Определение № 642 от 18.07.2013 г. на ВКС по т. д. № 807/2012 г.

Производството е по реда на чл.288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на В. Д. К. от А. против решение от 11.07.2012 г. по в.гр.д. № 1365/2012 г. на Пловдивски ОС, с което се потвърждава решение от 12.03.2012 г. по гр.д. № 2062//2011 г. на Асеновградски РС, с което се признава за установено, че касаторът дължи на Е. Н.-Ч. от А. сумата 10 000 щ.д. по запис на заповед от 18.09.2010 г., за което е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д. № 1426/2011 г. на АРС. Ответницата по касационната жалба е подала отговор, че жалбата не следва да се допуска, както и че е неоснователна, като претендира за разноски. В изложението по чл.284,ал.3,т.1 ГПК се твърди, че решението е недопустимо, защото въззивният със е постановил решение при липса на квалификация на предявения иск, което противоречало на задължителна практика на ВКС, а едновременно с това изпада в противоречие, като се аргументира, че “посочените от въззивният съд разпоредби на чл.422 и чл.415 ГПК са общи”. Твърди се и неправилност на решението без никакви доводи. ВКС-І т.о., за да се произнесе, взе предвид следното: Няма дори вероятност решението да е недопустимо, тъй като въззивният съд изрично е посочил двукратно на стр.3 и 4 от обжалваното решение, че предявеният иск е установителен по чл.422 във вр. с чл.415 ГПК. Следва да се прави разграничение между: 1.Основанията за допускане на касационно обжалване по смисъла на чл.280,ал.1 ГПК, чието съдържание е посочено в ТР 1/2009 г. ОСГТК, и са предмет на производството по чл.288 ГПК, и 2. Основанията за касационно обжалване по реда на чл.281,т.3 ГПК, чието съдържание включва доводи за неправилност на решението, каквито доводи се твърдят голословно от касатора, но те по принцип са ирелевантни в производството по чл.288 ГПК. Основанията за касационно обжалване по чл.281,т.3 ГПК са предмет на производството по чл.290 и сл. ГПК-виж чл.293,ал.2 ГПК. По изложените съображения, касационната жалба не попада в приложното поле на чл.280,ал.1 ГПК, поради което не следва да се допуска до разглеждане по същество със законните последици по чл.78 ГПК. Водим от горното, ВКС-І т.о.