Определение № 453 от 27.10.2016 г. на ВКС по т. д. № 330/2016 г.

Производството е по чл. 274 ал.2 ГПК. Образувано е по частна жалба на [фирма] против определение № 3319 / 23.11.2015 год. по т.д.№ 4686 / 2014 год. на Софийски апелативен съд, с което и в производство по чл.248 ГПК е оставена без уважение молбата на жалбоподателя, за изменение размера на присъдените в полза на ищеца разноски – платено адвокатско възнаграждение за въззивна инстанция, от присъдените 1446 лв. до размера от 1 294,12 лева.Жалбоподателят оспорва правилността на въззивното определение, като съобразило при определяне на дължимото юрисконсултско възнаграждение,според Наредба № 1/2004 год. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, цена на иска, формирана от месечната наемна цена за една година с включен ДДС, което страната намира необосновано. Ответната страна - Б. – оспорва частната жалба като неоснователна. Върховен касационен съд, първо търговско отделение констатира, че частната жалба е подадена в срока по чл.275 ал.1 ГПК, от легитимирана да обжалва страна и е насочена срещу валиден и допустим, подлежащ на обжалване, по реда на чл.274 ал.2 вр. с ал.1 т.1 вр. с чл.248 ал.3 ГПК / а не по чл. 274 ал.3 ГПК, поради което приложеното изложение по чл.280 ал.1 ГПК е неотносимо /, съдебен акт. За да остави молбата по чл.248 ГПК без уважение, въззивният съд е приел, че цената на иска, спрямо която и съгласно Наредба № 1 / 2004 год. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, се определя минималното дължимо, в случая присъдено на основание чл. 78 ал. 8 ГПК като юрисконсултско възнаграждение, е наемната цена, такава, каквато е договорена между страните, съответно начислена за една година. Наемната цена възлиза на 1085,25 евро без ДДС / изрично уточнено в договора /, съответно 1 302,30 евро с включен ДДС и съобразно чл. 69 ал.1 т.5 ГПК цената на иска възлиза на 1 562,76 евро или на 30 564,93 лева. Спрямо такъв размер и съгласно чл.7 ал.2 т.4 от Наредбата, минималното възнаграждение възлиза на 1 446,95 лева, при присъдени с въззивното решение в полза на ответника 1 446 лв. разноски. Възражението на жалбоподателя е несъстоятелно. ДДС действително е дължима от наемателя спрямо наемодателя престация, но самостоятелен компонент, отделен от наемната цена, независимо дали същата е договорена общо / с включен ДДС,ако не е изрично посочено противното / или отделно и с указване невключването му в нея / какъвто е настоящият случай /. Стриктното приложение чл. 69 ал.1 т.5 ГПК предпоставя изчисление цената на иска без ДДС, в който случай същата възлиза на 25 470,77 лева. Чл.7 ал.2 т.4 от Наредбата предпоставя минимален размер на възнаграждението в този случай – 1 294,12 лева. Съдът, обаче, не е обвързан с присъждането на минималния размер,а с определянето му съобразно последния, но и с оглед фактическата и правна сложност на делото. С оглед същата, присъденото от въззивния съд - със 151,88 лв. в повече – не обуславя извод за прекомерност,каквото е правното основание на въведеното от жалбоподателя възражение, макар обосновавано с формирането на цената на иска.