Определение № 1192 от 06.12.2010 г. на ВКС по гр. д. № 953/2010 г.

ВКСIII гражданско отделение06.12.2010 г.

Диспозитив

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение от 09.03.2010г., постановено по гр.д.№1083/2009г. на Плевенски окръжен съд, по касационна жалба на С. Л. Д. и Р. Д. Д.. Определението е окончателно и не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:

Мотиви

Производството е по чл.288 от ГПК. Образувано е по касационна жалба на С. Л. Д. и Р. Д. Д. от[населено място], срещу решение от 09.03.2010г., постановено по гр.д.№1083/2009г. на Плевенски окръжен съд, с което е потвърдено решението от 06.10.2009г. по гр.д.№3830/2008г. на Плевенски районен съд за отхвърляне на предявените искове с правно основание чл.26, ал.2 от ЗЗД и чл.33, ал.2 от ЗС. Касаторите считат, че са налице основания по чл.280, ал.1 от ГПК за допускане на касационно обжалване. Ответниците по касационната жалба Д. Х. А., И. Х. А., И. Н. Б., Б. М. А. и В. М. З. не вземат становище. Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 от ГПК, срещу обжалваемо решение, от легитимирана страна, която има интерес от обжалването, с обжалваем интерес над 1000лв. и е процесуално допустима. Върховният касационен съд, състав на ІІІ гр.отделение на ГК, след преценка на изложените основания за касационно обжалване по чл.280, ал.1 от ГПК намира следното: С въззивното решение е потвърдено първоинстанционното решение за отхвърляне на предявените от С. Л. Д. и Р. Д. Д. срещу Д. Х. А. и И. Х. А. искове с правно основание чл.26, ал.2 от ЗЗД за обявяване нищожност на договор за дарение на недвижим имот, сключен с н.а.№41/1979г. и на договор за покупко-продажба на недвижим имот, сключен с н.а.№149/2004г.; както и на иска с правно основание чл.33, ал.2 от ЗС срещу Д. Х. А., И. Х. А., И. Н. Б., Б. М. А. и В. М. З.. В изложението на основанията за допускане на касационно обжалване, касаторите не са посочили материалноправен или процесуалноправен въпрос от значение за изхода по конкретното дело, като общо основание за допускане на въззивното решение до касационен контрол. Непосочването на правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело, само по себе си е достатъчно основание за недопускане на касационно обжалване, съгласно ТР №1/2009г. по тълк.д.№1/2009г. на ОСГК на ВКС. Отделно в случая касаторите не сочат и някое от допълнителните основания за допускане на касационно обжалване по т.1-3 на чл.280, ал.1 от ГПК. Изложени са доводи, които не са относими към основанията за допускане на касационно обжалване, а към касационните основания по чл.281 от ГПК, които се разглеждат от ВКС, ако бъде допуснато касационното обжалване. С оглед изложеното не следва да се допускане касационно обжалване на въззивното решение. По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на IІІ гр. отделение

Цитирани разпоредби

6