Определение № 749 от 17.02.2025 г. на ВКС по гр. д. № 2937/2024 г.

Производството е по реда на чл.288 от ГПК.

Образувано е по касационна жалба на Г. Т. Т. срещу решение № 11 от 15.01.2024 г., постановено по въззивно гражданско дело №276 по описа за 2023 г. на Великотърновския апелативен съд. С това решение е обезсилено решение № 43 от 28.02.2023 г. по гр. д. № 397 по описа за 2022 г. на Ловешкия окръжен съд в частта, с която е отхвърлен предявеният от Г. Т. Т. против В. Т. Т. иск с правно основание чл.55, ал.1, предл.1 от ЗЗД за заплащане на сумата 38 994 лв., представляваща съответна на дела му от наследството, оставено от неговата майка Т. В. Т., част от продажната цена на имот, получена по договор, отразен в нотариален акт № ..........., том ..........., нотариално дело № .......... от ............. г., като получена от ответника без основание и е потвърдено първоинстанционното решение в частта, с която е отхвърлен искът за заплащане на същата сума на основание чл.59 от ЗЗД.

Касаторът твърди, че решението на Ловешкия апелативен съд е неправилно поради противоречие с материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост-основания за касационно обжалване по чл.281, т.3 от ГПК. Като основания за допускане на касационно обжалване сочи т.1 и т.3 на чл.280, ал.1 от ГПК по следните въпроси:

1. Следвало ли е в настоящия случай въззивният съд да върне делото на първоинстанционния съд с указания за уточняване от страна на ищеца на предявените от него искове, при положение че ищецът изрично е заявил предявяването на иск по чл.55, ал.1, предл.1 от ЗЗД, този иск не е оттеглян и не е правен отказ от разглеждането му в нито един момент от производството, а въззивният съд сочи, че такъв иск не е бил предявен, доколкото липсвали твърдения в тази насока?

2. Допуснато ли е процесуално нарушение от въззивния съд в настоящия случай, изразяващо се в обезсилване решението на първоинстанционния съд в частта, с която е извършено произнасяне по иска с правно основание чл.55, ал.1, предл.1 от ЗЗД с мотив, че такъв иск не е бил предявен?

3. Описанието на фактическата обстановка, твърденията, изложени в исковата молба и оспорванията, наведени с нея, могат ли да обосноват и породят за ищеца правото да предяви искове с различно правно основание?

4. Допустимо ли е в настоящия случай да се предяви иск с правно основание чл.55, ал.1, предл.1 от ЗЗД, а при условията на евентуалност и иск с правно основание чл.59 от ЗЗД?

5. Правилно ли въззивният съд е възприел, че липсват твърдения от ищеца за получаване на паричната сума без основание, при положение че ищецът още в исковата молба е заявил това свое възражение и в процеса го твърди и развива като аргумент?

6. Личните обяснения, дадени от страна в съдебен процес по реда на чл.176 от ГПК в друго съдебно производство между същите страни следва ли да бъдат отчетени от решаващия съд по настоящото съдебно производство?

7. Следва ли производството по възстановяване на запазената част от наследството да бъде спряно до изясняване на спора по настоящото дело?

8. Позоваването само на отразеното в нотариалния акт за покупко-продажба на недвижим имот обстоятелство, че трето за сделката лице ще получи плащането по продажната цена по тази сделка съставлява ли основание за получаване на парите и следва ли да се докаже при оспорване от заинтересовано лице основанието на това трето лице да задържи и изразходи парите за себе си?

9. Само свидетелски показания достатъчни ли са, за да се обоснове извод за наличие на годно основание за получаване на парична сума, когато тези показания не кореспондират с годишната данъчна декларация на обогатилото се лице?

10. При оспорване от заинтересовано лице само позоваването от страна на ответника на разпоредбата на чл.75, ал.1, изр.1 от ЗЗД достатъчно ли е, за да се обоснове получаването на парична сума по сделка, по която ответникът не е страна и как се уреждат праоотношенията между носителя/ титуляра на правото да получи плащането на цената/продавача на имота/ и третото лице/ ответник/, към което е платено, без да е страна по сделката?

В. Т. застъпва становището, че няма основания за допускане на касационно обжалване на решението на въззивния съд, като оспорва жалбата и по същество.

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 от ГПК от легитимирана страна срещу подлежащ на касационно разглеждане съдебен акт. По предварителния въпрос за допускане на касационното обжалване Върховният касационен съд намира следното:

Г. Т. е изложил в исковата си молба, че с ответника В. Т. са синове и наследници на починалата на 26.01.2020 г. Т. В. Т., която на 20.10.2017 г. е продала собствения си подробно описан недвижим имот за цена от 77 988 лв. Цялата сума от продажната цена е получена от ответника, без той да е продавач или пълномощник. Затова ищецът е заявил, че е налице начална липса на основание ответникът да получи тази сума, поради което е поискал той да бъде осъден да му заплати половината от нея, представляваща припадащата се част от наследството, а при условията на евентуалност да върне същата сума на основание чл.59 от ЗЗД, с която се е обогатил.

В отговора на исковата молба ответникът е оспорил предявените искове като неоснователни.

Ловешкият окръжен съд е отхвърлил както иска с правно основание чл.55, ал.1, предл.1 от ЗЗД, така и евентуално предявения иск по чл.59 от ЗЗД.

Великотърновският апелативен съд е приел, че първоинстанционният съд се е доверил на посочената от ищеца правна квалификация, като е приел, че е сезиран с два иска при условията на евентуалност. Според въззивния съд ищецът не е оспорил, че ответникът е имал основание да получи продажната цена, но доколкото парите не са и били предадени приживе, след смъртта на наследодателката сумата е станала част от наследството и ответникът няма основание да я задържа изцяло за себе си. От така заявените в исковата молба обстоятелства съдът е бил сезиран само с иск с правно основание чл.59 от ЗЗД, а произнасянето по иск с правно основание чл.55, ал.1, предл.1 от ЗЗД е недопустимо. Ето защо е обезсилил решението на първоинстанционния съд в частта, с която искът по чл.55, ал.1, предл.1 от ЗЗД е бил отхвърлен, а в останалата част го е потвърдил.

Първите пет въпроса на касатора, свързани с обезсилването на първоинстанционното решение по иска с правно основание чл.55, ал.1, предл.1 от ЗЗД, могат да се обобщят като питане какви са дължимите процесуални действия на въззивния съд, когато констатира нередовност на исковата молба. Съгласно т.4 на ТР № 1 от 17.07.2001 г. на ВКС, когато за пръв път се констатират нередовности на исковата молба пред въззивния съд, той я оставя без движение с указания до ищеца да ги отстрани. При неизпълнение първоинстанционното решение се обезсилва. В случая въззивният съд направо е обезсилил първоинстанционното решение, без да даде възможност на касатора да отстрани съществуващите според съда нередовности на исковата молба и по този начин е процедирал в противоречие с практиката на ВКС. Ето защо следва да бъде допуснато касационно обжалване на въззивното решение на основание чл.280, ал.1, т.1 от ГПК.

Седмият въпрос на касатора се отнася до необходимостта от спиране на друго производство, следователно не е от значение за изхода на настоящия спор, поради което не може да обуслови допускане на касационно обжалване. По останалите въпроси, доколкото са свързани със съображенията на въззивния съд за неоснователност на евентуално предявения иск с правно основание чл.59 от ЗЗД, не е необходимо да се допуска касационно обжалване. Тези съображения могат да бъдат разгледани, ако се достигне до касационен контрол на въззивното решение по съществото на евентуално предявения иск.

Воден от горното, съставът на Върховния касационен съд на Република България, Гражданска колегия, Трето отделение