Определение № 1010 от 06.03.2024 г. на ВКС по гр. д. № 1819/2023 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба, подадена от Ц. С. Д., чрез адв. Р. И. К., против решение № 30 от 26. 01. 2023 г. по в. гр. д. № 374/2022 г. на ОС – Плевен в частта, с която, след частична отмяна на решение № 260023 от 29. 04. 2022 г. по гр. д. № 1055/2019 г. на РС – Панагюрище, е отхвърлен предявеният от Ц. С. Д. против М. Н. Ф. и С. Н. И. иск с правно основание чл. 109 ЗС, за осъждане на ответниците да извършат необходимите действия за преустановяване изливането на дъждовна вода и вода от снеготопене от покрива на жилищната им сграда, построена в УПИ ***, в кв. ***по плана на [населено място], върху южната стена на жилищната сграда на ищцата, построена в УПИ ***, в кв. ***по плана на [населено място], изразяващи се в премахване на стрехата на четирискатния покрив на жилищната им сграда. Твърди се неправилност на решението в обжалваната част поради постановяването му в нарушение на чл. 109 ЗС – отхвърляне на иска, въпреки че е установено противоправно бездействие на ответниците, създаващо пречки за ищцата да упражнява правото си на собственост върху процесния имот, и че вещото лице е посочило действията, които ответниците следва да извършат, за да се отстрани възникналия проблем, както и поради постановяването му при съществено процесуално нарушение на чл. 195 ГПК – недопускане на експертиза със задача да установи дали премахването на половината от стрехата на жилищната сграда на ищците също би довело до по-голямо натоварване на зиданите сградни и преградни стени, до появата на пукнатини и намаляване на тяхната устойчивост. Иска се допускане до касационно обжалване на въззивното решение в посочената по-горе част на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3, и ал. 2 ГПК, отмяната му и уважаване на предявения иск или връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд. Претендират се разноски, направени при разглеждане на делото пред въззивната и касационната инстанция. Подаден е отговор на касационната жалба от ответницата М. Н. Ф., чрез адв. З. О., с който се изразява становище за липса на основания по чл. 280 ГПК за допускане до касационно обжалване на въззивното решение, правилност на същото и неоснователност на касационната жалба. Твърди се неоснователност на довода на касатора, че ако съдът приеме искането по чл. 109 ЗС за несъответно на претендираната защита, въззивният съд следва да осъди ответниците да извършат други действия, непоискани от ищеца, но посочени от експерта, с които преченето би се преустановило. Твърди се, че при несъответствие на претендираната защита с пречките, които действията и бездействията на ответниците създават на ищците при упражняване на правото им на собственост, искът по чл. 109 ЗС подлежи на отхвърляне. Иска се недопускане до касационно обжалване на въззивното решение. Претендира се и присъждане на разноските, направени при разглеждане на делото пред касационната инстанция, съгласно приложен списък по чл. 80 ГПК. При извършване на преценка за наличие на основания по чл. 280 ГПК за допускане касационно обжалване на въззивното решение в частта му по иска по чл. 109 ЗС настоящият състав съобрази следното: По делото е прието за установено от фактическа страна, че ищцата е собственик на едноетажна еднофамилна масивна жилищна сграда с площ от 70, 63 кв.м., построена в УПИ ***, в кв. ***по плана на [населено място], и на 1/2 идеална част от урегулирания поземлен имот. Същата е изградена чрез преустройство на масивна стопанска постройка (плевня) в жилищна сграда, извършено от праводатели на ищцата, със съгласието на праводатели на ответниците, дадено с декларация № 53/27. 08. 1986 г. В констативния нотариален акт за собственост на сградата, с който се е снабдила ищцата (н.а. № 122/2010 г.) е посочено, че при издаването му са представени скица-виза № 340/10. 12. 1992 г., одобрен на 20. 12. 1992 г. проект и акт № 9/20. 12. 1992 г. за узаконяване на еднофамилна жилищна сграда. Ответниците са собственици на двуетажна масивна жилищна сграда, построена в УПИ ***, в кв. ***по плана на [населено място], на регулационната линия с УПИ ***, въз основа на издадено строително разрешение № 22/19. 05. 1964 г. и одобрен на 22. 11. 1963 г. архитектурен проект. Въз основа на заключенията на съдебнотехническите експертизи, допуснати от първоинстанционния и от въззивния съд, е прието за установено, че стрехите на жилищните сгради на ищцата и ответниците са изпълнени една над друга, и на двете стрехи са монтирани улуци. При проливен дъжд или снеготопене, водата се излива по южната стена на къщата на ищцата. Това е довело до проникване на вода до вътрешната част на стената и тавана и е подкожушило част от мазилката и латекса. Ищцата е монтирала ламаринена обшивка между стената и под улука на ответниците, което е временно решение на проблема, не ограничава достъпа на покривни води до фасадата на жилището на Д. и не препятства изливането на водата от стрехата и улука. Простото отрязване на стрехата на сградата на ответниците ще се отрази на конструкцията и целостта на сградата, тъй като ще доведе до преоразмеряване на тежестта и до необходимост от монтиране на греди с по-голямо сечение, които да понесат по-голямо натоварване, а смяната на гредите изисква премахването на целия покрив и изграждането на нов покрив. Според вещото лице, преливането на дъждовните води и водите от снеготопене се дължи на следните обстоятелства: непочистването на улука на сградата на ответниците, хлътнал билен капак на покрива на къщата на ответниците, дупка на стрехата на покрива на ответниците, през който влиза вода, стигаща до стената на къщата на ищцата. Посочено е, че претърсването на покрива на къщата на ответниците, подмяната на счупените керемиди, запълването на дупките в стрехата и поправката на билния капак, заедно с редовното почистване и поддържане на улука от страна на ответниците, може в значителна степен да намали влагата по стената на къщата на ищците, но ищцата не е поискала осъждане на ответниците да преустановят преченето чрез предприемане на посочените по-горе действия. От правна страна въззивният съд е приел, че предявеният иск по чл. 109 ЗС е неоснователен, тъй като преустановяването на преченето на пълноценното ползване на имота на ищцата чрез изрязване на стрехата на къщата на ответниците е несъответно на преченето, което ищцата търпи, тъй като би довеело до нарушаване на цялата конструкция на къщата на ответниците и би застрашило самото й съществуване, а ищцата не е поискала осъждане на ответниците да преустановят преченето чрез предприемане на посочените от експерта действия (претърсване на покрива на къщата на ответниците, подмяната на счупените керемиди, запълването на дупките в стрехата, поправка на билния капак, редовното почистване и поддържане на улука от ответниците). Поставеният в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК въпрос, конкретизиран от настоящата инстанция в съответствие с указанията по приложението на чл. 280 ГПК, дадени с ТР № 1/2010 г. на ОСГТК на ВКС, точка 1, се свежда до следното питане: при предявен иск по чл. 109 ЗС обвързан ли е съдът от заявените от ищеца конкретни искания за действия/бездействия, чрез които, според него, ще бъде преодоляно състоянието, смущаващо пълноценното упражняване на правото на собственост върху вещта. Въпросът е поставен във връзка с основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК. Основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК не е налице, тъй като въпросът е обсъждан в практиката на ВКС и повторното му разглеждане не би допринесло за точното прилагане на закона и за развитието на правото. Не е налице и необходимост от промяна на формираната практика като неактуална, неправилна или по други причини. В тълкувателната част на мотивите към решение № 50056 от 10. 07. 2023 г. по гр. д. № 2598/2022 г. на ВКС, 2 г.о., служебно известно на настоящия състав, е разяснено, че при предявен иск по чл. 109 ЗС ищецът следва да посочи в какво се състои смущаването на пълноценното упражняване на вещното му право и по какъв начин счита, че следва да бъде преодоляно състоянието и/или да се осуети бъдещо накърняване на правата му. Съдът обаче не е обвързан от заявените от ищеца конкретни искания за тези действия/бездействия. За установяване на какво конкретно поведение следва да бъде осъден ответникът по правило са необходими специални знания по смисъла на чл. 195 |ГПК, поради което не би могло да се изисква от ищеца още в петитума на исковата молба да посочи точно какви действия или бездействия претендира от ответника, за да бъде преодоляно смущаването на упражняването на вещните му права. В такава хипотеза съдът е обвързан само от квалификацията на формулирания петитум – дали се иска възстановяване на предходното преди нарушението състояние чрез премахване на нещо новоизградено или чрез възстановяване на нещо премахнато, или изпълнение на възложено по закон задължение, или чрез друго действие с оглед конкретиката на съответния правен спор, дали се иска бъдещо бездействие или бъдещо съдействие от ответника и т.н. Спрямо тази квалификация съдът преценява дали установените чрез експертното заключение или следващите се по силата на закона конкретни действия/бездействия на ответника попадат във формулирания от ищеца петитум на иска по чл. 109 ЗС. Доколкото обаче изводите на въззивния съд не съответстват на така дадените разяснения, касационното обжалване ще следва да бъде допуснато на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК поради противоречиво разрешаване на въпроса с указанията по тълкуването и прилагането на чл. 109 ЗС, дадени с коментираното по-горе решение № 50056 от 10. 07. 2023 г. по гр. д. № 2598/2022 г. на ВКС, 2 г.о. Воден от изложеното Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение,