Определение № 460 от 07.10.2013 г. на ВКС по гр. д. № 5440/2013 г.

Производството е по чл. 274, ал.2 ГПК. Образувано е по частна жалба, подадена от М. К. С., против определение № 355 от 03.06.2013 г. по ч.гр.д. № 3453/2013 г. на ВКС, ІІІ г.о., в частта му, с която е оставена без разглеждане като недопустима подадената от М. К. С. частна касационна жалба против определение № ІІІ- 151 от 18.01.2013 г. по ч.гр.д. № 2422/2012 г. на Окръжен съд - Бургас. В частната жалба са изложени доводи за неправилност на обжалваното определение и се иска неговата отмяна. Жалбоподателката поддържа, че при постановяването му съставът на ВКС е приложил неправилно процесуалния закон - чл. 274, ал.4 ГПК. Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, за да се произнесе, взе предвид следното: За да постанови обжалваното определение, съставът на ВКС е приел, че обжалваното пред него въззивно определение е постановено по дело, което има за предмет отрицателен установителен иск, предявен от М. С. против [фирма] [населено място] за установяване несъществуване на парично вземане на ответника в размер на 1 831.75 лв., обективно съединен с иск по чл. 124, ал.1 ГПК за установяване неистинност на подробно описаните в исковата молба фактури и карнети. С оглед цената на отрицателния установителен иск относно недължимост на паричното вземане, която е под 5 000 лв., е намерил, че въззивното определение, с което е потвърдено определението на първоинстанционния съд за прекратяване на производството по делото в тази част, не подлежи на касационно обжалване по аргумент от чл. 274, ал.4 ГПК. Обжалваното определение е правилно. Съгласно чл. 274, ал.4 ГПК, не подлежат на касационно обжалване определенията по дела, решенията по които не подлежат на касационно обжалване. Решенията, които са изключени от касационно обжалване, са посочени в чл. 280, ал.2 ГПК- това са решенията по въззивни дела с цена на иска до 5 000 лв. за гражданските дела и до 10 000 лв. за търговските дела. Предявеният от М. С. отрицателен установителен иск има за предмет установяване несъществуването на парично вземане. Цената на този иск е под предвидения в чл. 280, ал.2 ГПК критерий за касационно обжалване, откъдето следва, че и определението, постановено по това дело, макар и от кръга на посочените в чл. 274, ал.1,т.1 ГПК, също не подлежи на касационно обжалване. Като е достигнал до същия извод, съставът на ВКС, ІІІ г.о., е приложил точно процесуалния закон, поради което обжалваното определение е правилно и следва да бъде потвърдено. Водим от гореизложеното съдът