Определение № 3750 от 09.04.2025 г. на ВАС по адм. д. № 3329/2025 г.

Производството е по чл. 135, ал. 4 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е във връзка с определение № 741 от 25.03.2025 г., постановено по адм.д. № 238/2025 г. на Административен съд Кърджали, с което е повдигнат спор за подсъдност между Административен съд – Кърджали и Административен съд – София град по жалбата на И. И. С. от [населено място], [улица]срещу Заповед № ЗД/Д-С-ВР-007/10.02.2025 г., издадена от директор на Дирекция „Социално подпомагане“ – [заличен текст], с която е прекратено настаняването на детето Е. И. С., с родители: майка-И. И. С. и баща-неизвестен, в социална услуга за резидентна грижа – [заличен текст] и детето Е. И. С. е настанено временно в социална услуга за резидентна грижа - [заличен текст]. За да се произнесе, Върховният административен съд взе предвид следното: С определение № 9422/18.03.2025 г. по а.д. № 2 887/2025 г. на Административен съд – София град е прекратено производството по делото и делото е изпратено по подсъдност на Административен съд – Кърджали. Съставът на административния съд е приел, че с обжалваната заповед детето Е. се настанява временно в [заличен текст] и детето пребивава временно в [заличен текст]. Съдът е посочил, че ЗЗДет не съдържа норма, която изрично да указва, че обжалването на заповедта пред административния съд е по реда на АПК, поради което е приел, че Закона за закрила на детето предвижда специална местна подсъдност – по настоящ адрес на детето/където то пребивава/, която дерогира местната подсъдност по чл. 133, ал. 1 от АПК – по постоянния адрес на жалбоподателя. С определение № 741 от 25.03.2025 г., постановено по адм.д. № 238/2025 г., Административен съд Кърджали е прекратил производството по препратеното му от Административен съд – София град дело и е повдигнал спор за подсъдност, аргументирайки се с разпоредбата на чл. 133, ал. 2, изр. второ от АПК. Приложимостта й е обоснована с обстоятелството, че посочените в обжалвания акт адресати са повече от един - не само детето Е. И. С., а и майката И. И. С. с постоянен и настоящ адрес в [населено място], [улица], както и директорът на [заличен текст] и директорът на [заличен текст]. С обжалваната заповед е прекратено настаняването на детето Е. И. С., с родители: майка-И. И. С. и баща-неизвестен, в социална услуга за резидентна грижа – [заличен текст] и детето е настанено временно в социална услуга за резидентна грижа - [заличен текст]. В заповедта като адресати изрично са посочени, освен детето, неговата майка и законен представител, така и ръководителите на посочените социални институции, за които със заповедта се създават задължения. Тъй като в административния акт са посочени повече от един адресати и те са с различни адреси и седалища, които не са в рамките на един съдебен район, то в случая е приложима хипотезата на чл. 133, ал. 2, изр. второ от АПК и делото следва да се разгледа от административния съд, в района на който е седалището на органа, издател на акта, а това е Административен съд – София град. Водим от тези мотиви и на основание чл. 135, ал. 4 от АПК, Върховният административен съд в тричленен състав на шесто отделение