Определение № 52 от 23.01.2026 г. на ВКС по н. д. № 28/2026 г.

Производството пред ВКС е образувано по реда на чл. 44, ал.1 от НПК за разрешаване на спор за подсъдност между Районен съд – гр. Бургас и Районен съд - гр. Несебър по повод н. о. х. д. № 20/2026 г. по описа на Районен съд – гр.Бургас. Върховният касационен съд, Трето наказателно отделение, след като обсъди материалите по делото, намира следното: Първоначално пред Районен съд гр. Несебър е било образувано н.о.х.д. № 532/2025 г. по описа на РС – гр. Несебър по внесен обвинителен акт на Районна прокуратура – гр.Несебър срещу подсъдимата С. М. Х. за престъпления по чл.308, ал.3, т.2, вр.чл.26, ал.1 от НК; по чл.308, ал.3, т.2, вр. ал.2 от НК; по чл.308, ал.7, вр. ал.2, вр. чл.26, ал.1 от НК; по чл.308, ал.7, вр. ал.2 от НК и срещу подсъдимия Г. К. С. за престъпление по чл.308, ал.7, вр. ал.2, вр. чл.26, ал.1 от НК. След образуването на делото в хода на проведеното разпоредително заседание на 26.11.2025 г., с протоколно определение № 710 от същата дата съдът е прекратил съдебното производство по делото в частта относно обвиненията, касаещи подсъдимата С. Х., по правилата на местната подсъдност, поради неподсъдност на делото в тази му част на РС- гр. Несебър. Изпратил е делото в тази му част относно обвиненията на подсъдимата Х. за разглеждане на компетентния съд, а именно – РС – гр. Бургас. След изпращането на делото по обвиненията на подсъдимата Х. на РС – гр. Бургас пред този съд е било образувано н.о.х.д. № 20/2026 г. по описа на същия съд. С разпореждане № 65/08.01.2026 г. съдията-докладчик е прекратил съдебното производство по същото по съображения за липса на предвидена процесуална възможност в НПК за разделяне на съдебното производство, както е приел РС – гр.Несебър след внасяне на делото в съда. Посочил е, че възможност за разделяне е предвидена с разпоредбата на чл.216 от НПК само за прокурора в хода на досъдебното производство. Както и че след внасянето на обвинителния акт в съда е налице възможност само за обединяване, като не е налице такава за разделяне на производството за подсъдимите лица.По изложените съображения е повдигнал спор за подсъдност пред ВКС, на осн. чл.44, ал.1 от НПК. Настоящият състав на ВКС намира, че съобразно правилата за местната подсъдност делото за подсъдимата Х. е подсъдно на РС-гр. Несебър, пред който съд е внесен обвинителния акт по делото за двамата подсъдими, Х. и С., и който съд се явява компетентен да го разгледа и реши. За РС-гр.Несебър не е била налице процесуална възможност за разделяне на съдебното производство в частта относно подсъдимата Х.. Процесуалният закон не предвижда законова възможност съдът да разделя дела като отделя обвинения срещу лица на основание промяна на местната подсъдност. С новата разпоредба на чл.248, ал.1, т.9 от НПК е предвидена възможност в разпоредителното заседание по делото, което е провел РС-гр.Несебър, да се решават и въпроси относно това налице ли са основания за разделяне или обединяване на делото, но възможността за разделяне е изчерпателно уредена в чл.248, ал.5, т.4 и т.5 от същия текст, които предпоставки в настоящия случай не са налице, а и същите не касаят промяна на местната подсъдност, с каквото правомощие съдът не разполага. Предвидените законови възможности за отделяне в отделно дело на материалите по делото за подсъдимо лице след внасянето на обвинителния акт в съда са в две хипотези. Първата от тях е уредена в чл.248, ал.5, т.4 от НПК и касае случаите, в които подсъдимият не се е явил, ако за него не са приложими правилата на чл.269, ал.3 от НПК, при което отделеното дело се разпределя на нов съдебен състав. Другата хипотеза е закрепена в текста на чл.248, ал.5, т.5 от НПК, съгласно която е допустимо да се отделят материали за един от подсъдимите по делото в случаите, в които той е изпаднал в краткотрайно разстройство на съзнанието, което изключва вменяемостта, или който има друго тежко заболяване, което пречи на провеждането на наказателното производство, в които случаи делото се разпределя на нов съдебен състав. Условие и в двата случая е разделянето да не затруднява разкриването на обективната истина по делото. Посочените хипотези се отнасят до обстоятелства, свързани с личността на подсъдимия или с процесуалното му поведение по делото и не се отнасят до промяна на местната подсъдност на отделените материали. НПК не предвижда хипотеза, в която съдът отделя обвинения срещу лица по съображения за липса на местна компетентност да разгледа делото спрямо едно от обвиняемите лица. Въпросът с връзката между отделните деяния и техните извършители е от компетентността на прокуратурата, която упражнява тези си правомощия с внасянето на обвинителния акт и в рамките на процесуалния закон. Компетентността на съда да прецени дали делото му е местно подсъдно се отнася до всички подсъдими лица и до всички обвинения, за които е внесен обвинителния акт, при спазване правилата за подсъдността и не съдържа възможност за разделяне на обвинението спрямо отделните лица в отделни съдебни производства на това основание. С оглед изложеното, отделеното дело за подсъдимата Х. следва да се върне на РС-гр.Несебър, пред който съд е бил внесен първоначално обвинителния акт за двамата подсъдими, за разглеждане заедно с обвинението за другия подсъдим по делото Г. К. С. по същото съдебно производство, поради липса на основания за разделяне на съдебното производство, което е било образувано срещу двете подсъдими лица. Водим от горното и на основание чл.44, ал.1 от НПК, Върховният касационен съд, трето наказателно отделение