Определение № 55 от 01.02.2021 г. на ВКС по гр. д. № 3163/2020 г.

Производството е по реда на чл.288 ГПК. Постъпила е касационна жалба от М. Д. А. чрез адв.А. К. от АК В. срещу решение № 838 от 29.06.20г.по в.гр.дело № 770/20г.на Варненския окръжен съд, с което е потвърдено решение № 2508 от 6.06.19г.на Варненския районен съд по гр.дело № 14590/18г.С него е отхвърлен предявения на основание чл.55 ал.1 пр.1 ЗЗД иск от жалбоподателката срещу Е. А. З. за осъждане на ответницата да й заплати сумата от 24 000 лв,като получена от последната при начална липса на основание,ведно със законната лихва върху главницата, считано от 27.09.18г.до окончателното изплащане на сумата. Жалбоподателката не сочи конкретно някое от специалните основания по чл.280 ал.1 ГПК,но е формулирала следните въпроси: 1. Съществува ли морално задължение за издръжка на младо семейство от по-възрастни родственици и каква правна основа намира то като основание за превод на парични суми,за които впоследствие претендира връщането им; 2.Налице ли е хипотезата на съзнателно изпълнение на свой нравствен дълг,при положение,че получилата сумата ответница по делото е млада,здрава и в работоспособна възраст жена. В отговор по чл.287 ГПК ответницата Е. А. З. чрез адв.С. Т. от ВАК счита,че не са налице основания за допускане на касационно обжалване. С обжалваното решение въззивният съд е приел,че на 20.08.14г.М. А. е превела по банков път и по сметка на Е. З. сумата от 24 000 лв, получена от продажба на недвижим имот в [населено място].По твърдения на ищцата в исковата молба сумата е преведена на ответницата с убеждението,че дава парите на сина си М. М.,на когото желаела да помогне.Установено е,че от 2008г.до 2018г.ответницата и сина на ищцата М. М. били във фактическо съжителство,от което имат родено дете.През 2010г.със заповеди за изпълнение по чл.417 ГПК М. е осъден, в качеството му на солидарен длъжник, да заплати на „Про Кредит Б./България/АД и на „П. К.“ЕАД сумите съответно 1088.42 евро и 44 285 .66 евро,ведно със законната лихва и разноски и към 5.02.19г.срещу него е налице висящо изп.дело за принудително събиране на първата сума.Въз основа на тези данни въззивният съд е приел,че М. А. съзнателно е превела исковата сума по сметка на Е. З.- фактически съжителстваща с сина й и майка на внука й,с намерение да подпомогне фактическото му семейство,изпълнявайки морален дълг.От доказателствата по делото е прието за установено,че предадената сума е разходвана за покриване нуждите на домакинството на ответницата.Съдът е приел за доказано и наведеното основание за разместване на имущественото благо между страните.В условията на фактическо съжителство Е. З. и М. М. са придобили собствеността върху недвижимия имот в [населено място] в обикновена съсобственост през 2008г.Последвали са три прехвърлителни сделки,сключени между роднини с предмет идеалната част на М. М.,впоследствие цялото право съответно през 2009г., 2012г. и 2014г., на цена,равна на данъчната оценка.През 2010г.срещу М. М. са издадени заповеди за изпълнение на парични задължения към трети лица, за принудителното събиране на които е образувано и висящо изпълнително дело.Направен е извод,че предприетите разпоредителни актове с правото на собственост върху имота в [населено място] са били израз на целта на семейството да осуети насочването на принудително изпълнение върху собствено на М. М. имущество.В обобщение въззивният съд е приел,че настъпилото разместване на имуществено благо не е без основане и не е налице хипотезата на чл.55 ал.1 пр.1 ЗЗД за успешното провеждане на иска. Върховният касационен съд,състав на Трето гражданско отделение,като направи преценка за наличие на предпоставките на чл.280 ал.1 ГПК, намира, че не е налице основание за допускане на касационно обжалване. Допускането на касационно обжалване на въззивното решение съгласно чл.280 ал.1 ГПК предпоставя произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за спорното право и по отношение на който е налице някое от основанията по чл.280 ал.1 т.1-т.3 ГПК. Съгласно Тълкувателно решение № 1 от 19.02.10г.по тълк.дело № 1/2009г.на ОСГТК на ВКС – т.1, правният въпрос от значение за изхода по конкретното дело е този, който е включен в предмета на спора и е обусловил правните изводи на съда по делото.Формулираните в касационната жалба въпроси са фактически,а не правни, свързани са с конкретиката на спора и с преценката на доказателствата, въз основа на която решаващият съд е изградил вътрешното си убеждение.Жалбоподателката не се е позовала и не е обосновала нито едно от специалните основания за допускане на касационно обжалване по чл.280 ал.1 т.1 – т.3 ГПК.Не е посочено дали поставените от нея въпроси са разрешени в противоречие с практиката на ВКС, с актове на Конституционния съд на РБ или на Съда на ЕС,не са изложени доводи с какво произнасянето от ВКС по тези въпроси е от значение за точното прилагане на закона,както и за развитие на правото. С оглед изхода на производството по чл.288 ГПК жалбоподателката следва да заплати на ответницата по жалбата разноските за адвокатско възнаграждение за тази инстанция в размер на 1500 лв. ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, състав на ІІІ г.о.