Определение № 328 от 18.03.2011 г. на ВКС по гр. д. № 1770/2010 г.

ВКСIII гражданско отделение18.03.2011 г.докладчик Надя Зяпкова

Диспозитив

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение на Добрички окръжен съд № 240/14.05.2009 г., постановено по гр. д. № 239/2010 г. по касационна жалба от Д. А. Д. ЕГН [ЕГН], съдебен адрес: [населено място], [улица], ет. 2, чрез процесуален представител адвокат Б. Б.. Определението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:

Мотиви

Производство по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на Д. А. Д. ЕГН [ЕГН] от [населено място] чрез адвокат Б. Б. против въззивно решение на Добрички окръжен съд № 240/14.05.2009 г. по гр. д. № 239/2010 г. С обжалваното решение е потвърдено решение на Добрички районен съд № 267/23.12.2009 г. по гр. д. № 282/2008 г., с което на основание чл. 22, ал. 3 СК /отм./, /чл. 24, ал. 4 СК/нов/ е обявен за недействителен по отношение на В. П. П.-Р. ЕГН [ЕГН] от [населено място] договор за дарение на недвижим имот от 6.08.2008 г. по н. а. № 15, т. ІV, вх. рег. №4107, д. № 508/2008 г. на нотариус С. И., рег. № 314 по регистъра на НК, по силата на който Р. Д. Р. е дарил на Д. А. Д. ½ ид. ч. от масивна двуетажна жилищна сграда, състояща се на първи етаж от две стаи и коридор и на втори етаж от две стаи и тераса, със застроена площ от 44 кв. м., построена в ПИ-дворно място с площ от 583 кв. м., съставляващо имот кад. № 53120.502.62 по кад. карта на [населено място], общ. Б.. С изложение по допустимостта на касационното обжалване касаторът поддържа, че въззивният съд се е произнесъл по съществен материалноправен въпрос в противоречие със задължителна практика на ВКС и решаван противоречиво от съдилищата-чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 2 ГПК, а именно: по иск с правно основание чл. 22, ал. 3 СК /отм./ относителната недействителност засяга ли цялата сделка или само правата върху имота на неучаствалия съпруг. Позовава се на Р. № 856/7.10.2008 г. по гр. д. № 2979/2007 г., ВКС, І г. о., копие от което представя. За ответника по касация Р. Д. Р. е подаден писмен отговор от процесуален представител адвокат В. Д. Х., с който касационната жалба е оспорена като недопустима и неоснователна. За ответника по касация В. П. П.-Р. е подаден писмен отговор от процесуален представител адвокат М. П.-В., с който касационната жалба е оспорена като недопустима до касационно разглеждане. Претендира присъждане на съдебно-деловодни разноски. Касационната жалба е подадена от заинтересована страна срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт на въззивен съд в срока по чл. 283 ГПК и е процесуално допустима. При преценка за допустимост на касационното обжалване Върховният касационен съд, Трето гражданско отделение констатира следното: За да уважи иска с правно основание чл. 22, ал. 3 СК/отм./ досежно целия недвижим имот, предмет на извършената разпоредителна сделка въззивният съд е приел, че след като имотът, предмет на извършеното дарение към момента на сключване на договора за дарение е бил съпружеска имуществена общност /СИО/ и договорът е сключен без съгласие на съпругата на дарителя, то извършеното дарение по отношение на нея е недействително. Основание за допускане на касационно обжалване не е налице. Поставеният с изложението материалноправен въпрос не е решен от въззивния съд в противоречие с практиката на Върховния касационен съд по смисъла на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК и не е решаван противоречиво от съдилищата съгласно чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК. С решение на Върховния касационен съд, състав на ІV-то г. о. № 737/24.11.2010 г., постановено по гр. д. № 349/2010 г. по реда на чл. 290 ГПК е даден отговор на поставения материалноправен въпрос, като е прието, че надлежното предявяване на иска по чл. 22, ал. 3 СК/отм./ осуетява настъпването на вещноправното действие на сделката изцяло. Съгласно т. 2 от ТР № 1/19.02.2010 г. по т. д. № 1/2009 г., ВКС, ОСГТК всички решения на ВКС по уеднаквяване на съдебната практика, за точно прилагане на закона и развитие на правото, постановени в производство по чл. 290 ГПК са включени в обхвата на задължителната съдебна практика по смисъла на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. Относно посоченото с изложението основание за допустимост по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК не са изложени никакви аргументи и липсват представени влезли в сила съдебни решения. Искането на процесуалния представител на ответник по касация В. П. П.-Р. за присъждане на съдебно-деловодни разноски не може да се уважи, поради липса на данни за направени за касационната инстанция разноски по делото. Ето защо Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение

Цитирани разпоредби

8