Определение № 3237 от 26.10.2023 г. на ВКС по гр. д. № 785/2023 г.

Производство по чл. 288 ГПК Обжалвано е решение №2422 от 09.09.2022г. по гр.д. № 11785/2021г. на Софийски градски съд, с което е потвърдено решение № 20117761 от 17.05.2021г. по гр.д. № 16919/2018г. на Софийски районен съд, 74 състав, с което е признато за установено по отношение на Д. К. И. на основание чл. 23, ал.1 СК, че П. К. Н. е изключителен собственик на лек автомобил марка „БМВ“, модел „*“, с рег. [рег.номер на МПС], номер на рама *, сив цвят. Касационната жалба е подадена от Д. К. И. чрез пълномощника адв. В.. Твърди се, че съдът се е произнесъл по въпрос, решен в противоречие със задължителна практика на ВКС, както и от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото. Такъв въпрос не е формулиран. Визира се неправилната преценка на съда, че е налице преобразуване на лично имущество. Посочени са четири решения на Върховния касационен съд, с които се поддържа противоречие. Ответницата по касационната жалба П. К. Н., чрез адв. К., взема мотивирано становище за недопускане на касационно обжалване. Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение счита, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и е допустима. Производството пред районния съд е по иск за делба на лек автомобил, придобит по време на брака на страните. Предявен е от ответницата насрещен иск за установяване пълна трансформация на лично имущество при придобиването на автомобила. Страните Д. И. и П. Н. са бивши съпрузи - бракът им е сключен през 2011г. и е прекратен през 2018г. Процесният лек автомобил е купен на 12.10.2015г. за сумата 5 000лв., посочена в договора, на името на П. Н.. Ищцата по насрещния иск П. Н. твърди, че действителната покупна цена е 21 000лв. и тя е заплатена с нейни лични средства, получени по дарение от родителите й, като 3500 евро и 500 лв. са изтеглени от банкова сметка на майка й С., действаща като едноличен търговец, а остатъкът от 13 650лв. са дадени от родителите в брой. Тезата на ответника по насрещния иск Д. И. е, че автомобилът е закупен от него със средства от продажба на друг лек автомобил по време на брака. Въззивният съд, както и първоинстанционния, са уважили иска за пълна трансформация. Установено е, че в деня на сключване на договора за закупуване на автомобила от банкова сметка на ЕТ „СКН-С. Н.“ са изтеглени 3500евро и 500лв. от ищцата като пълномощник на едноличния търговец. Разпитана като свидетел С. Н., майка на ищцата, разказва, че П. си харесала и избрала автомобила. Реалната цена била 21 000лв., а в договора е 5000лв. Цената била заплатена като 3500 евро и 500лв. изтеглили от сметки на свидетелката, а остатъка свидетелката и съпруга й осигурили като ги дали на дъщеря си П., а не на семейството. Имало уговорка, ако може да ги връща, но това не е станало, така че даването на сумата е безвъзмездно. Свидетелката твърди, че предвид упражняваната търговска дейност поддържа наличност в брой на около 30 - 35 000лв.оборотни средства. Според нея съпругът на П. не се интересувал от автомобила и признавал, че е неин. Свидетелят А., приятел на Д. и кум на страните разказва, че Д. купил колата за 21 500лв., от които 13 500 лв. са от продажба на личен автомобил и 4000лв. са заем от свидетеля. Свидетелят твърди, че е видял сумата 13 500лв., получена от продажбата на предходен автомобил. Сочи, че Д. му е върнал сумата 4000лв. на вноски. Според свидетеля автомобилът е ползван като семеен, но го управлявала основно ищцата. Решаващият съд е възприел показанията на майката на ищцата, въпреки че ги е ценил съгласно чл. 172 ГПК. Посочил е, че свидетелката излага безпротиворечиви показания, които пълно описват всички елементи от фактическата обстановка на сделката за закупуването на веща, осигуряването на средствата за плащането на цената и отношенията по повод на автомобила. Показанията й се подкрепят и от писмените доказателства за изтегляне на суми от нейни сметки. Съдът е приел, че при посочената уговорка за незадължително връщане на дадените пари и предвид обещанието на свидетелката и съпруга й да подпомогнат финансово дъщеря си при покупката на автомобил, то е налице формирана воля за сключване на договор за дарение, а не на договор за заем. Според съда, изявлението на свидетелката отразява традиционно отношение между членовете на тесния семеен кръг, които поемат задължение за подкрепа при нужда и възможност без да формират воля за изграждане на отношения като между заемодател и заемополучател.Изтеглянето на сумите от 3500 евро и 500 лева, удостоверено чрез писмени доказателства, съвпада със сключването на договора за покупко-продажба, а изложеното, че останалите средства са осигурени от наличните средства в касата на свидетелката, е издържано в контекста на твърденията й, че поддържа наличност от 30-35000 лв. оборотни средства. Съдът не е кредитирал показанията на свидетеля А., тъй като същите не се подкрепят от други доказателства, а и не представят пълно изложение, от което да се направят изводи за релевантните факти. Твърдението, че част от средствата за закупуване на процесната вещ са осигурени чрез продажбата на автомобил на ответника, не се подкрепят от друго доказателство - не е представен договор за покупко-продажба на този друг автомобил, нито разписка за получаване на цена или извлечение от банкова сметка. Също така, сборът от твърдяната получена цена - 13500 лв. и заетата от свидетеля сума 4000 лв., е значително по-нисък от твърдяната от същия свидетел цена на процесния автомобил, като не се установява произходът на средствата за покриване на тази разлика. За разлика от свидетелката Н. свидетелят А. не е бил свидетел при избора на автомобила и сключването на договора за придобиването му, поради което и сведенията, които дава са по съществото си преразказ на казаното му от ответника Въз основа на тези доказателства съдът счел за доказано закупуването на автомобила с договора от 12.10.2015 г. със средства, които са дарени на П. Н. от нейните родители и е уважил предявеният иск по чл. 23, ал.1 СК. При преценка на сочените основания за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 ГПК съдът намира, че такива не са налице. Касаторът Д. И. не е формулирал правни въпроси по чл. 280, ал.1 ГПК, които да са разрешени в обжалвания акт и да са определящи за изхода на спора. Горното е достатъчно, за да бъде отказано допускане на касационно обжалване - Тълкувателно решение № 1/2009г. на ОСГТК, т.1. В изложението на касатора се сочат няколко решения на Върховния касационен съд, на които се твърди, че противоречи обжалваният акт, без да е посочено в какво се състои това противоречие. Решение № 20 от 26.02.2021г. по гр.д. № 1409/2020 на І г.о. изисква при твърдение за пълна трансформация ищецът да докаже извънбрачен произход на вложените средства за закупуване на съответната вещ. В случая съдът е приел, че такова доказване е извършено. Несъгласието на жалбоподателя с този извод не е достатъчно, за да се допусне касационно обжалване. Решение № 218 от 01.02.2016г. по гр.д. № 1872/2016г. на І г.о. е постановено по въпроса за задължението на съда да прецени всички събрани доказателства, които са от значение за спора, както и да обсъди доводите на страните. Това задължение от страна на Софийски градски съд е изпълнено. Съдът е изложил подробни съображения кои свидетелски показания приема и защо, кои не цени и по каква причина. Направил е връзка между гласните и писмените доказателства като е счел, че те в съвкупност обуславят основателност на претенцията; разгледал е наведените от ответника по този иск възражения, включително е обосновал защо счита, че отношенията между ищцата и родителите й не са по договор за заем, а по такъв за дарение. Решение № 79 от 12.07.2017г. по гр.д. № 3244/2016г. на ІV г.о. е по въпроса за преценка на свидетелските показания и по приложението на чл. 172 ГПК. Приема се, че съдът е длъжен да изложи аргументи защо не кредитира някои свидетелски показания, както и да извърши преценка за обективност на показанията на заинтересованите свидетели. Софийски градски съд не е допуснал отклонение и от тези указания. Решението съдържа детайлни мотиви защо се кредитират показанията на свидетелката Н. и не се кредитират тези на свидетеля А.. Цитирано е в изложението още едно решение - Решение № 86 от 17.06.2022г. по гр.д. № 3260/2021г. на І г.о. В него отново се съдържат разяснения как следва да се ценят показанията на свидетели, които са заинтересовани и е обърнато внимание, че е необходима засилена критичност към тях и съпоставянето им с други доказателства по делото. Такова съпоставяне в случая е извършено от решаващия съд. Предвид изложеното не може да се приеме, че обжалваният акт противоречи на посочената практика на ВКС, при което няма основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал.1, т.1 ГПК. Не е налице и основанието по чл.280, ал.2, пр 3 ГПК. Липсва съмнение за очевидна неправилност на някой от изводите на съда. Не са накърнени основни правни принципи, нито логически правила, законът е приложен в действащата му редакция. С допълнителна молба жалбоподателят прилага две писмени доказателства - договори за покупко-продажба на МПС, които са в подкрепа на твърденията, че процесното МПС е закупено със средства от продажба на други автомобили. В касационното производство не е допустимо събиране на нови доказателства, поради което същите не могат да бъдат обсъждани. Ответницата не е направила разноски за настоящето производство и не претендира такива. Воден от горното Върховният касационен съд, състав на II г. о.