Определение № 110 от 31.03.2021 г. на ВКС по гр. д. № 620/2021 г.

Производството е по реда на чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК. Образувано е по частна касационна жалба вх. № 14299/11.11.2020 г. на М. С. А., чрез адв. С. С., срещу въззивно определение № 2192/06.10.2020 г. постановено по възз.ч.гр.д. № 2918/2020 г. на Софийския апелативен съд. С обжалвания съдебен акт, е потвърдено определение № 29354/12.12.2019 г. по ч.гр.д. №16053/2019 г. на Софийски градски съд в частта му, с която е оставена без разглеждане частна жалба срещу определение от 30.07.2019 г. по гр.д. № 50660/2018 г. на РС- София за присъединяване на основание чл.213 ГПК на гр.д.№ 53427/2018 г. за съвместно разглеждане. Иска се отмяна на обжалваното определение, като се твърди неправилност на извода на апелативния съд, че определенията по чл. 213 ГПК за обективно съединяване на дела по почин на съда не подлежат на обжалване. Излагат се доводи, че в случаи като настоящия, при който за всяко едно от съединените дела е било налице условието за спиране по чл.229, ал.1, т. 4 ГПК поради наличие на трето, но първо по време на образуване висящо дело за част от вземане, предмет и на обединените за съвместно разглеждане дела, съединяването води до неправилно решаване на материалния гражданско-правен спор. В изложението на основанията за допускане на касационното обжалване се сочи, че е налице противоречие на определението на САС с ТР № 3/22.04.2019 г. по т.д. № 3/2016 г. на ОСГТК на ВКС по въпроса - длъжен ли е съдът при две или повече висящи дела по частични искове, с едни и същи страни и еднакъв предмет, но за различна част от едно и също вземане, да спре делото пред себе си по чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК, ако то е заведено по -късно от останалите. Във връзка с основанието по чл. 280, ал.1, т. 3 ГПК се поставят и въпросите - в хипотезата на две или повече висящи дела по частични искове за различна част от вземането, може ли съдът да съедини само някои, а не всички; кои са критериите за съединяване по чл. 213 ГПК и допустимо ли е да се съединят само по-късно заведените дела, докато най-рано образуваното остава за самостоятелно разглеждане. Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, като съобрази данните по делото намира, че са налице основания за спиране на настоящото производство. Обжалваният акт е постановен от апелативен съд и с него е потвърдено преграждащо развитието на делото определение на окръжен съд, действал като въззивна инстанция. В случая, допустимостта на частната касационна жалба е обусловена от преценката за допустимостта на инстанционния контрол пред ВКС. Същият въпрос е предмет и на висящото тълкувателно дело № 2/2018 г. по описа на ОСГТК на ВКС - „Подлежи ли на касационно обжалване определение на апелативен съд, с което е потвърдено преграждащо развитието на производството определение или разпореждане на окръжен съд като въззивна инстанция“. Обуславящото му значение за допустимостта на настоящото производство налага спиране на последното до произнасяне на ОСГТК на ВКС с тълкувателно решение. Водим от изложеното, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение