Определение № 227 от 03.10.2013 г. на ВКС по т. д. № 2985/2013 г.

Производството е по чл.288 ГПК. Образувано е по касационната жалба на [фирма], гр. София против въззивното решение на Благоевградския окръжен съд № 1309 от 04.04.2013год., постановено по в. гр.д.№ 20131200500092/ 2013 год., с което е потвърдено решение № 8366/26.10.2012 год., по гр.д.№ 1185/ 2012 год. на Благоевградския районен съд и е отхвърлен, като неоснователен, предявения от касатора, като ищец, срещу [фирма], [населено място] установителен иск по чл.422, ал.1 ГПК, във вр. с чл.415, ал.1 ГПК и чл.213, ал.1 КЗ за признаване на установено по отношение на последния, че дължи на ищцовото АД сумите, предмет на издадената по реда на чл.410 ГПК заповед за изпълнение на парично задължение № 1355/13.02.2012 год., по ч.гр.д.№ 483/2012 год.: главница 8735.33 лв., представляваща изплатено застрахователно обезщетение по щета № 164006001000339 за причинени имуществени вреди на застраховано лице – „ А.”АД, по застрахователна полица № 1640/03./218/000003 с покрит риск „неиздължаване на лизингови вноски от страна на лизингополучателя”, ведно със законната лихва върху тази сума, начиная от 02.05.2012 год. до окончателното и изплащане; 174.71 лв. - заплатена държавна такса за заповедното производство; 482.47 – адвокатско възнаграждение за заповедното производство. Настоящият състав на второ търговско отделение на ВКС, като взе предвид данните по делото, съобразно правомощията си по чл.288 ГПК, във вр. с чл.280, ал.2 ГПК, намира: Касационната жалба е подадена в рамките на преклузивния срок по чл.283 ГПК от надлежно легитимирана във въззивното производство страна, но е процесуално недопустима и следва да се остави без разглеждане. С нормата на чл.280, ал.2 ГПК в редакцията и, публикувана в ДВ бр. 100/21.12.2010 год. от обхвата на осъществявания от ВКС факултативен касационния контрол са изключени решенията по въззивни дела с цена на иска до 5000 лв. за граждански дела и до 10 000лв.- за търговски дела. В случая сделката, от която претендираното вземане произтича, е търговска по см. на чл.286 ТЗ, във вр. с чл.1, ал.1, т.6 ТЗ, а това от своя страна определя и търговския характер на делото, по което обжалваното въззивно решение е постановено. Следователно обстоятелството, че касационната жалба с вх.№ 1454 / 18.05.2013 год., подадена от касатора [фирма], [населено място] е след изменението на чл.280, ал.2 ГПК - на 18.05.2013 год., а цената на предявения установителен иск е 8 735.33 лв., обосновава правен извод, че касационното производство е недопустимо и следва да бъде прекратено, съгласно изричната разпоредба на чл. 280, ал.2 ГПК, /ДВ.бр.100/2010 год./. При липсата на създаден от законодателя ред за инстанционен контрол над въззивния съдебен акт на Благоевградския окръжен съд, настоящият касатор не разполага с потестативно процесуално правомощие на касационна жалба – абсолютна процесуална предпоставка, от категорията на положителните,за които съдът следи служебно и същата, подадената от него, следва да бъде оставена без разглеждане. Водим от тези съображения настоящият състав на Върховният касационен съд, второ отделение, Търговска колегия, на осн. чл.280, ал.2 ГПК