Определение № 31 от 14.01.2013 г. на ВКС по гр. д. № 7/2013 г.

Л. Р. Г. от [населено място] е подал частна жалба срещу определение от 15. 11. 2012 г. по гр. д. № 116/2012 г. на Софийския апелативен съд. Жалбата съдържа изложение на основания за допускане на касационно обжалване, съгласно чл. 274, ал. 3, във връзка с чл. 280, ал. 1 ГПК. Ответникът по жалбата – К., [населено място] счита, че жалбата е недопустима, тъй-като оспорваното определение не подлежи на касационно обжалване, счита, че не са налице предпоставките на чл. 280, ал. 1 ГПК и жалбата е неоснователна, по същество. След проверка, касационният съд установи следното: Софийският апелативен съд, с определение от 15. 11. 2012 г. по ч. гр. д. № 116/2012 г. е потвърдил определението на Софийския градски съд по гр. д. № С-15/2012 г., с което е допуснато обезпечение на бъдещ иск на К. с цена 5 377 093.26 лв. срещу Р. Г. чрез налагане възбрана върху недвижими имоти, собственост на Г. и налагане запор върху дялове от капитала на търговски дружества, акции, банкови сметки и превозни средства, негова собственост. Определението на апелативния съд е постановено при действието на Закона за отнемане в полза на държавата на имущество придобито от престъпна дейност и съгласно чл. 23, ал. 2 от закона, въззивният съд е посочил възможността за обжалване на въззивното определение пред касационния съд. С влизане в сила на 19. 11. 2012 г. на Закона за отнемане в полза на държавата на незаконно придобито имущество, §2 Преходни и заключителни разпоредби, е отменен Закона за отнемане в полза на държавата на имущество, придобито от престъпна дейност, вкл. чл. 23. Частната касационна жалба на Р. Г. е подадена на 30. 11. 2012 г. при действието на ЗОПДНПИ и съгласно чл. 56 от закона в производството по допускане на обезпечение се прилагат разпоредбите на ГПК. Съгласно чл. 292 ГПК касационният съд постановява тълкувателно решение по противоречиво разрешавани въпроси, с което уеднаквява съдебната практика. С тълкувателно решение № 1/21. 07. 2010 г. по т. д. № 1/2010 г., ОСГКТК ВКС постанови, че определението, с което въззивният съд се произнася по частна жалба срещу определение на първоинстанционния съд, с което е допуснато обезпечение на иска, не подлежи на касационно обжалване. Такава е хипотезата по настоящото дело, поради което частната касационна жалба на Р. Г. следва да се остави без разглеждане като процесуално недопустима. Върховният касационен съд