Определение № 380 от 14.10.2011 г. на ВКС по гр. д. № 394/2011 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано по касационна жалба вх. No 1424 / 20. 01. 2011 година на К. В. Д. и Л. Н. Д., и двамата от [населено място] чрез адв. Г. Ф. АК- [населено място] срещу Решение Nо 1619 от 03. 12. 2010 година по гр.д. Nо 2459/2010 година на ОС-Пловдив. С касационната жалба се поддържа, че обжалваното решение е недопустимо и неправилно поради нарушение на материалния закон и при допуснати нарушения на съдопроизводствените правила, както и е необосновано, основания за отмяна по см. на чл. 281 т.3 ГПК. По делото е представено изложение на основанията за допустимост на касационното обжалване е на основание по чл. 280 ал. 1 т.2 и т.3 ГПК с доводи, че с обжалваното решение съдът се е произнесъл по материално правните и процесуално правните въпроси в противоречие с практиката на съдилищата, а именно по въпроса „ за липсата на значение на факта на плащане на данъците на един недвижим имот при спор за придобиване правото на собственост по давност като израз на своенето за себе си и демонстрирането на това отношения спрямо всички останали „ и по въпроса“ за допустимостта със свидетелки показания да се доказва погасяване на парични задължения, установени с писмен акт каквито са данъчните задължения“, в смисъл противоречащ на Решение Nо 711/ 07. 04. 1977 г. по гр.д. Nо 2922/76 г. ВС-първо отд. и на Решение Nо 2035/ 07. 05. 1980 г. по гр.д. Nо 559/80 г. на ВС. В срока по чл.287 ГПК е подаден писмен отговор по подадената касационна жалба от ответната страна- Х. Д. и И. Г., с който се поддържа, че касационната жалба е неоснователна. Претендира присъждане на разноски за касационната инстанция. Състав на ВКС- състав на второ отделение на гражданската колегия, след преценка на изложените с касационната жалба основания по чл. 280 ал. 1, намира: Касационната жалба на К. и Л. Д. е подадена в срока по чл. 283 ГПК, но се явява процесуално недопустима на основание чл. 280 ал. 2 ГПК. С обжалваното решение,окръжният съд в правомощията на въззивна инстанция е потвърдил Решение 331 от 28.06.2010 година по гр.д. Nо 46/ 2010 година на Асеновградския районен съд, с което е отхвърлен иска на К. и Л. Д. за съдебна делба на недвижим имот-жилищна сграда 02ПМЖ със застроена площ 59 кв.м., построена в ПИ * по КК в [населено място], находящ се в терен урбанизирана територия с начин на ползване ниско застрояване, след като е прието, че страните не са носители на правото на собственост, а носител на правото е конституираното като подпомагаща страна И. Г., релевирано чрез заявеното правоизключващо възражение. Данните по делото сочат, че данъчната оценка на имота, съгласно представения НА */2003 година е 1622 лв. искът е заявен на 1.01.2010 година и изцяло е съобразен с правилата на действащия ГПК. Съгласно разпоредбата на чл. 280 ал.2 ГПК, не подлежат на касационно обжалване решенията по граждански дела с цена на иска до 5000 лв. без разлика от вида на реализираната искова защита. След като цената на потестативното право е с данъчна оценка под 5000 лв. следва, че касационното обжалване е недопустимо, а подадената касационна жалба, при условията на иззета компетентност по чл. 286 ал.1 т.3 ГПК, следва да се върне на касаторите, а образуваното касационно производство се прекрати. По изложените съображения и на основание чл. 286 ал.2 ГПК във вр. чл. 280 ал.2 ГПК, състав на второ отделение на гражданската колегия