Определение № 1753 от 16.02.2023 г. на ВАС по адм. д. № 1417/2023 г.

Производството е образувано по протест на прокурор при Окръжна прокуратура - Хасково срещу Правилник за дейността на Регионална библиотека „Христо Смирненски“ – гр. Хасково. В протеста са изложени мотиви за нищожност на протестирания правилник и се иска да се прогласи неговата нищожност. Върховният административен съд счита, че делото не му е подсъдно като първа инстанция, а е подсъдно на Административен съд – Хасково по следните съображения: Протестът на сезиращия прокурор от Окръжна прокуратура – Хасково е подаден до Административен съд – Хасково, в който е образувано адм. дело № 1175/2022 г. С определение № 79/19.01.2023 г. състав на Административен съд – Хасково се е позовал на чл. 135, ал. 2 от АПК, прекратил е производството по делото и е изпратил делото на Върховен административен съд по подсъдност. В мотивите на определението е посочено, че процесният правилник е утвърден от министъра на културата, съгласно чл. 30 от Закона за обществените библиотеки /ЗОБ/, от което е изведен извод, че според чл. 132, ал. 2, т. 1 от АПК делото е подсъдно на Върховен административен съд като първа съдебна инстанция. Настоящият съдебен състав не споделя това становище на административния съд, тъй като от данните по приложената административна преписка се установява, че с решение № 51 по Протокол № 5/03.02.2012 г. на Общински съвет – Хасково е възложено на ръководителя на регионалната библиотека в гр. Хасково да изготви процесния правилник, след което да представи същия за съгласуване от кмета на общината и утвърждаване от министъра на културата. Обстоятелството, че този правилник се съгласува от министъра на културата по силата на нормата на чл. 30 от ЗОБ не обосновава извод, че издател на същия е министъра на културата, както и че същият има характер на подзаконов нормативен акт. От тук следва изводът, че настоящият правен спор, имащ за предмет прогласяване нищожността на Правилник за дейността на Регионална библиотека „Христо Смирненски“ – гр. Хасково, не попада в нито една от хипотезите на чл. 132, ал. 2 от АПК и е подсъден по рода си на съответния административен съд. С оглед на горното Върховният административен съд счита, че делото е родово подсъдно на административния съд, в чиято компетентност е и преценката за характера на протестирания акт, а не на Върховния административен съд /в този смисъл е и определение № 1326/07.02.2023 г. на петчленен състав на Върховен административен съд, постановено по адм. дело № 146/2023 г./. По посочените съображения и на основание чл. 135, ал. 6 от АПК, доколкото се касае за спор за подсъдност, който не е разрешен, делото следва да бъде изпратено на компетентния съгласно чл. 135, ал. 4 от АПК петчленен състав на Върховения административен съд за разглеждане на спора и определяне на подсъдността. Водим от горното и на основание чл. 135, ал. 6 от АПК Върховният административен съд, второ отделение,