Определение № 67 от 24.02.2015 г. на ВКС по гр. д. № 6683/2014 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба вх. № 1713/14.02.2014 г. на Прокуратурата на РБ, чрез Апелативна прокуратура – С. и касационна жалба вх. № 3241/18.03.2014 г. на К. В. З. живущ в [населено място], представляван от адв. И. Г. от АК-П. срещу въззивно решение № 187/04.02.2014 г, постановено по гр. д. № 3859/2013 г. по описа на Софийския апелативен съд, както и по касационна жалба вх. № 10110/21.08.2014 г. на Прокуратурата на РБ, чрез Апелативна прокуратура – С. срещу решение № 1515/16.07.2014 г. постановено по гр. д. № 3859/2013 г. по описа на Софийския апелативен съд, с което е оставено без уважение искането по чл. 250, ал. 1 ГПК за допълване на първоначалното решение и евентуално направеното искане по чл. 247 ГПК за поправка на очевидна фактическа грешка за присъждане на обезщетението за имуществени вреди в лева, а не в щатски долари. С въззивното решение е отменено решение № 4049/31.05.2013 г., поправено с решение № 6413/12.09.2013 г., постановени по гр.д. № 3973/2010 г. по описа на Софийския градски съд, I гражданско отделение, 9 състав, в частта му, с която Прокуратурата на Република България е осъдена да заплати на основание чл. 2, ал. 1, т. 2, пр. 1 З. /сега чл. 2, ал. 1, т. 3, пр. 1 З., в редакцията й ДВ, бр. 98/11.12.2012 г./ на К. В. З. от [населено място] сумата от 195 583,00 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди, ведно със законната лихва, считано от 16.06.2005 г. до окончателното й изплащане, както и сумата от 7 221,61 лева разноски и вместо това е осъдена Прокуратурата на Република България на основание чл. 2, ал. 1. т. 2, пр. 1 З. да заплати на К. В. З. от [населено място] сумата от 15 000 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди, ведно със законната лихва върху сумата, считано от 16.06.2005 г. до окончателното й изплащане, като за разликата над уважения размер до пълния претендиран такъв от 195 583, 00 лв., искът е отхвърлен като неоснователен; отменено е първоинстанционното решение и е отхвърлен искът в частта му, с която Прокуратурата на Република България на основание чл. 2, ал. 1. т. 2, пр. 1 З. е осъдена да заплати на К. В. З. от [населено място] сумата 707 215,32 щатски долара (разликата между присъдената сума от 891 122,06 щатски долара обезщетение за имуществени вреди и действително дължащото се такова от 183 906, 74 щатски долара), със законните последици, като в останалата част решението е потвърдено. Върховният касационен съд, Гражданска колегия, Трето гражданско отделение, като провери данните по делото, констатира следното: В изложение на основанията за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 ГПК, приложено към касационна жалба вх. № 10110/21.08.2014 г., касаторът Прокуратура на РБ, чрез Апелативна прокуратура – С. поддържа, че с въззивното решение Софийският апелативен съд се е произнесъл по процесуалноправния въпрос: допустимо ли е искане за трансформиране на присъдено обезщетение от чужда валута в местна валута да се разглежда по предвидения в чл. 250 ГПК ред за допълване на решението и в този смисъл за възможността съдът да присъди левовата равностойност на сума, уговорена в чужда валута, с твърдението, че е обуславящ изхода на спора и е решаван противоречиво от съдилищата, както и е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото – основания за допускане на касационното обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 2 и т. 3 ГПК. Във връзка с този поставен правен въпрос, съгласно разпореждане от 11.06.2014 г. на и.ф. председателя на ВКС е образувано Тълкувателно дело № 4/2014 г. по описа на ВКС, Гражданска и Търговска колегия за приемане на тълкувателно решение по следния въпрос: „Относно възможността съдът да присъди левовата равностойност на сума, уговорена в чужда валута.”, разрешението на който е от значение за настоящото производство, с оглед уеднаквяване на съдебната практика, поради което производството по настоящото дело следва да бъде спряно на основание чл. 229, ал. 1, т. 7, вр. с чл. 292 ГПК. След постановяване на тълкувателното решение и възобновяване на производството по гр.д. № 6683/2014 г. по описа на ВКС, ІІІ г.о., съдът ще се произнесе и по поставените правни въпроси в касационната жалба на ищеца с вх. № 3241/18.03.2014 г. и в касационната жалба на ответника с вх. № 1713/14.02.2014 г. По изложените съображения и на основание чл. 229, ал. 1, т. 7, вр. с чл. 292 ГПК, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение,