Определение № 77 от 11.02.2022 г. на ВКС по гр. д. № 3123/2021 г.

Производството е по чл.288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на община Ветово, представлявана от кмета М. М., подадена чрез процесуалния му представител адв.Т. Б. от АК-Русе срещу решение № 38 от 22.3.2021 г, постановено по в.гр.дело № 43/21 г на Русенски окръжен съд, Гражданска колегия, с което е потвърдено решение № 260446 от 20.11.2020 г по гр.дело № 2483/20 г на Районен съд-Русе.С първоинстанционното решение са уважени предявените от С. В. С. срещу община Ветово обективно съединени искове с правно основание чл.344 ал.1 т.1, 2 и т.3 КТ вр.чл.225 ал.1 КТ до размера на сумата 3660 лв, обезщетение за оставане без работа в периода 8.5.2020 г-8.11.2020 г. В касационната жалба се подържа, че решението е неправилно и постановено в противоречие с процесуалния закон и материалния закон. Ответникът по касационната жалба С. В. С. оспорва същата по съображения, изложени в писмен отговор, депозиран чрез процесуалните му представители адв.П. И. и адв.С. Ц..Подържат, че не са налице основания за допускане на въззивното решение до касационен контрол.Претендира разноски, сторени в производството пред ВКС. Касационната жалба е процесуално допустима като подадена в законоустановения срок, от надлежна страна срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че страните са били обвързани от валидно безсрочно трудово правоотношение, по силата на което ищецът е изпълнявал в ответната община длъжността „дежурен в Общински съвет- Сигурност“.Същото е прекратено със заповед № ЧР-41/7.5.20 г на основание чл.328 ал.1 т.5 КТ, поради липса на качества за ефективно изпълнение на работата.В уволнителната заповед не е посочено какви качества липсват на служителя за изпълнение на възложената работа.Цитиран е единствено текстът на чл.328 ал.1 т.5 КТ.Поради това съдилищата са приели, че уволнителната заповед е немотивирана, поради което е отменена, а предявените обективно съединени искове са уважени. В изложението на основанията по чл.284 ал.3 ГПК са изложени основанията по чл.280 ал.1 т.1, т.2 и т.3 ГПК и чл.280 ал.2 ГПК-очевидна неправилност. Формулирани са следните въпроси: 1/Длъжен ли е съдът да обсъди всички доказателства по делото-приети и относими към правния спор или може да обоснове изводите си по съществото на спора на произволно избрани от него доказателства. 2.Може ли изискването на работодателя за покриване на минимален брой точки на тест за пригодност на служител да бъде изпълвано за уволнение, след като съдържа достатъчно данни, сочещи на липса на качества, знания, умения, необходими за изпълнение на възложената работа. 3.Достатъчно доказателство ли е постигането на резултат под минимума на служителя, за да се приеме, че е налице липса на качества за изпълнение на възложената работа. 4.Достатъчно ли е задълженията, които служителят трябва да изпълнява и качествата, които трябва да притежава, да са описани в длъжностната характеристика.Върховният касационен съд, Четвърто гражданско отделение намира следното.Съгласно безпротиворечивата съдебна практика на ВКС, обективирана в решение № 253 от 6.04.2010 г. на ВКС по гр. д. № 4122/2008 г., IV г. о., ГК, както и в редица други в уволнителната заповед, издадена на основание чл. 328, ал. 1, т. 5 от КТ, трябва да бъде посочено какви точно качества липсват на работника за ефективно изпълнение на работата. Трябва да бъдат посочени фактите, които са свързани с поведението на работника и защо при тези факти работата му е неефективна, като това е предпоставка за законосъобразността на уволнението, т.е. в заповедта следва да бъдат конкретизирани качествата на служителя, липсата на които препятства изпълнението на трудовите функции.Тези качества могат да бъдат както професионални, така и лични. Достатъчно е липсващите качества да са в причинна връзка с невъзможността работникът да работи така, както е необходимо за пълноценно изпълнение на трудовата му функция.В случай, че заповедта не съдържа посочване на липсващите качества, уволнението се отменява само на това основание без да се разглежда спора по същество. Въззивният съд е постановил решението си в съответствие с цитираната по-горе съдебна практика.В уволнителната заповед не е посочено нито едно липсващо качество на служителя, нито факти и обстоятелства, които сочат защо работата му е неефективна.Стигайки до този извод въззивният съд е потвърдил решението на първоинстанционния, с което уволнителната заповед е отменена на формално основание, без спора да бъде разглеждан по същество.Поради това всички формулирани от касатора въпроси са неотносими, тъй като не са били предмет на обсъждане от въззивния съд.Поради това не са налице касационните основания по чл.280 ал.1 т.1 ГПК-противоречие с практиката на ВКС; по чл.280 ал.1 т.2 ГПК-противоречие с актове на Конституционния съд на РБ или на Съда на Европейския съюз, нито пък посочените въпроси са от значение за точното прилагане на закона или развитие на правото, тъй като същите не са залегнали в мотивите на въззивното решение. Необоснованото твърдение в изложението за очевидна неправилност на решението също не е основание за допускане на касационно обжалване.В случая поддържаното основание очевидна неправилност се мотивира от касатора основно с доводи за необоснованост на решението поради необсъждане на всички релевантни обстоятелства. Въззивното решение не е постановено нито в явно нарушение на закона, нито извън закона, нито е явно необосновано с оглед правилата на формалната логика. Поради изложеното въззивното решение не следва да бъде допуснато до касационен контрол. Предвид изхода на спора пред настоящата инстанция касаторът дължи на ответника разноски, сторени пред ВКС и съставляващи възнаграждение за един адвокат в размер на 570 лв. Воден от гореизложените мотиви, Върховният касационен съд, Четвърто гражданско отделение