Определение № 1916 от 26.02.2025 г. на ВАС по адм. д. № 245/2025 г.

Образувано е по частна жалба на Р. Д. Д., от гр. Плевен, срещу разпореждане № 4346 от 16.12.2024 г. по вх. № 4141/22.07.2024 г. на Административен съд Плевен, с което е върнато искането й за отмяна на влязло в сила определение №1340/16.10.2018 год. по адм. дело № 479/2018 год. на Административен съд Плевен. Изложени са доводи за неправилност на съдебния акт поради допуснато при постановяването му съществено нарушение на съдопроизводствените правила. След преценка на доказателствата по делото, Върховният административен съд, тричленен състав на първо отделение, установи следното: Първоначално по жалба от Р. Д. против Писмо изх. № Ж-94Р-528-1/17.10.2017 год. на кмета на община Плевен, е образувано адм. дело № 479/2018 г. по описа на Административен съд Плевен. С определение № 1340 от 16.10.2018 г., постановено по адм. дело № 479/2018 г. на Административен съд Плевен е оставена без разглеждане жалбата на Р. Д. против Писмо изх. № Ж-94Р-528-1/17.10.2017 год. на кмета на община Плевен и производството по делото е прекратено. Последното определение е оспорено с частна жалба от Р. Д., по която е образувано адм. дело № 13329/2018 г. по описа на Върховния административен съд. С окончателно определение № 14385 от 22.11.2018 г., постановено по адм. дело № 13329/2018 г. ВАС е оставено в сила определение № 1340 от 16.10.2018 г., постановено по адм. дело № 479/2018 г. на Административен съд Плевен. С молба вх. № 4141/22.07.2024 г. е поискана отмяната на влязлото в сила Определение №1340/16.10.2018 год. по адм. дело № 479/2018 год. на Административен съд Плевен. При извършената проверка по реда на чл. 213а, вр. чл. 242, ал. 1 АПК, първоинстанционният съд е постановил обжалваното в настоящото производство разпореждане № 4346 от 16.12.2024 г., с което е върнал подаденото искане за отмяна на основание чл. 213а, ал. 1, изр. последно АПК. Срещу него е подадена частна жалба, по която е образувано и настоящото производство. От така изложеното, настоящият тричленен състав на Първо отделение на ВАС приема, че частната жалба не му е подсъдна по следните съображения. Върховният административен съд притежава изключителна компетентност по исканията за отмяна на влезлите в сила решения и влезлите в сила разпореждания и определения. В зависимост от йерархията на съдебния състав, постановил атакувания съдебен акт, Върховният административен съд разглежда искането и се произнася в тричленен или петчленен състав. Съгласно предписанието на чл. 243 от АПК, когато актът е постановен от административен съд – искането се разглежда от тричленен състав на Върховния административен съд; когато актът е постановен от тричленен състав на Върховния административен съд - от петчленен състав на Върховния административен съд; и от друг петчленен, когато актът е постановен от петчленен състав на Върховния административен съд. Очевиден е възприетият подход, контролът по чл. 237 и сл. от АПК да се осъществи от по-високостоящ съдебен състав на постановилия проверявания съдебен акт, като единственото отклонение от описания алгоритъм е, когато актът е постановен от петчленен състав, чието произнасяне е най-висшата форма на правораздавателната дейност на Върховният административен съд. Съгласно чл. 242, ал. 1 от АПК искането за отмяна се подава чрез първоинстанционния съд. Ако не отговаря на изискванията на чл. 241 от АПК (която норма препраща единствено към условията за редовност по чл. 212 и чл. 213 АПК), се прилага чл. 213а от АПК. Преценката обаче за допустимост на искането за отмяна се извършва от компетентния да разгледа искането за отмяна съд, т.е. от тричленен състав или съответно петчленен състав на Върховния административен съд, тъй като чл. 242 от АПК препраща към чл. 213а от АПК само ако не отговаря на изискванията на чл. 241 от АПК съответно: форма, изискванията на чл. 212 и чл. 213, точно и мотивирано изложение на основанията за отмяна, както и адреси за призоваване на останалите страни по делото, но не препраща към предпоставките за допустимост на искането за отмяна. От изложеното следва, че логиката на законодателя ще бъде спазена единствено, ако в хипотеза като настоящата, когато актът, във връзка с който е подадено искането за отмяна, макар и постановен от съдебен състав на съответния административен съд, е потвърден от съдебен акт на тричленен състав на Върховния административен съд, то искането за отмяна следва да бъде разгледано от петчленен състав на съда. Функционалната подсъдност е абсолютна предпоставка за допустимост на производството, за която съдът следи по всяко време и служебно. Ето защо настоящият състав като взе предвид, че е налице произнасяне на тричленен състав на Върховния административен съд по адм. дело № 13329/2018 г., който в инстанционен контрол е потвърдил съдебния акт, чиято отмяна се иска, намира, че искането за отмяна е подсъдно на петчленен състав на Върховния административен съд, който състав следва да се произнесе и по реда на чл. 213а, ал. 7 във връзка с чл. 242, ал. 1 от АПК по частната жалба, с която е сезиран настоящият състав. В този смисъл е следната практика на ВАС: определение № 532 от 17.01.2023 г. на ВАС по адм. дело № 11444/2022 г. на ВАС; определение № 2711 от 15.03.2023 г. на ВАС по адм. дело № 2016/2023 г. на ВАС; определение № 6424 от 27.05.2024 г. на ВАС по адм. дело № 2751/2024 г. на ВАС; определение № 10363 от 04.07.2019 г. на ВАС по адм. дело № 1358/2019 г. на ВАС. С оглед горното и поради това, че законът не отрежда разглеждането на настоящия спор от тричленен състав на Върховен административен съд, образуваното дело следва да се прекрати и изпрати на компетентния съд, а именно - петчленен състав на Върховния административен съд, който да се произнесе по частната жалба. Водим от горното и на основание чл. 135, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, Първо отделение