Определение № 60437 от 13.12.2021 г. на ВКС по гр. д. № 2661/2021 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Н. Й. Б. е обжалвал въззивното решение на Софийския градски съд, гражданско отделение, ІІ –е състав № 260936 от 12.02.2021г. по въззивно гражданско дело № 7994/2019г. Касаторът поддържа, че въззивното решение е недопустимо, както и че е неправилно като постановено в нарушение на процесуалните правила. Поддържа се противоречие с ТР 8/2012г. на ВКС, ОСГК и ТК. В изложението за допускане на касационното обжалване са поставени правни въпроси за допустимостта на иска, като се поддържа противоречие с ТР 8/2012г. на ВКС, ОСГК и ТК. Ответниците Е. И. Х., В. В. Х. и Ж. „Български художник“ изразяват становище, че касационната жалба не следва да се допуска за разглеждане по същество, тъй като решението е постановено при спазване на практиката на ВКС. Касационната жалба е подадена в срок, отговаря на изискванията на чл.284 ГПК и не е налице изключението на чл.280 ал.3 ГПК предвид предмета на делото – иск за собственост, поради което е процесуално допустима. С обжалваното решение Софийският градски съд е потвърдил решението на Софийския районен съд, 173-ти състав, № 2961 от 07.01.2019 г., постановено по гр.д. № 27531/2016 г., с което е отхвърлен предявеният от Н. Й. Б. против Е. И. Х., В. В. Х. и Ж. „Български художник“ отрицателен установителен иск с правно основание чл.124 ал.1 ГПК за признаване за установено по отношение на ответниците, че те не са собственици на 95/20595 идеални части и 1/10 от 8500/20595 идеални части от апартамент №48, намиращ се в [населено място],[жк]бл. ..... вх. ..... ет. ...., със застроена площ от 158,09 кв.м., заедно с прилежащо мазе № 10. с площ от 6,12 кв.м. в същия вход, с искане да бъде отменен по реда на чл. 537, ал. 2 ГПК, нотариалния акт на насрещната страна Е. И. Х.. Въззивният съд, позовавайки се на ТР № 5/18.05.2017 г., по тълк. д. №5/2015 г. на ВКС, ОСГК е приел, че ищецът не може да се легитимира за собственик на идеални части от процесния апартамент с договорите за дарение, сключени с нотариален акт № ....., от25.05.2009 г. на нотариус Р.Д. и нотариален акт № ..... от 19.05.2010 г. на нотариус И.Н., защото праводателите му са закупили идеалните части от земята на публична продан и по делото не е доказано от процесният апартамент да е бил възбранен, оценен и описан като съществуващ самостоятелен обект в момента на провеждане на принудителното изпълнение към терена. По твърдението на ищеца за защитимо в полза на ищеца фактическо ползване на процесния апартамент към момента на предявяване на исковата молба – 26.05.2016 г., съдът след анализ на събраните по делото гласни доказателства е достигнал до извод, не е налице трайно фактическо състояние, а изпълнение на задължения по мандатни отношения. В заключение съдът е приел, че в контекста на дадените в ТР № 8/27.11.2013 г. по т.д. № 8/2012 г. на ОСГТК на ВКС за ищеца не съществува правен интерес от провеждане на отрицателен установителен иск, защото не брани нито свое право на собственост, предмет на спора, нито твърдяното фактическо състояние – ползване на процесния апартамент. Тъй като недоказването на правен интерес от страна на Н. Й. Б. в разглеждания случай е въпрос не на процесуална, а на материална легитимация, позовавайки се на решение № 13 от 12.03.2016 г. по гр. д. № 3637/2015 г., ІІ г.о. на ВКС, съдът е приел, че предявените пасивно субективно съединени отрицателни искове следва да бъдат отхвърлени, без да е необходимо изследване наличието на правото на собственост у ответниците и релевираните в тази насоча доводи във въззивната жалба. При тези мотиви на въззивния съд, касационното обжалване следва да се допусне на основание чл. 280 ал.2 предл. второ ГПК поради съмнение за допустимостта на обжалваното решение във връзка с разясненията в ТР 8/2013г. на ВКС, ОСГК и ТК относно предмета на спора и исковия процес по отрицателните установителни искове. Воден от горното Върховният касационен съд, първо гражданско отделение