Определение № 177 от 25.04.2013 г. на ВКС по гр. д. № 1893/2013 г.

Производство по чл. 288 ГПК. Обжалвано е решение № V-161 от 14.11.2012г. по гр.д. № 1849/20912г. на Бургаски окръжен съд, с което е отменено решение на Поморийски районен съд по гр.д. № 38/2012г. и вместо това е признато за установено по иска на П. С. К., А. Я. С., К. Я. С., А. А. С., А. О. С., А. С. К., С. Т. Т., Ф. Т. С., М. А. К. и А. А. С. против М. Г. Д. и А. Г. К., че към 6.10.1957г. наследниците на А. Г. К., починал 1932г., са били собственици на придобитите от него по давност * дка земеделски земи, находящи се в местн. „К.”, в землището на [населено място]. Касационната жалба е подадена от М. Г. Д. чрез пълномощника адв. С.. Навежда се довод за недопустимост на решението поради липса на правен интерес от предявяване на исковете, доколкото ищците не са инициирали административно производство за възстановяване на собствеността върху процесните имоти нито по реда на чл. 11, ал.1, нито по реда на чл. 11, ал.2 ЗСПЗЗ. Според касатора по въпроса за допустимостта на иска решението противоречи на константната практика на ВКС - основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал.1,т.1 ГПК. Подадена е втора касационна жалба от М. Г. Д. и А. Г. К. и чрез пълномощника адв. О.. В нея също се поддържа недопустимост на решението и на предявения иск поради предявяване на иск по чл. 14, ал.4 ЗСПЗЗ досежно имоти, чието възстановяване не е поискано в предвидения от закона ред и срок. Ответниците по касационната жалба в писмения си отговор, депозиран чрез пълномощника адв. Х., на първо място считат, че решението не подлежи на касационно обжалване на основание чл. 280, ал.2 ГПК, а на второ място излагат съображения за недопускане на касационно обжалване. Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение счита, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и е допустима. Не е налице хипотезата на чл. 280, ал.2 ГПК, тъй като искът е разгледан от съда като неоценяем, без да е изискано представяне на данъчна оценка. Производството е по иск по чл. 14, ал.4 ЗСПЗЗ за установяване принадлежността на правото на собственост върху земеделски имот към момента на образуване на ТКЗС.Ищците са наследници на А. Г. К., починал 1932г. Ответниците са наследници на неговия син Г. А. К.. Правото на собственост е възстановено с Решение на ПК - П. от 1994г. в полза на наследниците на Г. А. К. като заявлението за възстановяване на собствеността е подадено от преживялата съпруга Е. К.. Наследниците на Г. К. се позовават на давностно владение върху имота, упражнявано от наследодателя им след смъртта на общия наследодател. Писмени доказателства за правото на собственост на който и да от двамата наследодатели липсват; видно, че в опис-декларацията на Г. К. за внесени земи в ТКЗС от 06.10.1957г. имот в местност „К.” не е посочен; налице е декларация за притежаваните от него недвижими имоти, подадена през 1949г., в която е отразено, че притежава 6 дка земеделски имоти в местн. „К.” по наследство. Въз основа на тези данни и след преценка на събраните свидетелски показания съдът е съдът е изградил изводите си. Счел е, че декларацията от 1949г. представлява признание на сина Г., че баща му А. е бил собственик на имота и при невъзможността да се съберат преки свидетелски показания за давност в полза на бащата, изтекла до смъртта му през 1932г., е разрешил спора въз основа на това косвено доказателство - декларацията на сина Г. К.. Приел е, че няма доказателства за завладяване на целия спорен имот от сина Г., който е бил малолетен при смъртта на баща си, а и ако има такова завладяване, то е заявено за първи път с подаване на декларацията през 1949г., от който момент не е изтекъл изискуемия от закона давностен срок. Липсва спор между страните, че заявление за възстановяване собствеността върху имота от името на наследниците на общия наследодател А. К. не е подадено. При преценка на изложените основания за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал.1 ГПК съдът намира следното: Налице е основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал.1, т.1 ГПК за преценка допустимостта на решението и предвид наличието на противоречие с практиката на ВКС по въпроса за правния интерес от предявяване на иск по чл. 14, ал.4 ЗСПЗЗ когато земеделските земи са възстановени на един от наследниците на общия на страните наследодател, а за възстановяване собствеността на общия наследодател не е подадено заявление в сроковете по чл. 11, ал.1 ЗСПЗЗ и не е предявен иск по чл. 11, ал.2 ЗСПЗЗ. Разрешението на този въпрос, дадено в представените с касационните жалби Решение № 34 от 21.03.2011г. по гр.д.№ 112/2010г. на ІІ г.о., Решение № 35 от 21.03.2011г. по гр.д. № 1052/2010г. на ІІг.о., Решение № 89 от 05.05.2011г. по гр.д. № 750/2010г. на ІІ г.о., Решение № 252 от 25.10.2011г. по гр.д. № 266/2011г. на ІІ г.о. и др. е в противоречие с приетото в обжалваното решение. В решение № 790/10 от 20.07.2011г. по гр.д. № 1114/2009г. на І г.о. въпросът е решен в смисъл, че искът е допустим, но със следващо решение, а именно Решение 364 от 04.10.2012г. по гр.д. № 5/2012г. същият състав на І г.о. изрично е заявил, че приема утвърдената съдебна практика по въпроса, изразена в цитираните по-горе решения. Поради това липсва основание за отправяне на предложение за изготвяне на тълкувателно решение по чл. 292 ГПК. Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о.