Определение № 5305 от 20.11.2025 г. на ВКС по гр. д. № 4275/2025 г.

Производството е по реда на чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК.

Образувано е по частна касационна жалба на Н. Р. Н., чрез адв. Д. П. – Г., срещу Определение № 877/17.09.2025 г., постановено по в. ч. гр. д. № 641/2025 г. на Окръжен съд – Хасково, с което е потвърдено определение, обективирано в Протокол № 415/27.06.2025 г. по гр. д. № 901/2025 г. по описа на Районен съд - Димитровград, за спиране на делото до приключване с влязъл в сила акт на делото на СЕС, образувано по преюдициално запитване от състав на ВКС по гр. д. № 698/2020 г., III ГО.

В жалбата се сочи, че определението е неправилно и се иска неговата отмяна.

В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК жалбоподателят поддържа, че са налице основанията за допускане на касационния контрол по следния въпроси:

1. „При разглеждане на молба за промяна на собствено име по чл. 19, ал. 1 ЗГР трябва ли съдът да отчита само обективни основания (например транссексуалност, промяна на пол и т.н.) или субективното желание на лицето да носи определено име е достатъчно „важно обстоятелство“ по смисъла на закона? Може ли фактът, че молителят е транссексуален, да бъде използван като основание за спиране на производството, вместо да се разгледа молбата по същество?“;

2. „Съществува ли „преюдициален спор“ по смисъла на чл. 229, ал. 1, т. 4, ГПК между дела със съществено различен предмет?“.

Допускането на касационно обжалване жалбоподателят основава на предпоставките по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, считайки, че въпросите са решени от въззивния съд в противоречие с практиката на ВКС.

Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, намира частната касационна жалба за допустима. По предпоставките за допускане на касационното обжалване приема следното.

Постановявайки обжалваното определение, въззивният съд е приел, че производството по гр. д. № 901/2025 г. по описа на Районен съд - Димитровград е образувано по молба на Н. Р. Н. с искане по чл. 19, ал. 1 от Закон за гражданската регистрация (ЗГР) за промяна на собственото му име от Н. на Н.. В молбата той посочил, че се идентифицирал като жена, говорел за себе си в женски род, употребявал женски дрехи и козметика и при среща с непознати лица същите недвусмислено го възприемали като жена. За да подчертае принадлежността си към женския пол, той използвал името Н., като с това име бил известен сред своите приятели и колеги.

В съдебно заседание, проведено на 25.06.2025 г., първоинстанционният съд, като констатирал служебно, че по гр. д. № 840/2025 г. на ВКС, III ГО, което било със сходен предмет, съдът отправил преюдициално запитване до СЕС при какви обстоятелства национална уредба може да ограничи промяната на пол и име и как това следва да бъде отразено в регистрите за гражданско състояние, на основание чл. 229, ал. 1, т. 7, вр. чл. 631 ГПК спрял производството по делото до приключване с влязъл в сила акт на делото на СЕС.

При разглеждане на частната жалба срещу определението на районния съд за спиране на производството по делото въззивният съд посочил, че му е служебно известно, че по гр. д. № 698/2020 г. на ВКС, III ГО, е отправено преюдициално запитване до Съда на ЕС относно допустимостта и пределите на мислимите ограничения с национална правна уредба на държава членка във връзка възможността за извършване на промяна във вече вписаните данни относно пола, името и ЕГН в актовете за гражданско състояние на молител, който твърди, че е транссексуален. Окръжният съд е приел, че макар молителят да не целял промяна на нанесените относно него данни във връзка с принадлежността му към един от двата предвидени в българското законодателство пола, промяната на името му била свързана донякъде и с външното възприятие на половата му принадлежност. Ето защо счел, че за решаване на делото от значение е дали състоянието на трассексуалност съгласно националното законодателство и правото на ЕС позволяват на всяко лице да промени собственото си име с такова, обичайно принадлежащо на лице от противоположния пол. Приел е, че е налице връзка между искането, с което районният съд е сезиран, и делото на СЕС, като е допълнил, че предмет на преюдициалното запитване били именно критериите и възможността националното законодателство да ограничава извършване на промяна във вече вписаните данни относно пола, името и ЕГН в актовете за гражданско състояние на молител, който твърди, че е транссексуален, поради което производството по делото правилно било спряно, макар при непрецизно посочване на основанието за това – вярното според въззивния съд основание било това по чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК. При тези мотиви частната жалба срещу определението на районния съд за спиране на производството по делото до приключване с влязъл в сила акт на делото на СЕС, образувано по преюдициално запитване от състав на ВКС по гр. д. № 698/2020 г., III ГО, е оставена без уважение.

Съставът на ВКС, III ГО, намира, че на основание чл. 280, ал. 2 ГПК следва да допусне касационно обжалване на въззивното определение за преценка на неговата допустимост.

Обжалваното въззивно определение е недопустимо. То е постановено по недопустима частна жалба, тъй като определението на районния съд за спиране на производството по делото на основание чл. 631, ал. 1 ГПК не подлежи на обжалване съгласно чл. 631, ал. 1, изр. 2 ГПК. Компетентността да преценява допустимостта на отправените преюдициални запитвания принадлежи на СЕС. Ето защо е изключена възможността за обжалване както на определението на съда, установил наличието на предпоставки за отправяне на преюдициално запитване, така и на определението за спиране на съда, преценил, че вече е отправено преюдициално запитване от друг съд в същата или друга държава членка по същите правни въпроси, които се поставят по висящото пред него дело, за да възприеме тълкуване, което е съответно на правото на ЕС (в този смисъл Определение № 60366 от 10.11.2021 г. на ВКС по ч. гр. д. № 2464/2021 г., IV ГО, Определение № 158 от 28.04.2021 г. на ВКС по ч. гр. д. № 1407/2021 г., IV ГО, Определение № 16/16.01.2025 г. на ВКС по ч. т. д. № 16/2025 г., II ТО; Определение № 761/27.03.2024 г. на ВКС по ч. т. д. № 393/2024 г., I ТО; Определение № 535 от 8.03.2024 г. на ВКС по ч. т. д. № 205/2024 г., II ТО, и др.). Да се допусне обратното, т. е. по реда на инстанционния контрол да бъде изследван въпросът за необходимостта от отправяне на преюдициално запитване по конкретното дело, означава, че е възможно да се засегне компетентността на СЕС и задължителното тълкуване, което той следва да даде при условията на чл. 267 от ДФЕС.

При тези мотиви ВКС намира обжалваното определение за недопустимо и затова следва да го обезсили, прекратявайки производството по частното въззивно производство по ч. гр. д. № 641/2025 г. по описа на Окръжен съд - Хасково.

По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение,