Определение № 470 от 16.04.2013 г. на ВКС по гр. д. № 1419/2012 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на В. Б. С. и Е. Д. С. и двамата от [населено място] срещу решение №1430/24.09.2012 год. на Окръжен съд [населено място], с което е потвърдено решение № 3686/24.10.2011 год., постановено по гр.д. № 12799/2010 год. на Пловдивския районен съд, ХІХ ти състав, с което са отхвърлени предявените от В. Б. С. и Е. Д. С. срещу Г. А. Б. и А. Л. Б. от [населено място] искове за реално изпълнение на поетото по предварителен договор между страните задължение да довършат строителните работи на недвижимия имот, предмет на предварителния договор, както и да им заплатят 2 860 евро неустойка за забавено изпълнение на това задължение. Присъдени са разноски. Ответниците по касация Г. А. Б. и А. Л. Б. от [населено място] не вземат становище относно допустимостта на касационното обжалване. Касационната жалба е подадена в законоустановения срок, от надлежна страна и срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима. Касаторът счита, че по въпроса: „При наличието на два последователно сключени между същите страни и за същия обект договори като в първия е договорена неустойка ,а във втория – не, и във втория сключен договор липсва изрична клауза, че той отменя постигнатите договорености в първия, следва ли да се приеме, че е запазена уговорката за неустойка или следва да се счете, че тя е мълчаливо отменена със сключването на втория договор”, касационното обжалване следва да се допусне на осн. чл. 280,ал.1,т.1 ГПК, доколкото в обжалваното решение този въпрос е разрешен в противоречие с неговото разрешаване в Решение №651/12.11.2010 год. по гр.д.№ 522/2009 год. на ІІІ г.о. на ВКС, постановено при условията на чл. 290 ГПК. По въпроса: „Клаузата за неустойка по предварителния договор важи ли за страните по договора, когато не е възпроизведена в нотариалния акт ?”, въззивното решение е постановено в противоречие с неговото разрешаване в Р №2175/12.09.1971 год. по гр.д. № 1346/1971 год. І г.о. на ВКС, поради което според касатора касационното обжалване следва да се допусне на осн. чл. 280,ал.1,т.2 ГПК. По въпросите: 1.” Уговорката за неустойка за забавено изпълнение в предварителния договор, евентуално в неговата част, в която има уговорки за изработка, прекратява ли се със сключването на окончателния договор ?” и 2. „Допустимо ли съдът служебно да излага нови факти и обстоятелства, които не са твърдени от нито една от страните по делото?”, касаторът счита, че е изпълнен критерия и касационното обжалване следва да се допусне по чл. 280,ал.1,т.3 ГПК. С обжалваното решение въззивният съд приема, че сключения между страните окончателен договор за процесния имот, инкорпориран в нот. акт за покупко- продажба на недвижим имот №175, том І, рег .№7183, дело №160/2007 год. на Нотариус рег. № 499Данила С., е нищожен поради невъзможен предмет съгл. разпоредбата на чл. 181 ЗУТ и доколкото към момента на сделката, сградата на е била завършена в „груб строеж”.Въз основа на този извод съдът е приел, че страните са обвързани само от сключения между тях предварителен договор. Независимо от това съдът приема, че ищците като купувачи не могат да реализират предвидената в този договор отговорност на продавачите за неточно изпълнение ,респ.да търсят неустойка за забавено изпълнение на задължението процесния обект да бъде изграден във вида уговорен в гл. ІІ, т.2.1 от договора, тъй като предварителният договор обвързва страните единствено за сключване на окончателен договор.С оглед на това същият може да е основание за реализиране отговорност единствено за неизпълнение на задължението за сключване на окончателен договор.На това основание предявените искове са били отхвърлени. При тези решаващи мотиви, обусловили решаването на спора пред възивната инстанция, въпросите които касаторът формулира във връзка с основанията за допустимост на касационното обжалване по чл. 280,ал.1,т.1 и т.2 ГПК нямат характер на правни въпроси по см. на чл. 280,ал.1 ГПК, доколкото не са били предмет на разглеждане във въззивното решение и не са обусловили изхода на спора / виж в тази връзка т.1 ТР№1/19.02.2010 год. по ТД №1/2009 год. на ОСГТК на ВКС/. Независимо от това следва да се посочи, че решенията, на които касаторът се позовава за да обоснове критерия по чл. 280,ал.1,т.1 и 2 ГПК са постановени при друга фактическа обстановка. Съществената разлика се изразява в това, че в настоящия случай цената на която е извършена покупко- продажбата на процесния имот, е значително по- ниска от договорената в предварителния договор, което е индиция за предоговаряне на отношенията между страните. Въпросите, формулирани във връзка с основанието по чл. 280,ал.1,т.3 ГПК не следва да бъдат разглеждани, доколкото касаторът не е обосновал посоченото от него основание за допустимост на касационното обжалване. Съгл. т.4 от ТРОСГТК №1/19.02.2010 год. това основание е налице, когато разглеждането на поставения въпрос допринася за промяна на създадена поради неточно тълкуване съдебна практика или за осъвременяване на тълкуването й с оглед изменение в законодателството и обществените условия ,а за развитие на правото, когато законите са непълни, неясни или противоречиви, за да се създаде съдебна практика по прилагането им или да бъде тя осъвременена поради настъпили в законодателството и обществените условия промени. В представеното изложение касаторът само е посочил, че по визираните въпроси касационното обжалване следва да се допусне при условията на чл. 280,ал.1,т.3 ГПК ,но не е обосновал защо тяхното разглеждане е от значение за точното приложение на закона и развитие на правото в посочения вече аспект. С оглед на изложеното, касационното обжалване не следва да се допуска. Мотивиран от горното, Върховният касационен съд, състав на 3-то Г.О.