Определение № 1123 от 09.03.2026 г. на ВКС по гр. д. № 4861/2025 г.

Производството е по чл. 274, ал. 2 ГПК. Образувано е по частна жалба на „Бляк сий инвестмънт тръст“ ЕАД, чрез процесуалния представител адвокат А. Д., срещу определение № 4073 от 15.09.2025 г. по гр. д. № 4694/2024 г. на ВКС, I г. о., с което е оставена без разглеждане касационната жалба на частния жалбоподател срещу решение № 206 от 26.02.2024 г. по в. гр. д. № 1942/2023 г. на Бургаския окръжен съд, в частта, с която след частична отмяна на първоинстанционното решение № 400/29.09.2023 г. по гр. дело № 1153/2022 г. на Несебърския районен съд, е отхвърлен искът на дружеството срещу Етажната собственост на сграда с идентификатор *** по КККР на [населено място], общ. Н., местност „Ю. п.“, ПИ ***, блок В-С., за прогласяване нищожността на всички решения на Общото събрание на Етажната собственост, обективирани в протокол от 04.10.2022 г., поради нарушаване разпоредбата на чл.2 ЗУЕС. В частната жалба се правят оплаквания за неправилност на обжалваното определение и се иска отмяната му. В срока по чл. 276, ал. 1 ГПК, ответникът по жалбата Етажната собственост на сграда с идентификатор ***, с адрес: [населено място], местност „Ю. п.“, ПИ ***, блок В-С., представлявана от управителя А. В. Б., не изразила становище по жалбата. Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение, след преценка на данните и доводите по делото, приема следното: Частната жалба е процесуално допустима - подадена е от надлежна страна, в преклузивния срок по чл. 275, ал. 1 ГПК, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Разгледана по същество, с оглед задължителните указания на ТР № 6/2017 от 15.01.2019 г. по тълк. д. № 6/2017 г. на ОСГТК на ВКС, същата е неоснователна по следните съображения: За да постанови обжалваното определение, предходният състав на ВКС е приел, че според твърденията в исковата молба, ищецът е собственик на самостоятелни обекти в жилищна сграда В - С. с идентификатор ***., която заедно с жилищни сгради с идентификатори 3, 4 и 5, представлява част от комплекс от затворен тип с различни собственици на апартаментите и ателиетата в тях, които са построени в поземлен имот - изключителна собственост на ищеца и на територията на същия се намират и други обекти. Основното твърдение за нищожност на решенията на ОС на ЕС от 04.10.2022 г. са свързани с това, че ОС на ЕС е проведено в комплекс от „затворен тип“ по смисъла на § 1, т.3 ДР на ЗУЕС и доколкото поддръжката и управлението на комплекса следва да се осъществява по реда, предвиден в чл.2 ЗУЕС, то взетите решения са нищожни и подлежат на отмяна. За да остави без разглеждане касационната жалба, съставът на ВКС е приел, че съгласно разпоредбата на чл.280, ал.3, т.2 ГПК не подлежат на касационно обжалване решенията по въззивни дела, постановени по искове по чл.40 ЗУЕС. Прието е, че в случая Бургаският окръжен съд се е произнесъл като въззивна инстанция по предявен иск с правна квалификация чл. 40 ЗУЕС за прогласяване нищожността на решенията на ОС на ЕС, поради което касационната жалба е подадена срещу неподлежащ на касационно обжалване съдебен акт и следва да бъде оставена без разглеждане. Изложени са мотиви, че е без значение обстоятелството, че ищецът е претендирал не само отмяна на решенията на ОС етажната собственост, а и прогласяването им за нищожни /като главна претенция/, тъй като по въпросите за правния характер на решенията на общото събрание на ЕС и неприложимостта спрямо тях на правилата за недействителност на сделките е налице константна практика на ВКС, съгласно която искът за отмяната на решенията на общото събрание на ЕС е само по чл. 40 ЗУЕС, независимо от степента на проявление на пороците, поради което и относно нищожните решения е предвиден същият съдебен контрол /в този смисъл - определение № 254 от 22.01.2025 г. на ВКС по ч. гр. д. № 4179/2024 г., I г. о; решение № 39/19.02.2013 г. по гр. д. № 657/2012 г. на ВКС, І г. о.; определение № 70/13.02.2020 г. по гр. д. № 2992/2019 г. на ВКС, ІІ г. о.; определение № 266/27.05.2019 г. по гр. д. № 4371/2018 г. на ВКС, ІІ г. о.; определение № 157/25.09.2020 г. по гр. д. № 2621/2020 г. на ВКС, I г. о.; определение № 6 от 13.01.2022 г. на ВКС по гр. д. № 2943/2021 г., II г. о., и др./. Безпротиворечива е практиката на ВКС, че решенията на етажната собственост не са сделки и за тях не се прилагат общите правила на ЗЗД. Трайно е прието в практиката също/цитираните от другия състав на ВКС решение № 39/19.02.2013 г. по гр. д. № 657/2012 г. на ВКС, І г. о., определение № 266/27.05.2019 г. по гр. д. № 4371/2018 г. на ВКС, ІІ г. о., определение № 70/13.02.2020 г. по гр. д. № 2992/2019 г. на ВКС, ІІ г. о., определение № 157/25.09.2020 г. по гр. д. № 2621/2020 г. на ВКС, I г. о., определение № 6/13.01.2022 г. по гр. д. № 2943/2021 г. на ВКС, II г. о. и др./, че законосъобразността на тези решения се определя от правилата за тях в ЗС и ЗУЕС, като контролът за тяхното спазване е специфичен и уреден в посочените два закон. Тази съдебна практика изцяло се споделя от настоящия състав. Искът за отмяната на решенията на общото събрание на ЕС е един, този по чл. 40 ЗУЕС, независимо от твърденията на ищеца за пороците, от които страда решението на ОС и от установената от съда тежест на порока, засегнал решението на ОС на ЕС. При всички случаи защитата против решение на ОС на ЕС е по реда на чл.40 от ЗЗД, поради което и относно нищожните решения е предвиден същият съдебен контрол. Липсва правно основание в специалния закон, уреждащ управлението на ЕС, въз основа на което да се разграничават отделни пороци, като такива, водещи до по- тежки форми на незаконосъобразност- недействителност и съответно, за които да е възможна защита по различен ред от този, предвиден в чл. 40 от ЗУЕС. Пороците, от които е засегнато оспореното решение на ОС на ЕС може да са различни, но законодателят не определя кои пороци водят до нищожност и кои до незаконосъобразност и е предвидил един иск за защита против тези решения, а именно искът по чл.40 от ЗУЕС. На следващо място- производството по чл.40 от ЗУЕС е предвидено като развиващо се пред две съдебни инстанции и приключва с произнасянето на въззивния съд. Изрично с разпоредбата на чл.280, ал.3, т.2 от ГПК е изключен касационен контрол на въззивните решения по чл.40 от ЗУЕС. Атакуваното пред настоящият състав определение на ВКС е изцяло съобразено с така изложеното разбиране. По тези съображения настоящият състав на I ГО на ВКС приема, че обжалваното определение на ВКС, І г.о. не страда от пороците, посочени в частната жалба и следва да бъде потвърдено. Водим от гореизложеното, Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение,