Определение № 132 от 28.03.2022 г. на ВКС по т. д. № 147/2022 г.

Производството е по чл.274 ал.3 от ГПК. С определение №150/23.09.2021г. по ч.т.д.№194/21г. Бургаски апелативен съд е потвърдил определение №260330/19.03.21г. по т.д.№432/2021г. по описа на Окръжен съд Бургас,с което е прекратено производството по делото поради отказ от иска. Срещу това определение на БАС е подадена частна касационна жалба от ищеца „МК“ЕООД, чрез процесуалния му представител адв.В. В., в която са изложени оплаквания за неправилност, поради допуснати нарушения на материалния закон – Закона за пощенските услуги, Общите правила за условията за доставяне на пощенските пратки и пощенските колети и Международното споразумение за свободно икономическо пространство, съдопроизводствените правила и необоснованост. Твърди се,че съдът се е произнесъл при неизяснена фактическа обстановка, не е разгледал делото при условията на пълен въззив, като не е извършил служебна проверка и не е събрал доказателства за компетентността на лицето, поставило печат на пощенския плик, с който е изпратено изявлението му за оттегляне на отказа.Във връзка с този довод частният касатор представя пред настоящата инстанция писмено обективирано изявление на Д. М., за който твърди да е сертифициран служител на Пощенска служба в [населено място], в удостоверяване на обстоятелства,че е подпечатил на 18.03.2021г. пощенския плик с посочените в него адресат и адресант. Поддържа,че с оглед данните по делото и при приложението на чл.62 ал.2 ГПК и възприетото в съдебната практика, доколкото изявлението за оттегляне на отказа е направено преди постановяването на определението за прекратяване на делото, това обстоятелство следва да бъде зачетено и прекратителното определение следва да бъде отменено,а делото – върнато за продължаване на процесуалните действия. Искането си за допускане на обжалвания съдебен акт до контрол по същество в касационното производство частният касатор е обосновал с приложението на предпоставката на чл.280 ал.1 т.1 ГПК по въпросите: 1.При разглеждането на частната жалба произнасянето от въззивния съд не следва ли да е при условията на пълен въззив, като се съберат всички доказателства, установяващи обективната истина, дори те да не са били поискани от частния жалбоподател? и 2.При зачитането на спазен срок при условието на чл.62 ал.2 ГПК следва ли да се спазят правилата, посочени в чл.18 ЗПУ, като се съобрази,че подаването на документи е извършено в Държавната пощенска служба на Република Кипър, която е член на Европейския съюз и на Споразумението за Европейското икономическо пространство? Сочи се произнасяне на въззивния съд в противоречие с Тълкувателно решение №6/15.01.2019г. по тълк.д.№6/2017г. на ОСГТК на ВКС, определение №11/09.01.2020г. по ч.гр.д.№4131/19г. на четвърто г.о. на ВКС, решение №439/27.07.2005г. по т.д.№714/2004г. на първо т.о. на ВКС, решение №440/31.05.2010г. по гр.д.№1504/09г. на трето г.о. на ВКС и определение №74/10.02.05г. по ч.т.д.№33/2005г. на първо т.о. на ВКС. Поддържа се и приложение на основанието на чл.280 ал.2 предл.3 ГПК, поради очевидната неправилност на определението, която се обосновава с произнасянето на апелативния съд при наличието на негов пропуск да събере необходимите доказателства за подаване на писмото в пощата на [населено място] и без да съобрази, че Кипър е член на ЕС и на Споразумението за Европейското икономическо пространство. Синдикът на ответното дружество „Авес-94“АД/н/ адв. М. В. в писмен отговор е оспорил наличието на релевираните от частния касатор предпоставки за допускане на обжалвания съдебен акт до касационен контрол, а по същество излага аргументи за правилност, обоснованост и законосъобразност на определението на апелативния съд. Аналогично становище се поддържа и от другия ответник по делото – „Райфайзенбанк /България/“ ЕАД, представляван от юрисконсулт М. А.. Частната касационна жалба е подадена в установения срок срещу подлежащ на обжалване по посочения ред съдебен акт от легитимирана да го обжалва страна, което я прави допустима. За да потвърди обжалваното пред него определение на първоинстанционния съд, с което е прекратено производството по делото, поради отказ на ищеца от иска, с определението си Бургаски апелативен съд е констатирал,че на 18.03.2021г. в 11.48ч. в деловодството на съда е постъпила подадена от управителя на ищцовото дружество молба, с която е направен отказ от иска и която е уважена от окръжния съд с определението му от 19.03.21г.; че на 20.05.21г. в деловодството на съда е постъпил пощенски плик, съдържащ молба за оттегляне на отказа по чл.233 ГПК, върху лицевата страна на който са поставени пощенски марки с печат върху тях- син на цвят и с нечетлив надпис, както и отделно - кръгъл черен печат с дата 18.03.2021г. и надпис на латиница Nicosia Cyprus, а върху гърба му – печати с дати 13.04.2021г. и 20.05.2021г. Въз основа на тези факти въззивният съд, зачитайки приложимостта на правилото на чл.62 ал.2 ГПК, е приел, че не може да бъде направен обоснован извод,че втората молба за оттегляне на отказа от иска е била подадена на 18.03.2021г. при условието на посочената разпоредба. Посочил е, че, съгласно практиката на ВКС при спор, касаещ момента на подаване на пощенската пратка, е допустимо и следва да бъде извършена в производството проверка относно поставената върху пратката дата, доколкото пречките, препятстващи упражняването на процесуалните права, които не се дължат на пропуски на страните, не трябва да се ценят в тяхна вреда, но, за да бъде извършена такава проверка следва да е налице яснота относно конкретната пощенска служба, което в случая не може да бъде установено нито от плика, нито от друг, придружаващ го пощенски документ. Липсата на обективна възможност да се заключи,че печатът с дата 18.03.2021г. е поставен от конкретен пощенски оператор или куриер, който да е овластен надлежно с удостоверителни функции е мотивирала състава да заключи, че не може да бъде доказано,че срокът за извършване на съответното процесуално действие – оттегляне на отказа, което следва да е било извършено преди датата на постановяването на съдебния акт за прекратяване на делото, е спазен при извършването на процесуалните действия, в поредността по чл.62 ал.2 ГПК. При този извод съдът не е намерил основания за извод,че оттеглянето на отказа от иска е направено преди постановяването на определението за прекратяване на делото. Настоящият състав на Второ търговско отделение на ВКС намира,че не са налице предпоставки за допускане на касационно обжалване на така постановеното определение на САС. Съгласно разпоредбата на чл.280 ал.1 ГПК, съобразена във връзка с постановките на Тълкувателно решение №1/2010 г. по тълк. дело № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС, относими и към определенията по чл.274 ал.3 ГПК, касационен контрол на въззивното определение се допуска при наличието на осъществени обща и допълнителни предпоставки - формулирани в изложение към касационната жалба един или повече правни въпроси, разрешени от въззивния съд по обуславящ изхода на спора начин, при сочена и обоснована хипотеза измежду визираните в т.т. 1-3 на чл.280 ал.1 от ГПК. От значение за изхода на спора,в съответствие с възприетото в т.1 от посоченото тълкувателно решение, са въпросите, които са били включени в предмета на делото, индивидуализиран чрез основанието и петитума на иска и са обусловили правната воля на съда. Не отговарят на това изискване въпросите, които касаят правилността на обжалваното решение, въпросите, които са свързани с възприемането на фактическата обстановка от страна на въззивния съд и с обсъждането на събраните по делото доказателства. Първият от формулираните от частния касатор в изложението му въпроси, който е процесуално-правен, касае дейността на въззивния съд при произнасянето му в производство от частноправен характер, поради което е релевантен. Не е осъществена по отношение на него допълнителната предпоставка на чл.280 ал.1 т.1 ГПК. По смисъла на възприетите в соченото в тази връзка тълкувателно решение принципни разрешения, в производството по обжалване на определения и разпореждания на първата инстанция въззивният съд действа в условията на пълен въззив, без да са приложими ограниченията относно обхвата на дейността му. Пълният въззив означава,че дори частната жалба да е бланкетна, тя е редовна и подлежи на разглеждане; при формиране на преценката си за правилността на обжалвания акт, въззивният съд служебно проверява всички правнорелевантни факти, без да е ограничен от въведените в частната жалба оплаквания; в това производство е допустимо навеждането на нови факти и попълването на делото с други доказателства за изясняване на обективната истина, т.е. ограниченията на чл.266 и чл.269 ГПК не се прилагат. В смисъла на това тълкуване съставът на Бургаски апелативен съд е приел за допустимо извършването на проверка на поставената върху пощенския плик дата, но е мотивирал крайния си извод с обективния факт, представляващ пречка за осъществяването на тази проверка /респ. за събирането на съответни релевантни за извършването й доказателства/ - липсата на данни коя е конкретната пощенска служба, чрез която е депозирана в съда молбата за оттегляне на отказа, предвид непосочването й върху печатите, поставени върху пощенския плик. Доколкото съдът не е отрекъл функцията си на инстанция, произнасяща се в условията на пълен въззив, а се е позовал на обективната невъзможност приетото вече по делото доказателство да позволява събирането на допълнителни такива за изясняване на релевантния за изхода на спора факт коя е точната дата на предаване на пратката за доставяне на адресата й, с атакуваното от частния касатор определение въззивният състав не се е отклонил от задължителната практика на ВКС. Въззивният съд е оправомощен и същевременно длъжен да събере служебно необходимите за установяване на обективната истина доказателства само доколкото наличието на такива може да бъде изведено от данните по делото,а в случая данни за конкретна пощенска или куриерска служба,чрез която да е била изпратена молбата и от която да биха могли да се изискат сведения относно точната дата на подаването й в тази служба, няма.Поради липса на обоснован допълнителен критерий за извършване на селекцията в хипотезата на чл.280 ал.1 т.1 ГПК, така поставеният от частния касатор въпрос не обуславя произнасяне в съответствие с искането му. Вторият въпрос е непрецизно формулиран /не е ясно какви правила се имат предвид при положение,че чл.18 ЗПУ не съдържа конкретни такива, а само легално определение за пощенски оператор/; основан е на твърдения за факти, поддържани от самата страна и неприети като осъществили се от състава с постановеното въззивно определение /че е спазен срокът по чл.62 ал.2 ГПК и че подаването на молбата е извършено в държавната пощенска служба на Република Кипър/, а от друга страна е и фактологичен /отговорът му налага преценка на евентуално събрани по надлежния ред доказателства/. Поради това не може да бъде приет за обуславящ по смисъла на чл.280 ал.1 ГПК вр. т.1 от ТР №1/2010г. по тълк.д.№1/2009г. на ОСГТК на ВКС. Доколкото липсва осъществен общ критерий за извършване на селекцията, настоящият състав няма задължение да обсъжда налице ли е отклонение от страна на въззивния съд от сочената от частния касатор съдебна практика на ВКС като допълнителна предпоставка по чл.280 ал.1 т.1 ГПК. Не са налице предпоставките за уважаване на искането на касатора за селектиране на частната му касационна жалба срещу определението и на поддържаното от него основание на чл.280 ал.2 предл.3 ГПК. За да е очевидно неправилен, по смисъла на посочената разпоредба, съдебният акт следва да страда от такъв съществен негов порок, който позволява на касационната инстанция да отрече правилността му без да се налага извършването на преценка на доказателствата, въз основа на които съдът е приел за установена конкретна фактическа обстановка и на такава за съответствие и обоснованост, спрямо приложените към хипотезата материално-правни норми, обусловили решаващите му правни изводи. Тази преценка е присъща на същинската контролна дейност на касационната инстанция,извършвана в производство по вече допуснато касационно обжалване по чл.290 ал.2 ГПК. Наличието на посочената предпоставка би могло да бъде обосновано само когато неправилността е обективно и явно установима - например, когато въззивният съд е основал изводите си на правна норма,която е отменена или, макар и да е приложена действащата такава към релевантния момент, смисълът й да е изтълкуван очевидно превратно; решаващият извод да е в явно противоречие с основополагащ принцип на правото или с правилата на елементарната формална логика и др.под. Във всички останали случаи на неправилност, обоснована с доводи за неточно тълкуване и прилагане на материалния закон, за нарушаване на процесуални правила при разрешаване на правния спор,необсъждане на доводи и доказателства и несъответствие с тях на крайните изводи, оплакването на касатора не може да бъде споделено като предпоставка за допускане на касационното обжалване на основанието по чл.280 ал.2 предл.3 ГПК. Според тези критерии настоящият състав на ВКС не намира да е приложима посочената разпоредба по отношение на обжалваното определение. Наведените от частния касатор аргументи в тази насока не биха могли да се преценят като осъществяващи някоя от изброените по-горе хипотези,а се свеждат до излагане на съображения,които са относими единствено към фазата по разглеждане на спора при вече допуснато обжалване на съдебния акт. Поради изложеното, следва да бъде постановен отказ за допускане на атакуваното определение до касационен контрол. Така мотивиран, Върховният касационен съд, състав на Второ Търговско отделение