Определение № 1256 от 08.12.2023 г. на ВКС по т. д. № 631/2023 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на З. С. С., Е. Конкордий П. и М. А. Ч. против решение № 782/07.12.2022 г. по т.д. № 878/2022 г. на Софийски апелативен съд, с което е потвърдено решение № 260494/25.07.2022 г. по т.д.№ 407/2021 г. на Софийски градски съд. С потвърденото решение е уважен предявеният от В. К. Г. против Европейска агенция за защита на изпълнителските, продуцентските и авторските права / ЕАЗИПА /, ИСК с правно основане чл. 25 ал. 6 вр. с ал. 4 ЗЮЛНЦ, като са отменени взетите от ОС на Сдружението от 27.10.2020г., председателствано от З. С., решения по всички точки от дневния ред. Касаторите, конституирани като трети лица – помагачи на ответното Сдружение, оспорват допустимостта, в евентуалност правилността на въззивното решение. Считат същото постановено по недопустим иск, предявен след изтичане на преклузивния срок по чл. 25 ал. 6 ЗЮЛНЦ. Позовават се на изявление на ищцата, че е била наблюдател на ОС, поради което съдът е следвало критично да възприеме твърдението й, че е разбрала за същото по-късно, от която именно по-късна дата е преценявал спазен преклузивния срок за предявяване на иска. Неправилни, според касаторите, са изводите на съда, че е безспорно установено членството на ищцата в Сдружението, както и че е без значение обстоятелството дали е „автор„ и съответно отговаря ли на изискванията за членство. Оспорват и извода на съда, че поканата за ОС не изхожда от Управителния съвет на Сдружението, тъй като носи подписите само на трима от общо петимата членове на УС, а съгласно Устава на Сдружението решенията на УС се вземат с обикновено мнозинство. Касаторите се позовават на очевидна неправилност на въззивното решение, която обосновават с горните неправилни изводи на съда, както и с изводите му, че: „ участието в ОС на лица, които не са членове на Сдружението, е без значение „, че ищцата обосновава правен интерес от завеждането на иска, че “ е задължително доказването дали участието в ОС на лица – нечленове на Сдружението, респ. неучастието на действителните членове е повлияло на кворума или мнозинството „. Очевидна неправилност съзират и в погрешно указания срок за обжалване на въззивното решение – едноседмичен, вместо едномесечен. Ответните страни - В. К. Г. и ЕАЗИПА – не са депозирали становища по касационната жалба. Върховен касационен съд, първо търговско отделение констатира, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК, от легитимирана да обжалва страна и е насочена срещу валиден и допустим, подлежащ на касационно обжалване съдебен акт. За да се произнесе по допускане на касационното обжалване, настоящият състав съобрази следното: С исковата молба В. К. Г., легитимираща се като член и Председател на ответното Сдружение, като каквато е и вписана в РЮЛНЦ, посочва, че на 27.10.2020 г. е проведено ОС на Сдружението, обстоятелствата, подлежащи на вписване, въз основа решенията на което ОС, са били съответно вписани в РЮЛНЦ. Твърди, че последващо са подадени две заявления от Е. П., за вписване по партидата на Сдружението, на обстоятелства, въз основа решения на ОС от същата дата, по които заявления са постановени откази. Към тези заявления са били приложени три различни протокола от ОС на Сдружението от 27.10.2020 г., като различието засяга отразяването на кворума - брой присъстващи членове, вкл. представлявани и съответно гладували по пълномощие, без второто да е позволено от Устава. Ищцата се позовава на подадено поредно заявление, като с исковата молба е претендирала спиране на вписване по същото, производството по което искане е отделено в самостоятелно дело. Третирайки визираното в тези заявления ОС от 27.10.2020 г., като различно от това, обстоятелства въз основа решенията на което са вече вписани, ищцата е възразила срещу законосъобразното му свикване, съгласно разпоредбите на ЗЮЛНЦ, доколкото Устава на Сдружението не предвижда специален ред за това, вкл. разгласяване на поканата за свикването му / съдържаща дневния ред, но и съответните място и час за провеждане / от Председателя на Сдружението, в едномесечен срок преди датата на ОС. Претендирана е отмяна на решенията на ОС от 27.10.2020 г., председателствано от З. С.. Ответникът ЕАЗИПА, представляван от особен представител, е възразил срещу допустимостта на иска, поради неспазен преклузивен срок по чл.25 ал.6 ЗЮЛНЦ. Формално са оспорени писмените доказателства и поддържана неоснователност на иска, предвид спазване изискванията на ЗЮЛНЦ. Твърди, че посочените от ищцата три протокола за атакуваното ОС не са различни, очевидно визирайки еднаквостта на взетите решения. По молба на касаторите, същите са конституирани като трети лица – помагачи на ответното Сдружение. С депозираната молба от 23.02.2022 г. не са въвели доводи в обосноваване становището си за неснователност на исканата отмяна, а са оспорили доказателствата на ищеца и съответно представили писмени доказателства, относимо към спора от които е съобщение – покана / лист 197 от първоинстанционното дело /. Разпитаният свидетел К. И. твърди, че на 27.10.2020 г. – на която дата е било свикано ОС на Сдружението, с място и час на провеждане – [населено място], ул. „ Г.С. Р.„ № 108, ет. 2, зала 3, 16 часа, пристигащи членове на Сдружението са били заблудени, че свиканото ОС се провежда в зала на първи етаж на същата сграда и част от същите отклонени от надлежното местопровеждане, поради което по същество са проведени паралелни ОС - председателстваното от В. Г., чиито решения са вписани в РЮЛНЦ и председателстваното от З. С., чиито решения са предмет на исканата отмяна. Всяка от страните се позовава на една и съща по съдържание, вкл. визуално, покана за свикване на ОС, изходяща от едни и същи подписали я лица / което обстоятелство,обаче, не е коментирано от съда /, като в тази, представена от третите лица – помагачи единствено не са вписани етаж и зала за провеждане на ОС. Първоинстанционният съд е уважил исковете по съображения, които въззивният съд е споделил изцяло, а именно: Ищцата се легитимира като член на Сдружението, съобразно всички представени по делото списъци на членове, както и като член на УС и Председател на Сдружението, вписан в РЮЛНЦ, като и в двете си качества е легитимирана да оспорва решенията на ОС, съгласно чл. 25 ал.6 ЗЮЛНЦ. Възражението на третите лица – помагачи, че вписаното в списъците лице с идентични имена е различно от ищцата, съдът е коментирал като несвоевременно въведено в процеса, а и недоказано. Впрочем, лице с идентични имена, но с различен единен граждански номер от този на ищцата, не е посочено, а ЕГН на същата посочено в исковата молба, съгласно вписванията в РЮЛНЦ и във всички писмени доказателства, в които фигурира такова, съвпадат. Съдът е счел за спазен преклузивния срок за предявяване на иска, считано от датата на узнаване взетите от паралелното ОС решения – 04.03.2021 г.. Поради липса на изрична уредба в Устава, свикването на оспореното ОС е преценявал съобразно с чл. 26 ЗЮЛНЦ. Според съда, представеното от третите лица – помагачи съобщение – покана не изхожда от УС на Сдружението, тъй като не носи подписа на двама от членовете му – ищцата В. Г. и Г. Ш.. Посочил е също, че поканата не носи дата на съставяне, а и липсват други доказателства, от които да се установи, че е изготвена и съответно разгласена в съответствие с предвидените в чл. 26 ал. 3 ЗЮЛНЦ вр. с чл. 20 ал. 3 от Устава начин и срок преди датата на ОС. В изложението по чл. 284 ал.3 ГПК, касаторите формулират процесуални и материално - правни въпроси, както следва: 1/ Допустимо ли е съдът да разгледа дело срещу решения на ОС на Сдружение и да отмени тези решения, след като е приел, че същото е насрочено и проведено от лица, които не са членове на същото Сдружение ?; 2/ Допустимо ли е разглеждането на иск срещу решения на ОС на Сдружение, предявен след изтичането на срока по чл.25 ал.6 ЗЮЛНЦ ?; 3/ Допустимо ли е съдът да намалява срока за касационно обжалване, фиксиран в чл. 283 ГПК ?; 4/ Има ли правно значение участието в ОС на Сдружение на лица, които не са членове на това Сдружение ? и 5 / Правният интерес на член на Сдружение включва ли правомощие да обжалва решение на ОС, с което е освободен друг член от ръководството на същото Сдружение ? - въпросите са обосновавани с формално позоваване на чл. 280 ал. 1 т. 3 ГПК. Касаторите се позовават и на очевидна неправилност по чл. 280 ал. 2 пр. трето ГПК, която обосновават с недопустимост на решението, като постановено по преклудиран иск, както и с гореизложените касационни доводи за неправилност, намирайки че е налице противоречие в мотивите на съда, от които излиза, че всяко от двете, паралелно проведени ОС на 27.10.2020 г., е проведено от „ легитимни представители на ЕАЗИПА „, въпреки, че това са различни лица. Позовават се и на извода на съда, че чл. 25 ал. 4 /?/ ЗЮЛНЦ сам по себе си обосновава правен интерес на ищцата „ да предяви иск за защита на собствените права и изключва правен интерес за предявяване иска за защита на чужди права„, че „ участието в ОС на лица, които не са членове на Сдружението, няма правно значение“, че „ е задължително доказването дали участието в ОС на лица – нечленове, респ. неучастието на действителните членове, е повлияло на кворума за провеждане или мнозинството за вземане на решения „ и предвид указанието на съда, че въззивното решение подлежи на обжалване в едноседмичен срок, несъобразено с чл. 283 ГПК. Вторият от формулираните въпроси се отнася до допустимостта на съдебния акт, като функция от недопустимостта на иска, поради неспазен преклузивен срок по чл.25 ал.6 ЗЮЛНЦ, за която недопустимост съдът следи служебно и без формулиране, и обосноваване с допълнителен селективен критерий, на правен въпрос. Липсват предпоставки за вероятна недопустимост на иска. Липсват изявления на ищцата, респ. доказателства по делото, установяващи, че е присъствала на вземането на атакуваните решения / дори като „наблюдател„ / или че е узнала същите преди датата на подадено от Е. П. заявление за вписването им в РЮЛНЦ – 04.03.2021 г..Обстоятелството, че й е станало известно паралелно провеждано ОС на същата дата, не е равнозначно на знание за взети от същото конкретни решения и съдържанието им. Ирелевантно към правилността на постановения съдебен акт е неправилно указване на реда за неговата обжалваемост / досежно трети въпрос /. Формулираните първи и четвърти въпроси са напълно чужди на мотивите на въззивния акт: съдът не е коментирал обстоятелства относно кворума и мнозинството, респ. участието в ОС на лица, които не са членове на Сдружението, тъй като, съгласно мотивите на първоинстанционния акт, към които изрично е препратил, проверката му е ограничена до основанията за незаконосъобразност и/или противоуставност на решенията на ОС, въведени в рамките на преклузивния срок по чл. 25 ал. 6 ЗЮЛНЦ, а такова обстоятелство е единствено незаконосъобразността на свикването на ОС, не и провеждането му. Петият въпрос е изначално неясен, с оглед фактологията по спора, доколкото с едно от атакуваните решения именно ищцата е освободена от УС на Сдружението и като Председател на същото. Въпросът е и правно несъстоятелен, тъй като правният интерес от предявяването на конститутивните искове, какъвто е и настоящият, се предполага за визираните от закона лица, на които е предоставено право за предявяването им / чл. 25 ал.6 ЗЮЛНЦ /, което е споделил и съдът. Отделно от необосноваването на общия селективен критерий, необоснован е и допълнителния, с формалното цитиране на чл.280 ал.1 т.3 ГПК, без обвързване на поставените въпроси с конкретна правна норма, чиято неяснота е провокирала противоречива съдебна практика, съответно посочена, или без обосноваване на причини за преодоляване на иначе еднозначна съдебна практика, но явяваща се неправилна, поради промяна в обществените условия или изменение на законодателството / т.4 от ТР № 1 / 2010 г. по тълк.дело № 1 /2009 г. на ОСГТК на ВКС /. Не се обосновава и очевидна неправилност на въззивния акт, доколкото същата следва да е изводима единствено и само от мотивите му, без анализ на процесуалните действия на съда и страните и съдържанието на приетите доказателства. Решаващият извод на съда, съответен на единствено въведеното от ищеца основание за отмяна на атакуваните решения, е непредставянето от ответната страна на доказателства за законосъобразното му свикване - от легитимиран за това орган на Сдружението и при съответно разгласяване, по начините и в срока, съгласно чл. 26 ЗЮЛНЦ и чл. 20 ал. 3 от Устава. Неправилност на приетото не следва единствено и само при прочит на мотивите, доколкото предполага съобразяване със съдържанието на Устава / вкл. тълкуване на чл. 20 ал. 1 от същия вр. с чл. 26 ЗЮЛНЦ - дали поканата е достатъчно да изхожда от взелото решението за свикване на ОС мнозинство от членовете на УС или от всички негови членове / и останалите доказателства по делото, а правилността на крайните изводи, с оглед тези доказателства, е обект на друга фаза на касационното производство, след предварително успешно обосноваване на достъп до касация, на основанията по чл. 280 ГПК. Отделно от това, самите цитати от съдебния акт, на които основава очевидната неправилност касатора, отделно от тяхната неотносимост към решаващите мотиви, настоящият състав не открива - нито в първоинстанционното, нито във въззивното решения. Следва да се съобразят и вече изложените съображения в коментара на формулираните въпроси. Водим от горното, Върховен касационен съд, първо търговско отделение