а не съобразно решаващите мотиви на съда, но дори и да бъде приет за релевантен, този въпрос би обосновал единствено наличие на общо основание, тъй като не в противоречие а изцяло в съответствие с цитираното определение на СЕС/ неправилно определено от касатора като решение/, съдът е приложил чл.22 ЗПК. Този извод се налага от прочита на това определение, постановено по тълкуване на чл.10,пар.2 и чл.22, пар.1 от Директива2008/48/ЕО, с която буквално тези текстове са тълкувани в смисъл, че е допустима национална правна уредба, която налага всички елементи от договор за потребителски кредит да бъдат представяни с еднакъв по вид, формат и размер шрифт – не по-малък от 12. Това тълкуване подробно е мотивирано, с оглед целите и насоките на усилената потребителска защита в разрез изцяло с прочита на касатора на тези мотиви. Или, същият не е защитил поддържаното допълнително основание. Вторият поставен въпрос не е свързан с решаващ извод на състава, поради което и не е релевантен. Същият изцяло съответства на защитното разбиране на касатора и е формулиран при противоречиво обосноваване на това разбиране, тъй като сам той, цитирайки решението на ВКС, е посочил, че критериите на чл.46,ал.1 ЗНА изискват тълкуваната норма да е неясна. В случая, обаче, уредбата е изключително ясна- както нормата на чл.10 така и тази на чл.22 ЗПК т.е. липсва неяснота относно предписанието й и правните последици от неспазването й. Третият поставен въпрос е хипотетичен и намира своят ясен отговор в закона. Освен това, страната по него не е защитила и сочения допълнителен критерий по чл.280, ал.1, т.3 ГПК, като освен, че не е развила доводи съобразно разяснената дефинитивност на основанието – арг.т.4 ГРОСГТК № 1 /04г. същата изрично е посочила, че съдът се е съобразил изцяло със съществуващата константна практика на ВКС по този въпрос, наличието на която, изключва приложението на поддържаното от касатора основание. С оглед така депозираното изложение, не се обосновава извод за приложно поле на касационно обжалване. При този изход на спора и на основание чл.78,ал.3 вр. чл.38,ал.1 ЗА на процесуалният представител на ответника С. М. – адв. Д. Б. следва да се присъди възнаграждение за процесуално представителство в размер на 2421лв. По тези съображения, Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение