Определение № 651 от 18.03.2024 г. на ВКС по т. д. № 1057/2023 г.

Производството е по реда на чл.288 ГПК, образувано по касационна жалба на ищеца „Център за развитие на човешките ресурси“ срещу решение № 1484 от 25.11.2022г. по в.гр.д.№ 2030/2022г. на ОС Пловдив. С въззивното решение е отменено решението по гр.д.№ 15846/2021г. на РС Пловдив и е отхвърлен искът с правно основание чл.79,ал.1 ЗЗД, предявен срещу Сдружение „Футболен клуб Пълдин“, [населено място], за заплащане на сумата 8 464 евро, претендирана като подлежаща на връщане авансово получена сума от сдружението като координатор по договор по програма „Еразъм+“ на ЕС за отпускане на финансова подкрепа по договор № 2017-2-BG01-КА 105-036394, съобразно проект от 19.04.2017г. - „Спортът срещу агресията“, ведно с обезщетение за забава за периода 20.02.2021г. до 15.04.2021г. и законна лихва от 16.04.2021г. В касационната жалба е въведено искане за отмяна на решението като неправилно на основанията по чл.281,т.3 ГПК и постановяване уважаване на исковете. Твърдението е, че съобразно чл. II. 26 от общите условия - приложение № I към договора за финансова подкрепа, във вр. с чл. I.11. от специалните условия на договора за финансова подкрепа, сумата в размер на 8 464 евро подлежи на възстановяване. Основание за това е превъзлагането от ответника на основни дейности по проекта на трето лице- „Мини Турс“ ЕООД, на което ответникът е предоставил и авансово получените средства (т.е. финансирал е трето лице), за което обстоятелство координаторът сам е представил доказателства. Поддържа се, че това действие е в разрез с проектното предложение, съобразно което, дейностите се извършват от координатора и партньорите по проекта, а не от трети лица. Възразява се че, превъзлагане на дадени дейности на трето лице по процесния договор е допустимо при следване на нарочна процедура и съответните ограничения за това - чл. II. 11 от приложение № I към договора - общи условия. Поддържа се, че ответникът не е спазил кумулативните изисквания на разпоредбата, като вместо това е превъзложил на практика цялата дейност по проекта на трето лице с отделен договор. Касаторът излага, че за да отхвърли иска, въззивният съд се е позовал на неприложимата за конкретния договор разпоредба на чл. II.11.1 от ОУ - приложение № I, тъй като чл. I.10 от специалните условия изрично изключва приложимостта на тази разпоредба към процесния договор. Счита така обоснования от въззиввната инстанция краен извод за очевидно неправилен поради приложение на договорна разпоредба, каквато между страните няма. В изложението по чл.284,ал.3,т.1 ГПК се иска осъществяване на директен достъп до касационен контрол поради очевидна неправилност на въззивното решение. Касаторът счита за очевидно неправилни изводите на съда, с които е мотивирана неоснователността на иска: че след като извършването от трето лице на две от основните дейности по изпълнение на основните задания по дейността, не са констатирани като нарушения при проверка на място следва, че ЦРЧР е изрично уведомен и е дал своето одобрение по смисъла на разпоредбата на чл. II. 11.1. т, „г" от приложение №1 от общите условия на договора за отпускане на финансова подкрепа. Касаторът отново акцентира, че въззивният съд се е позовал на разпоредба от общите условия, за която в договора изрично е предвидено, че е неприложима - в чл. 1.10. от специалните условия на сключения между страните договор е посочено: Поради дерогация, разпоредбите на т. (в) и т. (г) в чл. II.11.1 не подлежат на приложение. Регулирането на отношенията между страните чрез разпоредба, за която изрично е прието, че не се прилага, според касатора води до очевидна неправилност на решението. Очевидната неправилност е аргументирана и със съображението, че окръжният съд не е преценил наличието на извънсъдебно признание на задължението на ответника - с писмо от 05.03.2019г. сдружението е заявило, че приема и потвърждава дължимите суми от корекцията и моли да ги изплати на вноски, т.е. ответникът е изразил съгласие с приетата корекция. Поставени са и въпросите: 1/ „ Длъжен ли е въззивният съд да обсъди всички събрани доказателства по делото и да се произнесе по всички наведени доводи и възражения от страните?“ с аргумента, че въззивният съд се е позовал на разпоредба, която не е приложима за страните по конкретния договор - на одобрение от бенефициента по смисъла на разпоредбата на чл. II 1.1. б. „г“ от приложение №1 от общите условия на договора. Поддържа, че приложими остават само б. „а“, б„ и „д" от чл.II.11.1 от общите условия, според които, възлагането на подизпълнители не може да включва основните задания по дейността, както и че финансираните гарантират, че условията, които се прилагат за тях по силата на чл. II.8 от общите условия, се прилагат и спрямо подизпълнителите. Позовава се на противоречие на изводите на окръжния съд с цитирана практика на ВКС относно задълженията на съда да установи действителната воля на страните въз основа на техните изявления и да изхожда именно от тях, без да има право да изменя съдържанието на договора. 2/ „ Следва ли при тълкуването на процесния договор съдът да изхожда от изявената от страните воля и длъжен ли е да установи действителното й съдържание, като прилага установените в чл. 20 от ЗЗД критерии?“ „Може ли съдът, без да е сезиран и без да е налице основание за това, да променя съдържанието на уговорените между страните задължения и/или да прилага разпоредби, които не са уговаряни между страните?“ Въведена е същата допълнителна предпоставка - чл.280,ал.1,т.1 ГПК с позоваване на практика по чл.290 ГПК. 3/ „ Длъжен ли е въззивният съд да обсъди в мотивите си всички допустими и относими към предмета на спора доводи, твърдения и възражения на страните, както и всички относими събрани по делото доказателства? Следва ли съдът да преценява признанието по чл. 175 ГПК с оглед на всички обстоятелства по делото? Следва ли да се отчитат онези обстоятелства, които са заявени от страните във връзка с разглеждане на спора и касаят неговият предмет?“ при същата допълнителна предпоставка с цитиране на практика на касационната инстанция. Твърдението е, че съдът се е произнесъл извън очертания с въззивната жалба предмет на спора пред окръжния съд, тъй като жалбата не съдържа твърдения за наличие на дадено одобрение от Центъра по смисъла на разпоредбата на чл. II. 11.1. б. „г“ от приложение №1 от общите условия на договора за отпускане на финансова подкрепа за извършеното от бенефициера възлагане на основни по договора дейности на подизпълнител. В писмен отговор ответникът оспорва наличието на предпоставките за допускане на обжалването и основателността на касационната жалба. Счита, че не са изложени конкретни доводи и основания за допускане на обжалването, а доводът, че съдебното решение е очевидно неправилно се отъждествява с разпоредбите на чл. 281 ГПК. Възразява, че в касационната жалба, не е посочено нарушение на материалноправните норми, нито те са конкретизирани, не се твърди и да са допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, а необосноваността е неясно заявена. Посочва се, че цитираната от касатора съдебна практика е относима към предмета, който следва да обхваща разглеждането на делото пред въззивната инстанция, но в обжалваното решение не са налице посочените в жалбата пороци. Възразява, че при мотивиране на основанията за допускане на обжалването и при твърденията за незаконосъобразност на обжалваното решение, касаторът игнорира предмета на сключения договор, за който се твърди пълно неизпълнение и се претендира възстановяване на авансовото плащане по него. Поддържа, че дейностите, за които се твърди че са осъществени от трето лице при дерогиране на договорната забрана за превъзлагане, не са в основния предмет на договора по програма „Еразъм +“. Счита, че логистиката при изпълнение на договора с участие на международни участници, не е в предмета на договора и не е дейност, от която координаторът на проекта да е абдикирал. Според тази страна предметът на договора, за който се твърди неизпълнение, не е транспорт на участници, организиране на храната или настаняването им за нощуване и това са дейностите, които са изпълнени от фирмата „Мини Турс“ ЕООД, а отчетът на тази дейност е приет без забележка от проверителната комисия на касатора. За да се произнесе, съставът на ВКС съобрази следното: Безспорно е по делото, че между ищеца в качеството му на Национална агенция по Програма „Еразъм +“ на ЕС и Сдружение „Футболен клуб Пълдин“ - в качеството му на координатор, е сключен Договор за отпускане на финансова подкрепа с повече от един „бенефициент“ № 2017-2-BG01-KA105-036394, съобразно проект, подаден на 19.04.2017г. Договорът е квалифициран като целеви, за безвъзмездно финансиране. Сключен е при специални условия и приложения, неразделна част: приложение I - общи условия; приложение II - описание на проекта; приложение III - финансови и договорни правила; приложение ІV - ставки, Приложение V - мандат на координатора и други ползващи се; Приложение VІ - образци на договора. Следва да се посочи, че терминологично договорът съдържа недопустимо смесване на противоположните по своето значение термини „бенефициент“ - финансиращ и „бенефициер“ - финансиран. В договора получателят на финансовата подкрепа е идентифициран с термина „бенефициент“. Тази неточност започва още от наименованието на договора, който е посочен като сключен от Агенцията с повече от един „бенефициент“ (единствен такъв е Агенцията), която терминологична неточност е възпроизведена многократно. Макар съдилищата да не са изтъкнали това несъответствие, преценката им относно качеството на страните по договора е смислово коректно възприета. Съгласно преамбюла на договора, договореностите в специалните условия имат предимство пред тези в приложенията; Договореностите в приложение I - общи условия имат предимство пред тези в приложенията. Договорът е сключен съобразно подаден от ответника проект, а финансирането по Програма „Еразъм +“ е предоставено директно и целево от Европейската комисия на отделните държави членки, чрез националните им агенции съобразно чл. 18 от Регламент (ЕС) № 1288/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 11 декември 2013 г. Съгласно проекта, искането е за финансиране на: транспортни разходи в размер на 17 250 евро и организационна подкрепа - 13 920 евро, общо 31 170 евро. Съгласно процесния договор договореният размер на безвъзмездното финансиране на одобрения проект „Спортът срещу агресията“ е 24 080 евро, от които на ответното сдружение в качеството му на координатор по проекта са преведени авансово суми в размер на договорените като аванс 80% - 19 264 евро. Няма спор, че проектът е изпълняван и дейностите са реализирани в периода 06.02. - 12.02.2018г. в [населено място], както и че в хода на изпълнението, на 12.02.2018г. е извършена проверка на място, в резултат на която не са констатирани нередности. На бенефициера са отправени препоръки, които няма спор, че са били изпълнени. Ищецът претендира сумата 8 464 евро, равняваща се на разликата между авансово заплатената сума по договора (19 264 евро) и признатите разходи (10 800 евро за дейността по проекта „транспорти разходи“). Претендираната разлика съставлява непризнати отчетени разходи по дейността „организационна подкрепа“. Основание за претенцията на ищеца е констатираното и обективираното в писмо от 06.12.2018г., след изпълнението на проекта и след представяне от координатора на крайния отчет по процесния договор (съставляващ искане за плащане от координатора на остатъка от договорена финансова подкрепа), твърдяно неизпълнение на задълженията на ответника във връзка с отчетените разходи за дейността „организационна подкрепа“ и предвиденото за нея финансиране. Аргументът за непризнатите разходи за „организационна подкрепа“ е превъзлагане на дейността на подизпълнител - в нарушение на чл. II.2.3. и II.11.1 от приложение № I от общите условия към договора във вр. с чл. 1.4.5. от специалните условия. Ищецът се позовава на липса на реално изпълнение на тази договорена за финансиране дейност от страна на самия координатор и партньори по проекта и делегирането й на трето лице - „Мини Typс“ ЕООД (неидентифицирано като партньорска организация при сключването на договора), даващо основание съгласно чл. II. 26 от общите условия към договора, изпълнителят да дължи връщане на финансирането за неодобрените дейности. При констатацията, че по силата на договор за партньорство и логистика № 4/04.08.2017г., сключен с „Мини Турс“ ЕООД, ответникът е възложил на подизпълнител две от основните дейности по приложение III към договора по финансирания проект „Младежка мобилност - „Спортът срещу агресията“, първоинстанционният съд е уважил предявения иск, съобразявайки, че ищецът не претендира за възстановяване „транспорти разходи на участниците“, а единствено тези за дейността „организационна подкрепа“, изпълнена от „Мини турс“ ЕООД. Районният съд е приел, че посредством това превъзлагане, ответникът е допуснал нарушение на задължението по II.2.3. и чл. II.11.1. от общите условия към договора, което съгласно чл. I.4.5 от договора и чл. II.26.1 от общите условия, поражда задължение за възстановяване на частта от авансово платените суми за разходи за организационна подкрепа, която основателно не е призната с оглед допуснатото нарушение. Във въззивната жалба ответникът е поддържал становище за неправилно игнориране от страна на първоинстанционния съд на констатациите в протокола за извършена проверка от 2018г., при която не са установени нарушения на чл. II.2.3. и чл. II.11.1. от ОУ към договора, а единствено са дадени само препоръки, които са изпълнени. С довода, че при проверката не са констатирани нарушения при изпълнението на договора, въззивникът е оспорвал правилността на извода за основателност на иска. Въззивната инстанция е отделила като спорен въпроса, налице ли е нарушение на сключения договор, предвид безспорното между страните обстоятелство, че изпълнение на дейностите по проекта е извършено от трето лице „Мини Typс“ ЕООД, което е и основанието за намаляване от ищеца на финансовата подкрепа при съобразяване на обстоятелството, че ищецът изрично сочи в исковата молба, че това намаляване не е свързано с качеството на изпълнението на проектните дейности. Съставът на окръжния съд е анализирал извършената от Център за развитие на човешките ресурси проверка на място на 12.02.2018г. по изпълнението на процесния договор. Обсъдил е, че проверката е преминала през няколко етапа - по отношение спазване на периода и условията на договора; за наличие на прозрачност, документираност и проследимост на целият процес по финансирането и оперативното управление на проекта; проверка на финансово - счетоводни и разходооправдателни документи за направени разходи по проекта по отделни бюджетни пера; проверка за съответствие на отчетените разходи, реализирани по проекта с изискванията на ЕК и изискванията за допустимост; други оперативни, финансови и административни документи, имащи отношение към изпълнението на проекта. Въззивната инстанция е акцентирала на обстоятелството, че при проверката изрично е установено, че по договора две от основните дейности - пера „Транспортни разходи“ и пера „Организационна подкрепа“, са извършени от третото лице „Мини Typс“ ЕООД „поради естеството на дейността и нуждите за нейното изпълнение“, но това обстоятелство не е констатирано като нарушение на координатора. Обсъдено е, че с писмо от 22.02.2018г. на ответника са дадени единствено препоръки да се коригира сключения договор с „Мини Typс“ ЕООД., като се впише общата стойност на услугата по договора от 24 080лв, а не само стойността на авансовото плащане, а с последващо писмо от 13.03.2018г., проверяващият е уведомил ответника, че с оглед липсата на коментари или възражения от страна на последния, направените с проверката констатации се считат за окончателни. Въззивната инстанция е приела от правна страна, че проверката е извършена именно с цел дали изпълнението на дейностите е в съответствие с условията на договора. Обосновала е, че в резултат на нея е прието за установено, че основните дейности са извършени от трето лице, което обстоятелство обаче не е преценено като нарушение на задълженията на координатора. При този анализ е формирала извода, че ищецът е изрично уведомен и е дал своето одобрение по смисъла на разпоредбата на чл. II.11.1.,т.„г“ от Приложение №1 от Общите условия (II.11.1 „ бенефициентите могат да възлагат на подизпълнители задания, които са част от дейността. В случай, че направят това, те гарантират, че освен условията по чл. II.10 са изпълнени и следните условия: б.“г“- ако не е предвидено в приложение II, всяко прибягване до възлагане на подизпълнители се съобщава на координатора и се одобрява от комисията при наличие на посочени предпоставки ) за извършеното от бенефициера възлагане на основни по договора дейности на подизпълнител, което според съдебния състав в случая е оправдано поради естеството на дейността и нуждите за нейното изпълнение. С тези мотиви е обоснован изводът, че бенефициерът не е нарушил задълженията си по чл. II.11.1. от Приложение №1 от Общите условия, налагащо намаляване на средствата за организационна подкрепа с процесната сума и тя не подлежи на възстановяване от ответника. Извършената проверка на крайния отчет от 06.12.2018г. и последващата констатация в писмо от 01.02.2019г. (с което е потвърдено становището за нарушение на процесния договор с оглед превъзлагането на „Мини турс“, водещо до отпадане на финансовата подкрепа на разходите по бюджетна категория „организационна подкрепа“) са коментирани от въззивната инстанция в аспекта на отсъствие на каквито и да било забележки по качеството на изпълнение на дейностите по проекта, в какъвто смисъл са и признанията на ищеца. При дължимата служебна преценка съставът на ВКС приема, че постановеното въззивно решение е допустимо. Съобразена е установената съдебна практика, че програмата „Еразъм +“ не е оперативна програма и средствата по нея не са предоставени от европейските фондове, чието управление се регулира от ЗУСЕСИФ. Учредена е с Регламент (ЕС) № 1288/2013 на Европейския парламент и Съвета от 11 декември 2013 година за създаване на „Еразъм +" - програма на Съюза в областта на образованието, обучението, младежта и спорта и за отмяна на решения № 1719/2006/ЕО, № 1720/2006/ЕО и № 1298/2008/ЕО, като финансирането на проектите се осъществява директно от Европейската комисия. Поради това споровете, произтичащи от правоотношенията, създадени по повод изпълнението на проекти по посочената програма, подлежат на разглеждане по общия гражданскоправен ред. Тези обстоятелства са съобразени при разглеждането на настоящия спор. Отсъства основание за преценка въззивното решение да е недопустимо и на въведеното от касатора основание - произнасяне извън очертания с въззивната жалба предмет на спора пред окръжния съд, тъй като жалбата не съдържала твърдения за наличие на дадено одобрение от Центъра по смисъла на разпоредбата на чл. II. 11.1. т. „г“ от приложение №1 от общите условия на договора за извършеното от бенефициера възлагане на основни по договора дейности на подизпълнител. Възраженията и доводите във въззивната жалба са за незаконосъобразно игнориране на доказателствена стойност на протокола за проверка от 12.02.2018г., при която не са констатирани нарушения на чл. II.2.3 и чл. II.11.1. от ОУ към договора за финансова подкрепа. Макар страната изрично да не се е позовала на дадено одобрение от Центъра, цитирайки и основавайки се на разпоредбата на чл. II. 11.1.т. „г“ от приложение №1 от общите условия, тя е оспорила пред въззивната инстанция наличието на предпоставките за намаляване на финансовата подкрепа и претенцията за нейното възстановяване именно по съображението, че извършеното от бенефициера възлагане на основни по договора дейности на подизпълнител, е установено в хода на изпълнението на проекта, но не е прието и квалифицирано при тази проверка в хода на самото изпълнение на договора, като нарушение от агенцията, изпълняваща на национално равнище програма „Еразъм+“ на Европейския съюз. Преценката на въззивната инстанция е основана именно на обсъждане на въпросите налице ли са нарушенията на договора и на ОУ, които въззивникът е оспорвал да са допуснати от него в качеството му на координатор при изпълнението на финансирания проект. Тази преценка не излиза извън рамките на спора, чието разглеждане е пренесено пред въззивната инстанция и е в отговор на посочените в жалбата оплаквания. Необосновано е основанието за директен достъп до касационния контрол. Очевидно неправилен е съдебен акт, с който делото е решено въз основа на несъществуваща или на отменена правна норма, който е постановен при явна необоснованост поради грубо нарушение на правилата на формалната логика, при грубо нарушение на основните принципи и начала, на които се основава гражданският съдопроизводствен ред. В обжалваното решение такива съществени пороци не могат да бъдат констатирани. Извън обхвата на очевидната неправилност остават хипотезите на неправилно установяване на приложимия закон, необсъждане на доказателствата в тяхната съвкупност и логическа връзка, неправилно установяване на фактите - в тези случаи допускането на касационно обжалване зависи от предпоставките по чл. 280, ал. 1 ГПК. Посоченото е относимо и към хипотеза, при която съдът е разрешил материалноправния спор при неправилно приложение на договорни разпоредби. Изразеното извънсъдебно съгласие на бенефициера с приетата корекция на размера на допустимите безвъзмездни средства, съответно с исканото възстановяване на авансово платени суми, би съставлявало извънсъдебно признаване на вземането от длъжника по чл.116, б. „а“ЗЗД, имащо значение за прекъсване на давността, но не съставлява нито съдебно признание на факт по смисъла на чл.175 ГПК, нито признание на иска. Признанието на иска е процесуално действие на ответника, с което той се отказва от защита срещу иска, защото го счита за основателен и заявява, че твърденията на ищеца отговарят на действителното правно положение, т.е. претендираното право съществува, което има за последица постановяване на решение по чл.237 ГПК. Признаването на вземането по чл.116,б. „а“ ЗЗД не е правопораждащ, правопроменящ или прекратяващ юридически факт. Неговата единствена последица като законоустановен юридически факт е прекъсване на погасителната давност, в резултат на което длъжникът загубва своето право да прави в процеса възражение за изтекла давност - ТР № 4/2019г. на ОСГТК на ВКС. Настоящият състав счита, че значимият за изхода процесуалноправен въпрос е засегнат във втората част на втория въпрос от изложението и може да бъде изведен оттам. Съобразно правомощията на касационната инстанция въпросът следва да бъде уточнен и касационното обжалване бъде допуснато по правния проблем за необходимостта фактическите и правни изводи на въззивния съд по съществото на спора да са основани на коректната оценка на доказателствения материал, обективиращ договореностите между страните. Касационната проверка следва да бъде осъществена при допълнителната предпоставка на чл.280,ал.1,т.1 ГПК за преценка съответствието на обжалваното решение с Постановление № 1 от 13.07.1953г. на Върховния съд и съдебната практика по неговото приложение. Ка саторът следва да депозира по делото доказателства за внесена държавна такса по чл.18,ал.2,т.2 от Тарифата за държавните такси в размер на 357лв. По изложените съображения, ВКС, състав на ТК, І т.о