Определение № 310 от 14.04.2020 г. на ВКС по гр. д. № 997/2020 г.

Производството е по реда на чл.288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на „ВИПОМ” АД – гр.Видин, представлявано от адв. Р.Д., срещу въззивно решение №101/05.12.2019 г. постановено по възз. гр. д. №333/2019 г. на Окръжен съд - Видин, с което е потвърдено решение № 110/04.04.2019 г. по гр.д.№ 1858/2015 г. на РС – Видин. С първоинстанционното решение са уважени предявените от Б. Иванов Й. искове за сумите: 1 374.78 лв. обезщетение за имуществени вреди от професионално заболяване (чл.200 КТ); и 15.82 лв. – обезщетение за забава по чл.86, ал.1 ЗЗД. В касационната жалба са изложени доводи за незаконосъобразност и необоснованост на въззивното решение. Ответникът по жалбата - Б. Й. – не е представил писмен отговор. Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение намира, че касационната жалба е процесуално недопустима и следва да се остави без разглеждане. Съгласно разпоредбата чл. 280, ал. 3, т.3 ГПК, не подлежат на касационно обжалване въззивните решения, постановени по трудови спорове, с изключение на решенията по искове по чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 от Кодекса на труда и по искове за трудово възнаграждение и обезщетения по трудово правоотношение с цена на иска над 5 000 лв. Предявените от Б. Й. искове са за заплащане на обезщетение за имуществени вреди от професионално заболяване (чл.200 КТ) – главен иск с цена 1 374.78 лв.; и акцесорен по чл.86, ал.1 ЗЗД – с цена 15.82 лв. При това положение, касационният контрол на въззивното решение е изключен, тъй като се касае за искове за обезщетения, произтичащи от трудово правоотношение, които са с цена под минимално установения законодателен праг от 5 000 лв. Предвид изложеното, касационната жалба е недопустима и следва да се остави без разглеждане, а производството по делото да се прекрати. Водим от изложеното, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение