Определение № 50141 от 10.05.2023 г. на ВКС по гр. д. № 2188/2020 г.

Производството по делото е образувано по касационна жалба на ищцата Б. К. К. срещу решение от 10.03.2020 г., постановено по възз. гр. дело № 17/2020 г. на Монтанския окръжен съд. С обжалваното въззивно решение, като е потвърдено първоинстанционното решение № 316/22.11.2019 г. по гр. дело № 2956/2017 г. на Ломския районен съд (ЛРС), е отхвърлен, предявеният от жалбоподателката срещу „Финанс инфо асистанс“ ЕООД, отрицателен установителен иск по чл. 439 от ГПК, че същата не дължи, поради погасяването им по давност, сумите по изпълнителен лист от 03.10.2005 г., издаден по ч. гр. дело № 621/2005 г. на Монтанския районен съд, а именно: 9 081.94 лв. – главница, лихва върху главницата от 21.09.2005 г., 245.79 лв. – просрочена (изтекла) лихва и общо 506.38 лв. – разноски, за събирането на които суми е образувано изп. дело № 1218/2005 г. по описа на държавен съдебен изпълнител (ДСИ) при ЛРС. С определение № 321/23.11.2020 г. производството по делото е спряно до постановяване и обявяване на тълкувателно решение по тълк. дело № 3/2020 г. на ОСГТК на ВКС. Тълкувателно решение № 3/2020 по това тълкувателно дело е постановено и е обявено на 28.03.2023 г., поради което с определение № 50103/07.04.2023 г. производството по настоящото дело е възобновено. В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК на жалбоподателката Б. К., като общи основания за допускане на касационното обжалване по чл. 280, ал. 1 от ГПК, освен правният въпрос: „т. 10 от ТР № 2/26.06.2015 г. на ОСГТК на ВКС и мотивите към нея приложими ли са към случаите по вече образувани изпълнителни дела или в тези случаи се прилага ППВС № 3/18.11.1980 г.“, предвид който е било постановено спирането на настоящото производство, са формулирани още и следните правни въпроси: 1) при спиране на изпълнителното производство на основание чл. 432, ал. 1, т. 2 от ГПК, тече ли срокът по чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК; 2) при спиране на изпълнителното производство на основание чл. 432, ал. 1, т. 2 от ГПК и ако взискателят не е поискал извършване на изпълнителни действия повече от две години, тече ли давността за вземането по чл. 110 от ЗЗД през периода на спирането по чл. 432, ал. 1, т. 2 от ГПК; и 3) при спиране на изпълнителното производство на основание чл. 432, ал. 1, т. 2 от ГПК, взискателят длъжен ли е (има ли задължение) да иска извършване на изпълнителни действия (под угроза от прекратяване на изпълнителното дело на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК). В мотивите към обжалваното решение въззивният съд е приел за установени следните обстоятелства по делото: Изп. дело № 1218/2005 г. е било образувано по молба на взискателя „ЦКБ“ АД, която е посочила способ за изпълнение – опис и публична продан на ипотекиран в нейна полза имот на ищцата – длъжник по изпълнението. По-късно процесното вземане е било цедирано на ответника по настоящото дело „Финанс инфо асистанс“ ЕООД, което е встъпило в изпълнителния процес като взискател и с молба от 05.11.2008 г. е поискало определяне на нова начална цена, по която да бъде проведена публичната продан на ипотекирания имот, а с молба от 19.11.2008 г. е поискало спиране на изпълнителното производство на основание чл. 432, т. 2 от ГПК. На 02.05.2012 г. взискателят-ответник е поискал възобновяване на производството и в периода февруари-март 2015 г. е била извършена публичната продан на имота на длъжницата-ищца. Въззивният съд е приел, че спорно по делото е дали на 06.11.2010 г. – две години след искането за определяне на нова оценка, е настъпила последицата на прекратяване на изпълнителното производство по силата на закона, поради двугодишно бездействие на взискателя (чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК), и от този момент да е започнала да тече петгодишната погасителна давност по чл. 110 от ЗЗД. Окръжният съд е изложил съображения, че съгласно ТР № 2/26.06.2015 г. на ОСГТК на ВКС, в изпълнителния процес всяко действие на принудително изпълнение прекъсва давността, но това тълкувателно решение е постановено на 26.06.2015 г. – след осъществяването на обсъдените по делото правнозначими факти, поради което е неприложимо в случая. Съдът е приел също, че преди приемането на това тълкувателно решение съдилищата са обвързани от задължителните постановки на ППВС № 3/18.11.1980 г., съгласно което по време на изпълнителния процес погасителната давност е спряла, като осъществилите се до приемането на ТР № 2/26.06.2015 г. на ОСГТК на ВКС факти и техни правни последици следва да се преценяват с оглед обвързващото тълкуване, съществувало към момента на настъпването им. Изхождайки от така приетото, въззивният съд е намерил и че за да се прецени дали е настъпило погасяване на процесното вземане по давност, като начален момент следва да се приеме евентуалното прекратяване на изпълнителното производство на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК. Съдът е приел обаче, че в случая такова прекратяване ex lege не е настъпило. За да достигне до този извод, е посочил, че след последното действие на взискателя – молбата му от 05.11.2008 г. за определяне на нова начална цена за изнасяне на имота на публична продан, е последвало спиране на изпълнителното производство на основание чл. 432, ал. 1, т. 2 от ГПК. Съдът е приел, че при спряно производство е налице временна недопустимост да се извършват процесуални действия, както и че е запазена висящността на процеса и възможността да се поднови развитието му, но в периода на спиране на изпълнителното производство спират да текат и всички процесуални срокове, поради което няма как взискателят да бъде санкциониран заради бездействието си, каквато е целта на прекратяването по чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК, щом той не може да осъществява валидни процесуални действия. Окръжният съд е посочил и че изпълнителното производство е било възобновено на 02.05.2012 г., след което са извършени изпълнителните действия, довели до проданта на имота (в периода февруари-март 2015 г.) и до частично плащане на взискателя. С оглед това, въззивният съд е извел и крайния си извод, че дългът на жалбоподателката-ищца не е погасен по давност, поради което искът ѝ по чл. 439 от ГПК правилно е отхвърлен от първоинстанционния съд. С ТР № 3/2020 от 28.03.2023 г. на ОСГТК на ВКС е прието, че погасителната давност не тече докато трае изпълнителният процес относно вземането по изпълнителни дела, образувани до приемането на 26.06.2015 г. на ТР № 2/2013 от 26.06.2015 г. на ОСГТК на ВКС. В мотивите е разяснено, че в тези случаи до 26.06.2015 г. се прилага ППВС № 3/18.11.1980 г. Видно от гореизложеното, по правния въпрос: „т. 10 от ТР № 2/26.06.2015 г. на ОСГТК на ВКС и мотивите към нея приложими ли са към случаите по вече образувани изпълнителни дела или в тези случаи се прилага ППВС № 3/18.11.1980 г.“ (предвид който производството по настоящото дело е било спряно) въззивният съд е възприел разрешение, което е в съответствие с ТР № 3/2020 от 28.03.2023 г. на ОСГТК на ВКС, поради което няма основание касационното обжалване на въззивното решение да се допуска по този въпрос. Не е налице основание за допускане на касационното обжалване и по последните два посочени по-горе правни въпроса, формулирани от страна на жалбоподателката, тъй като те не са обуславящи правните изводи на въззивния съд и са без значение за изхода на спора по делото. Обуславящ правните изводи на окръжния съд в обжалваното въззивно решение и от значение за изхода на делото е първият правен въпрос в изложението на жалбоподателката: „при спиране на изпълнителното производство на основание чл. 432, ал. 1, т. 2 от ГПК, тече ли срокът по чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК“. Сочената от жалбоподателката практика на ВКС не дава отговор на този въпрос, като на настоящия съдебен състав не е и служебно известна такава практика на ВКС. Съдът намира обаче, че въпросът е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото, т.е. – налице е хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 3 от ГПК за допускане на касационното обжалване. От друга страна, ако в решението си по чл. 290, от ГПК настоящият съдебен състав възприеме положителен отговор на въпроса – противоположен на възприетия от въззивния съд, то в този случай при решаването на правния спор по същество ще стои за разрешаване и въпросът, дали при настъпила перемпция (прекратяване ex lege) на изпълнителното производство на 06.11.2010 г., извършените след това в периода февруари-март 2015 г. изпълнителни действия по публичната продан на имота, са прекъснали погасителната давност за процесното вземане. На съда е служебно известно, че с разпореждане от 09.03.2023 г. на председателя на ВКС е образувано и не е приключило тълк. дело № 2/2023 г. на ОСГТК на ВКС, по което предмет на разглеждане е следният правен въпрос: „погасителната давност прекъсва ли се от изпълнително действие, извършено по изпълнително дело, по което е настъпила перемпция“. Предвид гореизложеното, разрешението, което ще бъде дадено с тълкувателното решение по този въпрос, също ще е от значение за изхода на правния спор по настоящото дело, поради което е налице основанието по чл. 229, ал. 1, т. 7, във вр. с чл. 292 от ГПК за ново спиране на производството по него. Мотивиран от гореизложеното, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение