Определение № 1030 от 21.10.2013 г. на ВКС по гр. д. № 4064/2013 г.

Производството е по чл. 288 от ГПК. Образувано е по касационна жалба на Я. П. С. срещу решение №137 от 22.03.2013г по гр.дело № 210/2013г. на Пазарджишки окръжен съд, с което след отмяна на първоинстанционното решение №1083 от 19.12.2012г на РС [населено място] е отхвърлена молбата на касаторката за издаване на разрешение за неограничено пътуване до навършване на пълнолетие на детето Е. И. М.,без съгласие на другия родител. В приложеното към жалбата изложение се посочват всички основания за допускане на касационно обжалване на чл. 280 ал.1 ГПК. Поставя се процесуалният въпрос следва ли въззивният съд да изслуша детето и да изиска нов социален доклад, въпросът е обоснован с твърдение за нововъзникнали обстоятелства и нови доказателства пред въззивния съд, а последният не е изискал нов социален доклад .Поставени са и въпросите, при дадено разрешение за неограничено пътуване на детето, достатъчно защитен ли е неговия интерес предвид факта ,че поискалият разрешение родител упражнява родителските права и сам преценява възможността за пътуване ,в който смисъл е и уредбата в чл.76 т.9 ЗБДС -право на самостоятелна преценка.Изтъква се,че посочване на дестинация и време за всяко пътуване на детето зад граница е житейски затруднително, административно трудно осъществимо, а преценката на единия родител е достатъчна гаранция .Поставя се и въпрос при какви предпоставки се дава исканото разрешение, при положение че съпругът на родителя, комуто са предоставени родителски права, пребивава в чужбина, както и при положение ,че упражняващият родителските права молител (касаторката, майка на детето )също се установи трайно в чужбина, не налага ли това нов режим на лични отношения с другия родител.Поддържа се ,че като принципно е отрекъл допускането на неограничено пътуване в чужбина без съгласие на другия родител да е в интерес на детето, като е оставил открита само възможността при нужда и разногласие съдът да разрешава конкретни пътувания ,в определен период, въззивният съд е постановил решение в противоречие с други влезли в сила решения на първоинстанционни съдилища, които са цитирани и приложени, основание по чл. 280 ал.1 т.2 ГПК От отговор ответникът И. Е. М. оспорва довода за противоречиво решен въпрос, решението е постановено съгласно вече уеднаквената практика на ВКС и независимо че има влезли в сила решения в обратния смисъл, те не дават основание за допускане до касационно обжалване. Претендира разноски След преценка,Върховен касационен съд ,ІІІ гр. отделение счита, че е не налице основание за допускане на касационно обжалване. В изложението на касаторката се поставя като процесуалноправен въпрос, които не е стоял за разрешаване в проведеното въззивно производство, предвид служебните задължения на този съд. При въззивното обжалване не са изтъквани нови обстоятелства, по отношение на фактите поначало не е имало спор между страните и спорни факти, относими към иска, не са обсъждани в решението .Процесуален въпрос за неизпълнение на служебно задължение ,повдиган при неосносими към конкретното дело фактически твърдения, не представлява произнесен с решението правен въпрос, той няма връзка с решаващите съображения на съда, ако игнорира процесуалните условия за формирането им. Свързано поставените материално правни въпроси на производството по чл. 127а СК при заявено и поддържано искане съдът да разреши неограничено пътуване на дете в чужбина, без съгласието на другия родител, също не обосновават допускане до касационно обжалване и по същество изразяват оспорване на правното разрешение, вече изразено в постановената от Върховен касационен съд практика по реда на чл. 290, чл. 291 ГПК, споделяна и от настоящия съдебен състав. Въззивният съд също е възприел установената практика, част от която е цитирал и в решението си ( р.234-2012 по гр.д№1580/2011г, реш.147-2011г по гр.д № 845/2010 ВКС ) Не е налице основание за допускане до касационно обжалване по критерите на чл. 280 ал.1 ГПК, тъй като решаващо произнесеният правен въпрос е изяснен в съдебната практика и въззивното решение е съобразено с тази практика. Ответникът не е установил разноските, които иска да му се присъждат ,няма приложен и списък. Воден от горното, Върховният касационен съд, ІІІ г.о.