Определение № 372 от 15.06.2022 г. на ВКС по т. д. № 1801/2021 г.

Производството е по чл.288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на Р. Г. Г., чрез процесуален пълномощник, срещу решение № 462 от 10.05.2021 г. по в.гр.д. № 20211000500038 по описа за 2021 г. на Апелативен съд – София, Гражданско отделение, първи състав, в частта, с която е потвърдено решение № 260709 от 22.10.2020 г. по гр.д. № 5666/2019 г. на Софийския градски съд, Гражданско отделение, 29 състав, за отхвърляне на предявения срещу ЗК „Лев Инс“ АД иск с правно основание чл.432, ал.1 КЗ – за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди, настъпили при ПТП на 23.10.2018 г., за разликата над 63 000 лв. до предявения размер от 150 000 лева, ведно със законната лихва от 09.01.2019 г. В касационната жалба се сочат всички основания по чл.281, т.3 ГПК за отмяна на решението като неправилно. Поддържа се, че апелативният съд е определил несправедливо обезщетение, несъответстващо на: получените от пострадалата увреждания, проведеното лечение, претърпяните болки и страдания и продължителността на възстановителния период от черепно-мозъчната травма, който все още не е приключил. Освен това, сочи се, че въззивният съд е формирал необоснован извод за наличие на предпоставките по чл.51, ал.2 ЗЗД. По съображения в жалбата се иска уважаване на исковата претенция в предявения размер. Касационната жалбоподателка моли да бъде допуснато касационно обжалване по материалноправен въпрос - относно приложението на чл. 52 ЗЗД, за извършване на проверка за съответствие на решението с разрешенията, дадени в ППВС № 4/1968 г. В представеното изложение по чл.284, ал.3, т.1 ГПК се твърди, че при произнасяне по обективния принос на пострадалата за настъпване на вредите въззивният състав не е съобразил указанията, дадени в ППВС № 17/1963 г. Не е формулиран обаче конкретен правен въпрос, свързан с приложението на чл.51, ал.2 ЗЗД, нито с тежестта на доказване на съпричиняването на вредоносния резултат. В постъпил по делото отговор, Застрахователна компания „Лев Инс“ АД, чрез процесуален пълномощник, възразява срещу касационните оплаквания, с искане за оставяне без уважение на жалбата. Претендира разноски за настоящото производство. Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на страните, приема следното: Касационната жалба е подадена от легитимирана страна, при спазване на предвидения в чл.283 ГПК преклузивен срок и е насочена срещу подлежащ на обжалване пред ВКС съдебен акт. За да определи обезщетение за понесените от пострадалата ищца неимуществени вреди в размер на 90 000 лева, в какъвто смисъл е и становището на първостепенния съд, съдебният състав на Софийския апелативен съд е възприел експертните заключения, обективирани в комплексната съдебно-медицинска експертиза /КСМЕ/, според които вследствие на настъпилото на 23.10.2018 г. ПТП 12- годишната Р. Г. е получила съчетана черепно-мозъчна контузия; травматичен кръвоизлив под меките мозъчни обвивки; изкълчване и закрито счупване на носна преграда, счупване на лицево-челюстни кости и счупване на предни зъби. Болничното лечение на пострадалото дете е проведено последователно в различни отделения – реанимация, неврохирургия, лицево-челюстна хирургия, с предприето оперативно лечение на носните кости и изграждане с фотополимер на четири зъба, чието окончателно възстановяване ще се извърши след като то навърши 16-години. Решаващият състав на САС, въз основа на приетата КСМА, е изтъкнал, че в резултат на получените травматични увреждания ищцата е търпяла интензивни болки за срок от тридесет дни, значителни болки – за период от около два-три месеца и умерени – към момента на прегледа от вещите лица. Съдът е отчел, че многофрагментното счупване на носните кости е довело не само до значителни болки, но и до затруднения при дишане през носа за около 45 дни, през който период детето е имало затруднения и при хранене. Акцентирал е и на продължителния възстановителен период от черепно-мозъчната травма, все още неприключил. Съдът е изтъкнал, че проследеното развитие на травмената болест на мозъка не е дало основание на вещото лице – неврохирург да констатира неблагоприятно въздействие върху интелектуалното развитие на детето, обаче без възможност за бъдещи прогнози. За мотивиране на конкретния размер на обезщетението съобразно правилото на чл.52 ЗЗД, апелативният съд е отчел всички посочени по-горе обстоятелства, възрастта на ищцата към момента на увреждането, конкретните икономически условия, вкл. и лимитите на застрахователно покритие. Апелативният съд, след преценка на проведените и приети автотехнически експертизи и относимите към механизма на произшествието писмени и гласни доказателства, е извел извод за установяване на предпоставките по чл.51 ал.2 ЗЗД и за правилно определена от първостепенния съд степен на приноса на пострадалата – 30 %. На посоченото основание, определеният размер на обезщетението за неимуществени вреди е редуциран на 63000 лева. Настоящият състав на ВКС намира, че не е налице основание за допускане на касационно обжалване на въззивното решение. Формулираният от касационната жалбоподателка материалноправен въпрос касае правилността на извода на съда относно обема на претърпените вреди и паричният им еквивалент, която обаче е предмет на касационния контрол, а не на производството по неговото допускане. Този извод следва и от начина на мотивиране на общото селективно основание, а именно с доводи за допуснато нарушение на чл.52 ЗЗД, които съставляват касационни оплаквания за неточно приложение на принципа за справедливост. Съгласно постановките в т.1 от Тълкувателно решение № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС, отъждествяването на основанията за достъп до касация с общите основания за касиране е недопустимо, а преценката на основанията по чл.281 ГПК е извън селективната фаза на касационното производство. В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК /представено с оглед указанията на администриращия жалбата съд/ не е формулиран конкретен правен въпрос по приложението на чл.51, ал.2 ЗЗД, удовлетворяващ основната селективна предпоставка. В него, а и в самата жалба се съдържат само касационни доводи, въз основа на които касационният съд не би могъл служебно да извежда обуславящ за изхода на делото правен въпрос, който да е разрешен от апелативния съд в отклонение от ППВС № 17/1963 г. Отсъствието на посочен правен въпрос, удовлетворяващ общото селективно основание по чл.280, ал.1 ГПК, е достатъчно за постановяване на отказ да се допусне разглеждане на делото, без задължение на ВКС да се произнася по поддържаното допълнително основание. В този смисъл е и ТР № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС. Независимо от изхода на делото, обективираното в отговора на жалбата искане на застрахователната компания по чл.78, ал.3 ГПК, подлежи на отхвърляне. Чрез приложените към отговора пълномощно и служебна бележка по чл.45 ал.5 ЗДДФЛ от 22.03.2021 г. не се установява, че ответникът по касация действително е направил разноски за касационното производство. По делото не е доказано в какъв размер е договореното адвокатско възнаграждение за процесуално представителство пред ВКС, нито, че адвокатският хонорар е в размер на посочената сума от 22 000 лева, или е част от нея, съгл. служебната бележка. Освен липсата на доказателства за действително сторени разноски от застрахователната компания, необходимо е и да се посочи, че представената сл.бележка за изплатени доходи на адв. Т. е от дата, значително предхождаща подаването на касационната жалба. Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на Търговска колегия, второ отделение