Определение № 405 от 11.02.2026 г. на ВКС по т. д. № 2193/2025 г.

Производството е по чл. 288 от ГПК.

Образувано е по касационна жалба на „Дженерали Застраховане“ АД, чрез процесуален представител, срещу Решение № 198 от 23.06.2025 г. по в. т. д. № 212/2025 г. на Апелативен съд – Пловдив в обжалваната от застрахователното дружество част, с която е потвърдено Решение № 12 от 09. 01.2025 г. по т. д. № 242/2022 г. на Окръжен съд – Пловдив за осъждане на настоящия касатор да заплати на ищцата П. А. Г. разликата над 100 000 лв. до 180 000 лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, настъпили в резултат на ПТП, състояло се на 17.10.2021 г., причинено от М. А. при управление на лек автомобил марка „Пежо“, ведно с обезщетение за забава, считано от 21.12. 2021 г. до окончателното изплащане.

В касационната жалба се поддържа, че атакуваното въззивно решение е неправилно поради нарушение на материалния закон, допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост, с оглед на което се претендира неговата отмяната и отхвърляне на предявения иск в обжалваната част. Касаторът изразява несъгласие с определения по справедливост размер на обезщетението, който намира за завишен.

В изложението на основанията за допускане на касационно обжалване по чл.284, ал.3, т.1 ГПК са формулирани следните правни въпроси, по отношение на които се твърди, че са формирали правните изводи на въззивния съд и обуславят необходимостта от допускане на атакуваното решение до касационен контрол в хипотезата на чл.280, ал.1, т.1 ГПК:

1.„Длъжен ли е съдът да посочи в постановения съдебен акт всички относими критерии за определяне на дължимото обезщетение за причинените от деликта неимуществени вреди, да ги съпостави с конкретните факти по делото и да ги съобрази поотделно и в тяхната съвкупност като оцени значението им за размера на обезщетението ?“;

2.„Длъжен ли е съдът да търси „справедлив и точен паричен еквивалент“ на търпените морални вреди или е достатъчно да определи компенсиране без ясен критерий, като без да излага конкретни, ясни и задълбочени мотиви определи обезщетение, което е няколко пъти по - високо от определеното по сходни случаи ?“;

3. „Определянето на обезщетение, очевидно несъразмерно (завишено) с оглед търпените морални вреди и икономическата обстановка в страната, представлява ли нарушаване на изискването за справедливост ?“;

4. „Следва ли да се допуска обезщетението (поради неговата прекомерност) да се превръща в средство за обогатяване и повишаване стандарта на живот на увредените лица и определянето му да води до изкривяване волята на законодателя (за баланс между вреди и обезщетение) и до компрометиране на принципа за справедливост, заложен в нормативната уредба ?“;

5. „Съдът задължен ли е при формиране на правните си изводи при решаване на спора, да извърши преценка на всички доказателства, събрани по делото, и да обсъди всички доводи на страните ? Следва ли формираният от съда правен извод относно основателността на претенцията да е резултат от обсъждане в логическа зависимост и обвързаност на всички събрани в хода на процеса доказателства съгласно чл. 235. ал. 2 ГПК и чл. 236, ал. 2 ГПК, както и на доводите на страните, или същият може да почива само на предположения ?“.

По първите четири поставени от касатора правни въпросd, допълнителната предпоставка по чл.280, ал.1, т.1 ГПК е обоснована с твърдението за противоречие между приетото от въззивния съд и указанията, дадени в т. 11 от ППВС № 4 от 1968 г. по приложението на чл. 52 ЗЗД. По последния пети въпрос се сочи, че приетото от въззивния съд противоречи на практиката на касационната инстанция, намерила израз в решения по: гр. д. № 1649/2010 г. на IV г. о.; т. д. № 2366/2013г. на II т.о.; гр.д. № 1863/2010г. на IV г.о.; гр.д № 421/2009 г. на IV г.о.

Ответникът - П. А. Г., в законоустановения срок по чл.287, ал.1 ГПК представя отговор, с който изразява становище, че не са налице сочените от касатора основания за допускане на касационно обжалване. Поддържа и неоснователноскт на касационната жалба. Претендира присъждане на адвокатски хонорар при условията на чл.38, ал.1, т.2 от ЗАдв.

Третото лице-помагач Агенция „Пътна инфраструктура“ в срока по чл.287, ал.1 ГПК не представя отговор.

Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на страните, приема следното:

Касационната жалба е процесуално допустима – изхожда от надлежна страна, подадена е в срока по чл. 283 ГПК и е насочена срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.

За да потвърди първоинстанционното решение в обжалваната част за присъденото обезщетение за неимуществени вреди за разликата над 100 000 лв. до 180 000лв., след анализ на събраните по делото доказателства по спорния във въззивното производство въпрос за справедливия размер на претендираното обезщетение, Апелативен съд – Пловдив е установил, че получените от ищцата увреждания в резултат от произшествието представляват тежка съчетана травма, съставена от:

1. закрита гръдна травма - фрактура на 4, 5 и 6-то ребра в дясно задна аксиларна линия, фрактура на 7, 8, 9, 10-то ребра вдясно по задна аксиларна линия с дислокация на фрагментите, фрактура на 4, 5, 6, 7, 8-мо ребра вляво по предна линия без дислокация, фрактура на манубриума на стернума (счупване на горната част на гръдната кост) с дислокация и фрактура на тялото на стернума (фрактура на долната част на гръдната кост) с деформация на фрагментите под ъгъл, плеврален излив вдясно;

2. закрита коремна травма - хематом на косите коремни мускули вдясно, хемоперитонеум 500 мл (излив на кръв в коремната кухина), лезия (разкъсване) на черен дроб 7 сегмент, разкъсване на дясна диафрагма на протежение 15 см, визуализиране на костни фрагменти на фрактурирани ребра и хернииране на част от дебелото черво, разкъсване на долен полюс на слезката с оскъдно кървене, прекъсване на мезентериума (част от тънките черва, която съдържа кръвоносните съдове на тънките черва) и некроза на 20 см участък от тънкото черво, ретроперитонеален хематом (събиране на кръв в областта, в която се намират бъбреците) в ляв латерален канал, прекъсване на ограничен участък от мезото на низходящото дебело черво без некроза и ограничена десерозация на червото в същата зона;

3. травма на опорно-двигателният апарат - компресионна фрактура на тялото на L1, фрактура на транзверзалните израстъци (некостни израстаци на прешлените, част от тях) на L2 ляв и десен, фрактура на транзверзалните участъци на L3 и L4 леви, блок прешлен Th 10/11, многофрагментна фрактура на проксималния хумерус вляво.

Въз основа на приетото заключение на СМЕ, изготвена от вещо лице хирург, въззивният съд е приел за установено, че медико-биологичната характеристика на така получените увреждания: закритата гръдно-коремна травма в съвкупност представлява разстройство на здравето, временно опасно за живота; Разкъсването на слезката наложило отстраняването й с цел превенция на живото застрашаващото състояние; Останалите травматични увреждания, съставляващи закрита коремна травма, съответстват на постоянно общо разстройство на здравето, опасно за живота по смисъла на чл.128, ал.2 НК; Счупванията на гръдната кост на ребра двустранно и счупванията на прешлени, поотделно и в съвкупност, представляват трайно затруднение на движението на снагата.; Счупването на раменната кост - трайно затруднение движението на ляв горен крайник. Според вещото лице травмата на слезката, на черния дроб, разкъсването на диафрагмата, разкъсването на мезентериума и некрозата на тънко черво, самостоятелно и съвкупно, представляват спешно пряко застрашаващо живота състояние, което е наложило спешна оперативна намеса за корекция на травмите; Множествената двустранна фрактура на ребра и фрактурата на стернума не представляват непосредствено застрашаващо живота състояние, но ограничават подвижността на гръдния кош, понижават функционалния капацитет на белия дроб и движенията на пациента като цяло, съпроводени са със силна болка и забавят възстановителния период на пациента, както и повишават риска от развитие на посттравматични усложнения (възпалителни) на белодробния паренхим; Травмата на опорно - дигателния апарат (фрактура на раменна кост, фрактура на израстъци на прешлени) не представляват животозастрашаващо състояние, но ограничават раздвижването на пациента и забавят възстановителния период след травмата; Проведено е спешно, интензивно, комплексно и мултидисциплинарно лечение за периода от 17.10.2021 г. до 30.10.2021 г.: след компютърно - аксиални томографии и консултации със специалисти била извършена спешна операция на 18.10.2021г., след което била преведена в КАИЛ (интензивно отделение на УМБАЛ Свети Георги ЕАД), където пострадалата пролежала в периода от 18.10.2021 г. до 23.10.2021 г. и се осъществило мониториране, интензивно лечение и стабилизиране на органната дисфункция на увредените органи и системи от екипи реаниматори и хирурзи; На 23.10.2021г., след стабилизиране на състоянието, ищцата била преведена в клиниката по гръдно-коремна хирургия, където продължило проследяването на следоперативния период и лечението й до 30.10.2021г., когато била дехоспитализирана с подобрено общо състояние. Съгласно експертното заключение, ищцата е преживяла тежка съчетана травма на гръдния кош, корема и опорно-двигателния апарат, налагаща спешно оперативно лечение, включващо лапаротомия (разрез на коремната стена), торакоцентеза в дясно (поставяне на гръден дрен); Болките, които изпитвала преди операцията и в следоперативния период, били силни, налагащи системна обезболяваща терапия, която най-вероятно е продължила и в амбулаторни условия; Към момента на извършения личен клиничен преглед ищцата е в запазено общо физическо здраве и без ограничения в подвижността; Същата спазва строг диетичен двигателен режим, в определени моменти изпитва болки в областта на счупванията, но не са установени клинични данни за функционална патология от страна на дихателната и храносмилателната система; Дефектът на дясната гръдно-коремна област, както и зоната на „прещракване“ биха предизвикали за в бъдеще болка и дискомфорт при вдигане на тежести и по-интензивно физическо натоваране, като функционалното й състояние следва да се проследява. Според разяснения на вещото лице, операцията върху няколко органа се изразявала в зашиване на разкъсаната диафрагма, премахване на слезката, отстраняване на 40 см от тънкото черво и възстановяване целостта на тънките черва - така наречената анастомоза, зашиване на частичното разкъсване на стената на дебелото черво и поставяне на гръден дрен в дясната гръдна половина; Възстановителният период при такава съчетана тежка травма е строго индивидуален - 10 дни до 2 седмици чисто болничен престой, през което време всеки ден се проследяват показателите на пациента, дишането, кръвните изследвания, кръвното, пулс на честота, включително и раздвижване; Възстановяването отнема до 3 месеца, но в случая периодът е по-голям и все още продължава, тъй като е налице дефект на коремната стена.

След обсъждане на изготвената от вещото лице-травматолог СМА решаващият съд е приел за установено, че счупването на лява раменна кост в горната част е предизвикало силни болки и е довело до затруднение в движенията на ляв горен крайник за повече от 30 дни; Счупването на L1 (компресионно) е предизвикало болки и страдания и е довело до затруднени движения в кръста за повече от 30 дни; Счупването на ребрата в лявата и дясната част на гръдния кош е предизвикало силни болки и страдания и е причинило увреждане на вътрешни органи (черен дроб, слезка и черва); Получените травми са причина за критичност в състоянието на пострадалата, довело до извършено отстраняване на слезката, зашиване на черния дроб и резекция на черва; Счупването на гръдната кост и трансверзалните израстъци на L2, L3, L4 са довели до болки и страдания; Поради тежкото общо състояние, лечението на счупените кости на пострадалата Г. е консервативно, с постелен режим за 1 - 2 месеца, с последваща рехабилитация за около 4 месеца; Болките и страданията в началните дни след травмата били най силни и според визуалната аналогова скала са били от 10-та степен, т. е. максималната, която може да се отчете; Болките са били постоянни, със затихващ характер, в продължение на 2-3 месеца, което налагало приемането на аналгетици; При извършения личен преглед на ищцата вещото лице е констатирало ограничение на движенията на лявото рамо и кръста - ищцата успявала да повдига ръката напред от 0 до 80 градуса при норма от 0 до 180, абдукция (завъртане) от 0 до 45 градуса при норма от 0 до 180. Според експерта, ищцата била затруднена в сресването на косата, измиването на лицето, поради ограничението в лява раменна става; При изследване на обема на движение в кръста също се установили ограничения - навеждането напред е до 40 см, наляво до 65 см, надясно до 60 см.; Прогнозата на вещото лице е, ищцата няма да може да възстанови пълния обем движения в ляво рамо и кръста за в бъдеще.

От заключението на възложената съдебно-психологическа експертиза е прието за установено, че състоялото се на 17.10.2021 г. произшествие се е отразило негативно на общото психическо състояние на П. Г., която към момента на обследването изпитвала интензивен страх за живота и здравето си, същата станала интровертно функционираща, с повишено ниво на невротизъм - неспокойствие, тревожност, лесна ранимост, склонност към продължителни негативни преживявания, с наличието на лека, към средна депресия; Ищцата не е преодоляла напълно психическата травма от случилото се, а настъпилите негативни промени в психоемоционалното й състояние довели и до трайни промени в поведението, във възможностите за физическа активност, в приятелските взаимоотношения и в социалното функциониране; Установената промяна в емоционалната стабилност и наличните страхови и тревожни състояния детерминират според вещото лице и в бъдеще ищцата да изпитва затруднения в социалното функциониране, в трудовата реализация и в създаването и поддържането на междуличностни отношения.

Въз основа заключението на изготвената съдебно-психиатричната експертиза е прието за установено, че като следствие на претърпяното ПТП от 17.10.2021 г. при П. А. Г. се е получила реакция на остър стрес и посттравматично разстройство, чиято симптоматика е съотносима към ситуативно обусловено тревожно депресивно състояние и изводима от преживяното ПТП.

След обсъждане на събраните по делото гласни доказателства въззивният съд е приел за установено, че след инцидента ищцата не можела да става, била на легло и с памперси, поради което се налагало постоянно да бъде обгрижвана и да й се помага; Първо се хранила чрез сонда, а впоследствие преминала на течна храна със спринцовка; След изписването от болницата, ищцата не можела да се движи сама и разчитала на близките си за готвене, хранене, къпане, до тоалетна; Възстановяването продължило около седем-осем месеца, но останали болки от дясно, където с течение на времето се получила херния; От време на време имала затруднено дишане; Променила се психиката й - викала, затворила се в себе си и не искала да говори; В хода на рехабилитационния период, при изпълнение на упражненията за възстановяване ищцата изпитвала силни болки, било й тежко, понякога й се насълзявали очите; Рехабилитационният процес продължил по- дълго време, тъй като въпреки провежданите процедури не се забелязвало подобрение в състоянието; Възстановителният период продължил около 7-8 месеца.

За да определи размера на обезщетението за неимуществени вреди в съответствие с чл.52 ЗЗД решаващият съд е взел предвид обстоятелството, че получените от ищцата увреждания са с изключително тежък характер, с дълъг възстановителен период - около седем-осем месеца, като към момента на изследването са налице последици от тези увреждания - т. нар. нетипична или посттравматична херния, за която е необходима оперативна интервенция, за да бъде излекувана, ограничени движения на лява раменна става и на кръста, остър стрес и посттравматично разстройство, изразяващо се в тревожно депресивно състояние. Съдът е подчертал, че изключително тежкият характер на уврежданията е изводим и от проведеното лечение, необходимостта от спешна операция в резултат от разкъсването на черния дроб и тънкото черво, от отстраняване на далака и на част от тънкото черво, от изпитаните болки и страдания, които са били първоначално с най-висок интензитет според Визуалната аналогова скала - от 10-та степен. Отчетени са необходимостта от грижи по време на оздравителния процес, както и че проведената рехабилитация е протекла с тежки болки и усилия, които са в резултат от характера на уврежданията. Всички тези обстоятелства, съотнесени с възрастта на ищцата, с работоспособността й - наложило се е да премине на по-лека трудова позиция, с механизма на пътно транспортното произшествие - кос удар срещу лекия автомобил, в който е пътувала ищцата, техническата причина за възникването му, социално-икономическите условия към този момент, установените лимити на застрахователните обезщетения, са мотивирали въззивния съд да приеме за справедлив в случая размер на обезщетението за неимуществени вреди сумата от 180 000 лв., с оглед на което е потвърдил първоинстанционното решение в обжалваната част.

Настоящият състав на ВКС намира, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване.

Първите четири въпроса от изложението по чл.284, ал.3,т.1 ГПК са относими към преценка на критериите за определяне на справедливото по смисъла на чл.52 ЗЗД обезщетение за неимуществени вреди. Същите са обсъждани от въззивния съд, обусловили са решаващия му извод за основателност на исковата претенция в определения размер, поради което е налице общата предпоставка за достъп до касация по чл. 280, ал. 1 ГПК. Не се установява обаче допълнителното основание по чл.280, ал.1, т.1 ГПК. При определяне на полагащото се на ищцата обезщетение за неимуществени вреди въззивният съд се е съобразил с указаните в ППВС № 4/1968г. общи критерии и е преценил специфичните за делото обстоятелства, имащи значение за правилното приложение на въведения с чл. 52 ЗЗД принцип за справедливост, а именно – характера и степента на причинените на пострадалата травми; продължителността и интензитета на търпените от увреденото лице болки и страдания; вида на проведеното лечение; продължителността на възстановителния период и свързаните със същия неудобства от битов характер; негативното отражение на инцидента върху върху емоционално-психическото състояние на ищцата. Доводите на касатора при обосноваване на въпросите са предпоставени от несъгласието с приетия от въззивния съд размер на обезщетението, като в изложението липсва посочване на необсъдени от съда значими за определянето му критерии в подкрепа на защитната му теза. При съобразяване размера на обезщетението по чл. 52 ЗЗД съдът е извършил самостоятелна преценка на приетите за релевантни в случая обстоятелства, между които и социално-икономическите условия на живот в страната към релевантния момент. Обосноваността на изводите, до които е достигнал в резултат на тази преценка, може да бъде обсъждана само при вече допуснат касационен контрол, но не е основание за допускането му.

Последният поставен пети въпрос е процесуалноправен и касае правомощията на въззивната инстанция, които са подробно разяснени в ТР № 1 от 09.12.2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС и в практиката на ВКС по множество постановени по реда на чл. 290 ГПК решения, включително и цитираните от касатора в изложението по чл.284, ал.3,т.1 ГПК. Атакуваното решение е постановено в съответствие с посочената практика. Въззивният съд подробно е обсъдил и извършил самостоятелна преценка на събраните по делото доказателства. Въпросът не изхожда от пропуск на съда в поставения контекст, а е насочен към обосноваността на изводите, до които е достигнал, която е извън предмета на преценка във фазата по селектиране на касационната жалба съгласно задължителните указания на ТР №1/19.02.2010г. на ОСГТК на ВКС.

При този изход на спора касаторът следва да бъде осъден да заплати на процесуалния представител на ответника по касация адвокатско възнаграждение в размер на 550 евро, на основание чл.38, ал.2 ЗА.

Така мотивиран, Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, на основание чл. 288 ГПК