Определение № 4524 от 10.10.2024 г. на ВКС по гр. д. № 1829/2023 г.

Производство по чл. 288 ГПК. Образувано е по допустима касационна жалба от ответника Д. И. Д., подадена чрез адв.П. З.-САК, срещу въззивно решение № 287/18.01.2023 г. по в.гр.д. № 12357/2021 г. на Софийски градски съд, с оплаквания за неговата неправилност. С инкорпорираното в касационната жалба изложение по чл.284, ал.3, т.1 ГПК се поддържа наличието на основанието по чл.280, ал.1 т.3 ГПК. Претендират се разноски. Насрещните странa в касационното производството – ищците Н. П. Е. и П. М. Е., чрез адв. Н. А. – САК, оспорват касационната жалба с писмен отговор, Претендират се разноски. Върховен касационен съд, Гражданска колегия, състав на Второ отделение, като взе предвид данните по делото, намира следното по наличието на основания за допускане на касационното обжалване: Производството е по иск за делба, във фаза по допускане на делбата. С обжалваното въззивно решение е потвърдено решение № 20149379 от 30.06.2021 г. по гр.д. № 78037/18 г. на РС –София, с което е допуснато извършването на съдебна делба между М. М. Е., Н. П. Е. и Д. И. Д. на недвижим имот, представляващ селскостопанска сграда с идентификатор **** по КК и КР на [населено място], [община], област София (столица), одобрени със Заповед № РД18- 36/17.06.2011 г. на Изп.директор на АГКК с адрес на имота: [населено място], Столична община, район П., разположена в поземлен имот с идентификатор *** и застроена площ 852 кв.м., предназначение: селскостопанска сграда, който имот съгласно документ за собственост представлява Овчарник-Обор № 2 с метален навес с обща застроена площ от 1649 кв.м., без мястото, в което е построен, съставляващо парцел * (*) по парцеларния план на стопанския двор в [населено място] - София, цялото с площ от 2790 кв.м., при съседи: от две страни път и парцел *, при квоти: 1/5 идеална част за М. М. Е. и Н. П. Е. при режим на СИО и 4/5 идеални част за Д. И. Д.. Първоинстанционният съд е приел за установено от събраните по делото писмени доказателства, а и неспорно по делото, че ответникът Д. Д. е придобил през 1998 г. по ЗСПЗЗ процесния делбен имот овчарник-обор 2 с метален навес с обща застроена площ 1649 кв.м., без мястото, върху което е построено парцел * по парцеларния план на стопанския двор в [населено място] - София, цялото с площ от 2790 кв.м., след това е придобил с договор за покупко-продажба на държавна частна собдственост на основание чл.27, ал.6 ЗСПЗЗ и собствеността върху недвижимия имот-земя частна държавна собственост парцел * по парцеларния план на стопанския двор в [населено място] - София, цялото с площ от 2790 кв.м. От друга страна, И. В. К., по силата на договор за покупко-продажба на идеална част от недвижим имот № 141, д.№ 337/1999 г. е придобил 1/ 5 ид.ч. от гореописаната стопанска сграда, без мястото, в което е построена, и с договор за замяна по нот.акт № 73, д.№ 797/2017 г., сключен с ищците М. М. Е. и Н. П. Е., е заменил тази своя 1/ 5 ид.ч. от гореописаната стопанска сграда с МПС. Така ищците се легитимират като съсобственици на процесната гореописана стопанска сграда с дял 1/5, а ответникът се летигитимира като съсобственик на останалите 4/ 5 ид.ч. Прието е, че съсобственият имот е годен за делба, а ответникът не е доказал нито възражението си, че замяната е нищожна като прикриваща продажба, нито възражението си, че е придобил идеалната част на ищците по давност считано с начало м.юли 1999 г. Въззивният съд е споделил направените от първоинстанционния съд фактически и правни изводи, касаещи титулярите на правото на собственост и техните права в съсобствеността, като е изложил и своите съображения по спорните въпроси, поставени с въззивната жалба. Приел е, че третото неучастващо в процеса лице И. К., не е съсобственик на идеална част от навеса, защото със замяната от 2017 г. в предвидената от закона форма-нотариален акт, ищците са придобили неговата 1/ 5 ид.ч. от процесния недвижим имот овчарник-обор 2 с метален навес, а К. – техен джип С.. Посочено е още, при преценка на съдържанието на АЧДС от 1999 г.-в частност забележката, че в парцел Х е построен овчарник-обор 2, и на писмо № 70-00-1183/22.10.2003 г. на министъра на РРБ с указания кога се счита, че съставеният акт за държавна собственост е доказателство за наличие на заварен строеж по смисъла на пар.21 от ЗР на ЗУТ и за приемане на строежа, на приетата по делото СТЕ, че процесният имот е законно построена сграда и представлява самостоятелен обект на собственост. Въззивният съд е обсъдил показанията на свидетелите, въз основа на което е формирал и решаващ извод, че ответникът не е доказал, че след като се е разпоредил с 1/ 5 ид.ч. от процесния имот, да я е придобил по давност- нито по отношение на праводателя на ищците И. К. с периода 1999-2017 г., нито по отношение на ищците от придобивната за тях сделка до момента. Като обосноваващи допускането на касационното обжалване, в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК са поставени от касатора следните въпроси, което се твърди да са от значение за изхода на спора и за точното прилагане на зокан, за тълкуването на закона, и произнасяунето по които ще доведе до отстраняване на непълнота, неяснота или противоречивост на самия закон, а именно: 1. Следва ли да се приеме, че с нотариален акт за продажба на недвижим имот № 141, том. II, рег. № 2747, дело № 337/1999 г. ответнкът Д. Д. е продал на И. К. 1/5 ид.ч. от собствения си недвижим имот Овчарник обор № 2, с метален навес с обща застроена площ 1649 кв.; 2/ Следва ли да се тълкува, че с нотариален акт № 73, том V, рег. № 19145, дело № 797/2017 г., И. К. е заменил с ищците собствената си 1/5 ид.ч. от сграда с идентификатор ****, с адрес: [населено място], район П., със застроена площ 852 кв.м., с предназначение: селскостопанска сграда, без металния навес след като в нотариалния акт липсва описание като „ведно“ или „заедно“ с металния навес и е посочена само общата застроена площ на обор 2 от 852 кв.м., но не и на навеса, като заедно с обора общата им застроена площ е 1649 кв.м..; 3. От така описания в посочения в т.2 нотариален акт, следва ли да се приеме, че И. К. не е прехвърлил металният навес и продължава да е собственик на застроената площ на навес, както е отразено в данъчна оценка с изх. № [ЕГН] от 12.03.20202 г. на СО – ДОП – отдел ОП – П.; 4. След като навеса не е заснет и нанесен на КККР и няма скица за него може ли да бъде годен обект на прехвърлителна сделка; 5. Следва ли да се тълкува, че в АДС № 01875/14.12.1999 г., изд. от областен управител на област София е актуван като частна държавна собственост само парцел, но не и построената в него сграда, предмет на делбата; 6. Следва ли да се приеме, че след като не е било налице предложение за издаване на акт за държавна собственост за сградата на министъра на ЗГ в акт за държавна собственост за парцела, като забележка се отбелязва само, че в имота, описан в града 3 е построена сграда –овчарник – обор № 2.; 7. Следва ли да се приеме, че след като за сградата няма акт за държавна собственост е относима към нея хипотезата на § 21 от ЗР на ЗУТ и за наличие на държавно приемане на § 21 от ЗР на ЗУТ и за наличие на държавно приемане на строежа съгласно писмо № 70 – 00-183/22.10.2003 г. на МРРБ.; 8. Следва ли да се приеме, че след като ДНСК или РДНСК не са извършили оглед на мястото и проверка по документи установяване на съответствието на строежа с описаните данни в акт за държавна собственост № 01875/14.12.1999 г. не са вписани каквито и да било данни по отношение на наименувание, време на изграждане, предназначение, застроена и разгърната площ, етажност и височина, разпределение, конструктивна система и др., тъй като процесната сграда не е актувана следва ли да се счита незаконна и не може да бъде годен обект на делба; 9. Процесната сграда овчарник – обор попада ли извън обхвата на посочените условия в Писмото на МРРБ и за нея следва ли да се спазят условията и общия ред на ЗУТ; 10. Ищците носители ли са на съответната идеална част от правото на собственост върху навеса или само върху прехвърлената сграда със застроена площ 852 кв.м.; 11. Процесният имот допуснат до делба годен ли е обект на правото на собственост; 12. Грешни ли са на съда фактическите му и правни изводи, че ответника не е придобил собствеността върху идеалната част на ищците в следствие на изтекла в негова полза придобивна давност. Не е налице основание за допускане касационно обжалване по сочените от касатора въпроси. Съобразно разясненията, дадени в ТР № 1/19.02.2010 г. по тълк. дело № 1/2009 г., ОСГТК на ВКС, касаторът трябва да посочи правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело в мотивираното изложение по чл. 284, ал. 1, т. 3 ГПК. Той трябва да се изведе от предмета на спора, който представлява твърдяното субективно право или правоотношение и да е от значение за решаващата воля на съда, но не и за правилността на съдебното решение, за възприемането на фактическата обстановка или за обсъждане на събраните по делото доказателства. Правният въпрос определя рамките, в които следва да се извърши селекцията на касационните жалби по реда на чл. 288 ГПК. В случая поставените от касатора въпроси не са правни, а фактически и са свързани пряко с правилността на въззивното решение, начина, по който са формулирани въпросите, и аргументите му в тази връзка, по същество представляват оплаквания за процесуални нарушения, неправилно приложение на материалния закон и необоснованост по чл.281, т.3 ГПК, които са различни от основанията за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 ГПК и само последните са предмет на разглеждане в производството по чл. 288 ГПК, а основанията за касационно обжалване по чл.281, т.3 ГПК се разглеждат в производството по чл. 290 ГПК, в случай че касационната жалба бъде селектирана. Ето защо по тези въпроси не може да бъде обосновано общо основание за допустимост на касационното обжалване. В допълнение следва да се посочи, че въпросите, отнасящи се до това дали процесната сграда е законна, не са такива от значение за спора, тъй като дали една сграда е законна или не, респ. дали е търпима, има отношение към предпоставките за нейното запазване или събаряне, но не и към правото на собственост върху нея, поради което и незаконните сгради могат да се делят. Същевременно по всички въпроси касаторът не е обосновал и твърдяното допълнително основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. Касаторът не е обосновал с какво произнасянето по тези въпроси би имало приносно значение в правоприлагането при тълкуване на правните разпоредби по конкретни дела или при създаване на съдебна практика, не е посочено кои правни норми са непълни, неясни или противоречиви, нито се твърди, че по отношение на някои норми липсва съдебна практика, нито е обосновано съществуването на съдебна практика, създадена поради неточно тълкуване, нито изменения в законодателството и обществените условия, които да налагат осъвременяване на тълкуването на определени правни норми. Направеното позоваване на текста на законовата норма на чл.280, ал.1, т.3 ГПК не е достатъчно като обосновка на допълнителното основание за селекция по чл.280, ал.1, т.3 ГПК според изложеното в т.4 от ТР № 1/2010 г. по т.д.№ 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС. Не се констатират при извършената служебна проверка също така нарушения, обуславящи вероятна нищожност или недопустимост на въззивното решение. Изводът на въззивния съд, че като съсобственици на 1/5 ид.ч. от процесния делбен имот овчарник с метален навес се легитимират ищците, но не и трето лице И. К., съответства на съдържанието на нотариалния акт за замяна от 2017 г., тълкуван в неговата цялост, който акт не повдига съмнение, че И. К. се е разпоредил изцяло със своята 1/ 5 ид.м. от овчарника и металния навес с обща застроена площ 1649 кв.м. Предвид гореизложеното касационното обжалване не може да се допусне. При този изход на производството, касаторът няма право на възстановяване на разноски, като следва да заплати на ответниците по касация Н. Е. и П. Е. направените от тях разноски за адвокатско възнаграждение в уговорения и платен в брой размер от 1200 лв. С оглед на изложеното Върховният касационен съд, Гражданска колегия, състав на Второ гражданско отделение, на основание чл. 288 ГПК