Определение № 4379 от 03.10.2024 г. на ВКС по гр. д. № 3612/2024 г.

Производството е по реда на чл.274, ал.3 от ГПК. Образувано е по частна касационна жалба на З. З. Б. срещу определение № 307 от 30.08.2024 г., постановено по ч.гр. д. № 187 по описа за 2024 г. на Окръжен съд-Кърджали, с което е потвърдено разпореждане № 1877 от 24.07.2024 г. по гр. д. № 861 по описа за 2024 г. на Районен съд-Кърджали за връщане на исковата молба по делото. Върховният касационен съд на Република България, Гражданска колегия, Трето отделение, като взе предвид данните по делото, приема следното: Производството по делото е образувано по искова молба на З. З. Б. срещу Военно окръжие I степен-Пловдив, за заплащане на 4 104,11 лв. на основание чл.173 във връзка с чл.216 от ЗОВСРБ и 1219,98 лв. лихва за забава върху главницата. Предявени са два обективно съединени иска с цена под 5 000 лв. всеки един от тях, поради което евентуалното въззивно решение по съществото на спора не би подлежало на касационно обжалване съгласно чл.280, ал.3, т. 3 от ГПК. Ето защо и определението по това дело не може да се обжалва с частна жалба пред ВКС съобразно чл.274, ал.4 от ГПК. Без значение е, че сборът от исковете надвишава сумата от 5 000 лв., тъй като при обективно съединяване на исковете допустимостта на касационното обжалване се преценява за всеки един иск с оглед неговия обжалваем интерес. В този смисъл е трайната практика на ВКС, съдържаща се в определения № 387 от 19.06.2013 г. по ч. гр. д. № 3909/2013 г. на IV ГО, № 317 от 11.07.2018 г. по ч. т. д. № 1558/2018 г. на I ТО, № 238 от 5.04.2013 г. по гр. д. № 1189/2013 г. на III ГО и много други. По тези съображения настоящият състав приема, че частната жалба е недопустима и следва да бъде оставена без разглеждане, а производството-прекратено. Воден от горното, съставът на Върховния касационен съд на Република България, Гражданска колегия, Трето отделение