Определение № 60 от 06.02.2009 г. на ВКС по гр. д. № 2307/2008 г.

Производството е по чл.278 във вр.чл.274 ал.1 т.1 ГПК. Образувано е по частна жалба на Е. М. Т. от с. С.,Софийска област ,представлявана от адв. С против разпореждане от 01.08.2008 год. по в.гр.д. № 2537/2005 г. на Софийски апелативен съд, с което е върната на основание чл.286 ал.1 т.2 ГПК касационната й жалба против въззивно решение № 279/22.02.2008 год.по същото дело,поради неотстраняване на нередовностите на жалбата. Излага доводи за неправилност, необоснованост и противозаконност на обжалваното разпореждане,твърдейки,че разпореждането е по съществен материално правен въпрос по делото/не точно приложение на закона/,като счита,че „съгласно чл.280 ал.1 т.3 ГПК обжалваното решение не може да допринесе за развитие на правото въобще”. Излага съображения по съществото на спора. Ответникът по частната жалба – В. Й. В. е депозирал писмен отговор в срока по чл.276 ал.1 ГПК. Счита частната жалба за неоснователна и моли да бъде оставена без уважение. Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о.,приема,че частната жалба е подадена в срока по чл.275 ал.1 ГПК от надлежна страна, срещу подлежащо на касационен контрол преграждащо определение на въззивния съд,поради което е процесуално допустима. За да се произнесе по основателността й съдът установи следното: С обжалваното разпореждане съдът е приел,че жалбоподателката не е изпълнила в определения законов срок, указанията дадени й за отстраняване нередовностите на касационната жалба,поради което и на основание чл.286 ал.1 т.2 ГПК е върнал същата. Разпореждането за връщане на касационната жалба е правилно. Съобразно разпоредбите на чл.285 ал.1 ГПК въззивният съд,извършващ проверката за редовността на касационната жалба,е дал подробни указания за привеждане на касационната жалба в съответствие с разпоредбата на чл.284 ал.3 ГПК. В срока по чл.285 ал.1 ГПК е постъпило изложение по чл.284 ал.3 т.3 от ГПК на основанията за допускане на касационно обжалване. Към касационната жалба не е представено изложение по чл.284 ал.3 т.1 от ГПК на основанията за допускане на касационно обжалване, въпреки предоставената от въззивния съд възможност. Правилно апелативния съд е приел,че не са разграничени основанията за допускане на касационно обжалване по чл.280 ал.1 ГПК и същинските основания за касационно обжалване по чл.281 ГПК. По изложените съображения,Върховният касационен съд,състав на І г.о.