Определение № 484 от 19.07.2013 г. на ВКС по гр. д. № 4313/2013 г.

Производството е по реда на чл.396, ал.2 изр. второ ГПК. Образувано е по частна касационна жалба на [фирма] против определение № 27/15.01.2013 г., постановено по гр.д.№ 384/2012 г. от състав на Апелативен съд – Бургас. Ответникът по частната касационна жалба, С. У. Б., я оспорва с писмен отговор. Частната жалба е подадена в срок и е процесуално допустима. С обжалваното определение, съдът е отменил определение на окръжен съд, с което е отказано допускането на обезпечение на бъдещ иск, като е постановил ново, с което е допуснал обезпечението на иска, чрез налагане на обезпечителна мярка запор върху банковите сметки на ответника, до размер на исковата сума по бъдещите искове за пропусната полза и за дължимата от ищеца по исковете договорна неустойка. В останалата част, искането за допускане на обезпечение на бъдещ иск е оставено без уважение, като съдът е приел, че исковете за заплащане на цена на самолетните билети и разходи по наемане на жилище, както и за заплатена такса за превишен престой са вероятно неоснователни, а искът с правно основание чл.109 ЗС е неконкретизиран, тъй като не са посочени отделните действия, с които бъдещия ответник препятствува упражняването на правото на собственост на ищеца. За да достигне до извод за основателност на искането за обезпечаване на бъдещите искове /посочени по-горе/, съдът е приел, че представените доказателства във връзка с претърпяната загуба и пропусната полза са убедителни, че е налице обезпечителна нужда от страна на молителя и е допуснал обезпечението. Частната жалба е допустима, но за да се разгледа по същество, предвид препращането на чл.396, ал.2 пр. Второ ГПК, следва да са налице предпоставките за допускане на касационното обжалване по чл.280, ал.1 ГПК. В изложението на касационните основания се твърди, че въззивният съд се е произнесъл по правни въпроси, при наличието на предпоставките на чл.280, ал.1 ГПК относно допустимостта на касационното обжалване. Първия правен въпрос, посочен от жалбоподателя е, може ли да се вмени вина и да се търси отговорност по чл.45 ЗЗД от юридическо лице. Това е материалноправен въпрос, касаещ основателността на предявен иск, при положение, че правното основание за претендирането на обезщетение е в института на непозволеното увреждане. Съдът не се е произнесъл по този въпрос, доколкото не е дал тази правна квалификация на бъдещите искове, чието обезпечение е допуснал, още по-малко се е произнесъл положително по този правен въпрос. Липсата на произнасяне от страна на въззивния съд с обжалваното определение по така поставения правен въпрос, липсата на правни изводи относно въпроса и неговото правно разрешение, води до неотносимост на правния въпрос. Втория правен въпрос е относно допустимостта на налагане на запор върху сметки със специално предназначение, открити по реда на З., които са собственост на етажната собственост, а не еднолично на управителя на етажната собственост. Съдът не се е произнесъл по този правен въпрос, доколкото е допуснал запор на сметките на посочения като ответник от ищеца по бъдещия иск, молител в обезпечителното производство, а самото реализиране на обезпечителна мярка е въпрос на изпълнителното производство, като последица и способ за реализиране на обезпечителната мярка, но не е предмет на обсъждане в самото обезпечително производство, доколкото съдът изрично не е посочил в определението налагане на запор върху тази сметка. Така поставения правен въпрос не може да бъде предмет на обсъждане в касационното производство, доколкото е неотносим към обезпечителното производство, по което се е произнесъл с обжалваното определение въззивният съд. Предвид изложеното, не са налице касационните основания по допускането на касационното обжалване, сочени от касатора. Водим от горното, състава на ВКС, четвърто отделение на гражданската колегия