Определение № 669 от 19.10.2011 г. на ВКС по т. д. № 1130/2010 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на [фирма], [населено място] против решение № 143 от 22.03.2010 г. по гр. д. № 515/2008 г. на Софийски апелативен съд, с което, след отмяна на постановеното от Софийски градски съд, І ГО, 4 състав решение от 02.11.2007 г. по гр. д. №[ЕИК] г., е отхвърлен предявеният от дружеството-касатор срещу С. К. З. от [населено място] иск с правно основание чл. 19, ал. 3 ЗЗД за обявяване за окончателен сключеният между тях предварителен договор от 09.03.2006 г. за продажба на недвижими имоти – апартамент № 8, находящ се в [населено място], [улица] апартамент № 3, находящ се в [населено място], ул. „20 април” № 26. В касационната жалба се поддържа, че въззивното решение е неправилно поради противоречие с материалния закон и допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Основното оплакване на касатора е свързано със състава на допуснатата във въззивното производство тройна графологична експертиза, доколкото в нея са включени специалисти от НИКК, където работи и една от страните по делото /ответникът Л. Р. Ш./. Като процесуални нарушения са релевирани също: отказът на решаващия състав да спре производството по делото на основание чл. 182 ГПК /отм./, с оглед настъпилата в хода на процеса смърт на жалбоподателката С. П. К. и събиране на доказателства за нейните законни наследници; неизготвяне на заключение по допуснатата допълнителна задача на тройната графологична експертиза и неосигуряване възможност на „З.” да се запознае с представените и приети в последното съдебно заседание писмени доказателства. С така посочените в касационната жалба процесуални нарушения е обосновано и допускането на касационното обжалване, като в депозираната в изпълнение на указанията на съда от 01.07.2010г. допълнителна молба, имаща характер на изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК, се твърди, че въззивното решение съдържа произнасяне по съществени въпроси, които са решени в противоречие с практиката на ВКС и са от значение за точното прилагане на закона. Ответниците по касация – М. Г. Ш. и Л. Р. Ш., двамата от [населено място] – молят за недопускане на касационното обжалване поради отсъствие на предпоставките по чл. 280, ал. 1 ГПК по съображения, изложени в писмен отговор от 12.11.2010 г. Ответникът по касация – С. К. З. от [населено място] – не заявява становище по касационната жалба. Върховен касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, като взе предвид данните по делото и становищата на страните, намира следното: Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е в преклузивния срок по чл. 283 ГПК, от надлежна страна в процеса и срещу акт, подлежащ на касационно обжалване. За да отмени първоинстанционното решение и да отхвърли предявения от [фирма], [населено място] иск с правно основание чл. 19, ал. 3 ЗЗД, въззивният съд е приел, че ищецът не е активно легитимиран по него, тъй като предварителният договор от 09.03.2006 г., от който същият черпи правата си, е обявен за неистински документ с влязло в сила решение от 14.12.2008 г. по гр. д. № 24454/2007 г. на Софийски районен съд, 27 състав. Липсата на активна легитимация на ищеца е преценена като достатъчно основание за отхвърляне на претенцията, без да е необходимо обсъждането на останалите предпоставки. Отделно от това, решаващият състав е посочил, че ответникът С. З. не е пасивно легитимиран по този иск, доколкото с решението на СРС е признато за неистински документ и саморъчното завещание на П. В., от което същото лице черпи правата си. Настоящият състав намира, че касационното обжалване не следва да бъде допуснато. Преди всичко, следва да се отбележи, че в подадената от касатора допълнителна молба липсва конкретно посочване на въпросите, които, според него, са обусловили изхода на делото. Изложението съдържа буквално повторение на оплакванията в самата касационна жалба за допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, които обаче не могат да бъдат отнесени към основанията по чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане на касационния контрол, съгласно задължителните указания по т. 1 от Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС – същите подлежат на обсъждане едва при разглеждане на касационната жалба по същество. Независимо от това, дори да се приеме, че касаторът е поставил като релевантни за спора процесуални въпроси, свързани с приложението на чл. 154, чл. 157 и чл. 182 ГПК /отм./, същите не могат да обосноват допускане на касационното обжалване, тъй като по отношение на тях не е осъществено общото изискване на чл. 280, ал. 1 ГПК – да са обуславящи изхода на правния спор. Видно от мотивите на обжалвания акт, единственото основание за отхвърляне на предявения иск по чл. 19, ал. 3 ГПК е липсата на активна и пасивна легитимация на страните по него, приета за безспорно установена въз основа на влязъл в сила между същите страни съдебен акт / решение от 14.12.2008 г. по гр. д. № 24454/2007 г. на Софийски районен съд, 27 състав/, с който процесният предварителен договор от 09.03.2006 г. и ползващото ответника С. З. саморъчно завещание на П. В. са признати за неистински документи. С оглед на това, всички останали въпроси, относими към допуснатата графологична експертиза и към възможността за оспорване на приетите в последното съдебно заседание доказателства, се явяват без значение за изхода на конкретното дело. Що се отнася до въпроса за спиране на производството по делото по реда на чл. 182 ГПК /отм./, ирелевантността му произтича и от обстоятелството, че мотивираното с него процесуално нарушение не касае правата на самия касатор, а на другата страна по спора, т. е. касаторът се позовава на нарушение на чужди права, което е недопустимо. Липсата на общата предпоставка по чл. 280, ал. 1 ГПК е достатъчно основание за недопускане на касационното обжалване, без да е необходимо обсъждането на допълнителните изисквания на конкретно поддържаните основания по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК. Още повече, че основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, освен че изобщо не е аргументирано, не е и надлежно заявено. Съгласно указанията по т. 4 от цитираното по-горе тълкувателно решение, точното прилагане на закона и развитието на правото формират едно общо основание за допускане на касационното обжалване, докато в случая касаторът е заявил само част от това основание – „значение за точното прилагане на закона”. Напълно недоказано е и другото поддържано основание – това по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, тъй като представените в негова подкрепа решения на ВС не установяват твърдяното противоречие с практиката на ВКС. Същите са напълно неотносими към поставените процесуални въпроси. В тази връзка не следва да бъдат взети предвид приложените определения на ВКС, постановени в производството по чл. 288 ГПК, както и решението на ВАС, доколкото те не представляват практика на съдилищата по смисъла на разясненията по т. 3 от Тълкувателно решение № 1/2010 г. на ОСГТК на ВКС. С оглед изложеното, настоящият състав приема, че касационното обжалване не следва да бъде допуснато. Така мотивиран, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, на основание чл. 288 ГПК