Определение № 506 от 31.07.2020 г. на ВКС по т. д. № 2631/2019 г.

Производството е по реда на чл.288 от ГПК. Образувано е по касационна жалба на Н. Т. П., Н. Б. П. и Д. К. К. срещу решение №1276 от 29.05.2019 г. по в.т.д.№2290/2015 г. на САС. С обжалваното решение след частична отмяна на решение №2488 от 15.04.2015 г. по гр.д.№7523/2009 г. на СГС са отхвърлени предявените от Н. Т. П., Н. Б. П. и Д. К. К. срещу „Лукойл Нефтохим Бургас” АД искове по чл.15, ал.5 от ЗПРПМ, всеки за сумата от по 77 884.24 лв., претендирана от всеки един от ищците като възнаграждение за ползване на служебно изобретение, за което е издаден патент №64449 - „Метод за алкилиране на изобутан с бутени при недостиг на изобутан” с патентопритежател „Лукойл Нефтохим Бургас” АД. Жалбоподателите навеждат доводи, че решението е очевидно неправилно, постановено е при съществени нарушения на съдопроизводствените правила и е необосновано. В изложение по чл.284, ал.3, т.1 от ГПК се поддържа наличието на очевидна неправилност на решението, като общото основание за допускане на касационно обжалване е обосновано с произнасяне на въззивния съд по следните въпроси, за които се твърди, че са от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото: 1. Кой е нормативният акт, спрямо който следва да се проверява законосъобразността на издаден патент – актът, действал към момента на издаване на патента или действащият към момента на извършване на съдебната проверка. 2. Кумулативно или алтернативно осъществяване на критериите за наличие на изобретателска стъпка изискват нормата на чл.44, ал.4, т.4 от Наредба за оформяне, подаване и експертиза на заявки за патенти от 2002 г. и на чл.53, ал.5 от едноименната наредба от 2008 г. 3. При оспорена законосъобразност на решение за недействителност на издаден патент поради констатация за липса на изобретателска стъпка, допустимо ли е съдебният контрол да се разшири и до проверка за наличие на другите два критерия за патентоспособност – новост и промишлена приложимост. 4. Кои са критериите за квалифициране на един спорен процес, проведен пред съд или пред орган на спорна съдебна администрация, като симулативен. 5. В поведението на страните или в процесуалните нарушения на правораздавателния орган следва да се търсят те. 6. Кои са допустимите доказателствени средства за установяване на симулативност на проведен спорен процес. Ответникът по касация - „Лукойл Нефтохим Бургас” АД, заявява становище за липса на основания за допускане на касационно обжалване, евентуално за неоснователност на жалбата, като претендира присъждане на направени разноски за адвокатско възнаграждение пред ВКС. Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, като прецени наведените от страните доводи, намира следното: Касационната жалба е процесуално допустима - подадена е от надлежни страни в предвидения от закона срок, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт. За да постанови обжалваното решение въззивният съд е констатирал, че след постановяване на първоинстанционното решение, с решение №267 от 20.11.2015 г. на Патентното ведомство, постановено в производство по чл.58, ал.5, т.2 от ЗПРПМ по молба на трето, неучастващо в производството по делото лице, е обявена пълна недействителност на процесния патент BG 64449 В1 „Метод за алкилиране на изобутан с бутени при недостиг на изобутан” по съображения за непатентоспособност на изобретението по чл.26, ал.3, т.1 от ЗПРПМ, тъй като към датата на подаване на заявката - 12.02.2001 г., претенциите по него нямат изобретателска стъпка. Посочил е, че съгласно разпоредбата на чл.17, ал.2 от ГПК, която очертава границите на косвения съдебен контрол върху административните актове, съдът се произнася инцидентно по тяхната валидност, независимо дали подлежат на съдебен контрол, а по законосъобразността им - само когато такъв акт се противопоставя на страна по делото, която не е била участник в административното производство по издаването и обжалването му. В този смисъл и тъй като ищците по предявените искове не са били страни в производството пред отдела по спорове при Патентното ведомство, по смисъла на чл.58, ал.2 от ЗПРПМ, а с определения на АССГ и на ВАС е отречено процесуалното им право да обжалват постановения по него акт поради липса на правен интерес, е счел, че следва да се осъществи инцидентен съдебен контрол върху законосъобразността на административния акт, чиито правни последици им се противопоставят в исковото производство. Изложил е съображения, че решение №267 от 20.11.2015 г. е валидно, като постановено от материално компетентен орган по смисъла на чл.57, ал.1 от ЗПРПМ - специализиран състав на отдела по спорове, назначен от председателя на Патентното ведомство. Намерил е за неоснователен довода на ищците, че решението за обявяване недействителността на патента е постановено по симулативен процес, основан на процесуалното поведение на патентопритежателя в спорното производство пред административния орган, тъй като упражняването на правата върху патента, включително и на правото на защита срещу искането на третото лице за обявяване на неговата недействителност е дискреционно правомощие на патентопритежателя, което той осъществява по свое усмотрение, а от пропуските му да предприеме адекватни процесуални действия за защита на действителността на патента и от признаването на искания на насрещната страна не може да се направи извод за симулативност на производството. Счел е, че такъв извод не следва и от твърдяното качество на молителя на бивш служител на ответното дружество, а в производството по упражняване на косвен съдебен контрол върху решението на Патентното ведомство ищците, които не са легитимирани да участват като страна по него, не могат да релевират доводи за непредприети от ответника процесуални действия на защита срещу искането, или за неупражнени от него процесуални права, чието осъществяване зависи от неговата лична преценка, а само такива за допуснати от органа по спорна администрация нарушения, които рефлектират върху допустимостта или правилността на постановения от него акт, още повече че с оглед противопоставимостта на ищците на решението на специализирания състав на отдела по спорове при Патентното ведомство е от значение не дали с процесуалното си поведение патентопритежателят е допринесъл за крайния резултат, а дали са налице обстоятелствата, които са обусловили обявяването на недействителността на патента, а именно, дали към датата на неговото заявяване изобретението е отговаряло на установените в закона изисквания за патентоспособност. Посочил е, че съ гласно чл.26, ал.3, т.1 от ЗПРПМ, патентът се обявява за недействителен, когато изобретението е непатентоспособно, а по смисъла на чл.6, ал.1 от ЗПРПМ понятието патентоспособност включва кумулативното наличие на три елемента - качествени характеристики на изобретението: новост, изобретателска стъпка и промишлена приложимост, като липсата на някой от тях обуславя непатентоспособността на изобретението и недействителността на издадения за него патент. Изразил е становище, че в случая, в нарушение на нормата на чл.20, ал.8, изр. второ от Наредбата за споровете по ЗПРПМ, която ограничава произнасянето по искането за обявяване недействителността на патента до посочените в него основания, органът е разгледал допълнително заявените с молба от 15.12.2014 г. основания, но въпреки това разглеждането на довода на молителя за непатентоспособност на изобретението по критерия промишлена приложимост е ирелевантна за законосъобразността на решението, тъй като не е обусловила крайния извод за недействителност на патента, обоснован само с липсата на изобретателска стъпка, като кумулативно изискуем елемент, формиращ фактическия състав на патентоспособността. В този смисъл е посочил, че именно с оглед на този критерий - наличие или липса на изобретателска стъпка следва да бъде преценена материалната законосъобразност на решението на Патентното ведомство. Анализирайки подробно приетите по делото заключения на основната и допълнителните тройни СТЕ, според които липсва изобретателска стъпка по отношение процесния патент /в който има една независима и две зависими претенции/, тъй като изобретението /в частност независимата претенция, която с оглед чл.51, ал.4, изр.1 от Наредба за оформяне, подаване и експертиза на заявки за патенти от 2008 г., подлежи на изследване по отношение изобретателската стъпка/: не осигурява поне едно техническо предимство, което е ново и неочаквано за специалиста в областта и може да се свърже с един или повече технически признаци, включени в претенциите /чл.53, ал.5, т.1 от Наредбата/; определеният проблем не е сам по себе си нов, дори и когато решението е очевидно /чл.53, ал.5, т.2/; не решава технически проблем, стоял дълго време пред работещите в областта или удовлетворява отдавна съществуваща потребност /чл.53, ал.5, т.3/ и не съществуват данни за бърз търговски успех /чл.53, ал.5, т.4/, въззивният съд е достигнал до извод, че изобретението е непатентоспособно, тъй като не е налице един от кумулативно изискуемите елементи - изобретателска стъпка, по смисъла на чл.9 от ЗПРПМ, вр. чл.53 от Наредбата за оформяне, подаване и експертиза на заявки за патенти. Приел е, че тъй като по делото е установено основанието, на което е обявена недействителността на патента с решение №267 от 20.11.2015 г. на състава на отдел „Спорове“ при Патентното ведомство, постановено по чл.58, ал.5, т.2 от ЗПРПМ и утвърдено от неговия председател - липсата на изобретателска стъпка, то същото освен валидно е и законосъобразно, тъй като се основава на действителната липса на елемент от фактическия състав на патентоспособността. Изразил е становище, че правото на авторите на служебно изобретение по чл.17, ал.5 от ЗПРПМ на справедливо възнаграждение е функционално свързано с наличието на действителен патент за патентоспособно изобретение, а обявяването на недействителността на патента има ретроактивно действие към датата на неговото заявяване /чл.26, ал.6 от ЗПРПМ/, като обявената недействителността на патента заличава с обратна сила всички произтичащи от него правни последици, включително и правото на авторите на служебно изобретение на справедливо възнаграждение по чл.15, ал.5 от ЗПРПМ, поради което и при съобразяване на нормата на чл.235, ал.3 от ГПК, правото на ищците като автори на служебно изобретение на възнаграждение срещу патентопритежателя е отпаднало с обратна сила, което обуславя неоснователност на предявените искове. Настоящият състав намира, че касационно обжалване не следва да бъде допуснато. С оглед изложените в решението мотиви формулираните от касатора въпроси не са обусловили решаващата воля на въззивния съд. На първо място както бе посочено, за да постанови решението си въззивният съд е разгледал наличието на предвидените в разпоредбата на чл.53, ал.5 от Наредбата за оформяне, подаване и експертиза на заявки за патенти от 2008 г., вр. чл.9 от ЗПРПМ, предпоставки, при наличието на някоя от които е налице изобретателска стъпка и като е отчел, че нито една от тези предпоставки не е налице, е достигнал до извод за липса на изобретателска стъпка по отношение процесното изобретение. Визираните в разпоредбата на чл.53, ал.5 предпоставки са абсолютно идентични с тези, предвидени в чл.44, ал.4 от Наредбата за оформяне, подаване и експертиза на заявки за патенти от 2002 г., като идентични са и разпоредбата на чл.51, ал.4, изр.1 от Наредба за оформяне, подаване и експертиза на заявки за патенти от 2008 г., и на чл.30, ал.4, изр.1 от Наредбата от 2002 г., поради което и независимо от това на кои от разпоредбите се е позовал въззивният съд – на тези на Наредбата от 2008 или на приложимата според касатора Наредба от 2002 г., релевантно в случая е дали е налице изобретателска стъпка, преценявана с оглед наличието на някой от предвидените по еднакъв начин в цитираните нормативни актове критерии, респективно поставените от касатора първи и втори въпрос /с който се предпоставя становище на въззивния съд, че критериите следва да са налице кумулативно, каквото обаче не е изразявано/ не обосновават наличието на общата предпоставка по чл.280, ал.1 от ГПК. Не се установява общата предпоставка по чл.280, ал.1 от ГПК и по отношение останалите въпроси в изложението по чл.284, ал.3, т.1 от ГПК. С третия от въпросите отново се предпоставя становище, каквото не е възприето от съда – изрично е посочено в обжалваното решение, че от значение за материалната законосъобразност на решение №267 от 20.11.2015 г. е само наличието на изобретателска стъпка, с чиято липса е обоснована недействителността на патента, като дали са налице останалите критерии за патентоспособност – новост и промишлена приложимост, въззивният съд не е изследвал. Също така не са обусловили решаващите изводи на съда въпросите, свързани с това, какво е симулативен процес, кои са критериите за квалифицирането му като такъв, в чие поведение следва да се търсят те и кои са доказателствените средства за установяването му /четвърти, пети и шести въпроси/ - изразените във въззивния акт мотиви, че решението за обявяване недействителността на патента не е постановено по симулативен процес представляват единствено допълнителен довод/аргумент към основния извод на съда, че дори и с поведението си патентопритежателят да е допринесъл за крайния резултат /т.е. дори и административният процес да е бил симулативен/, това в случая е без значение, тъй като съдът ще установява и е от значение само това дали са налице обстоятелствата, които са обусловили обявяването на недействителността на патента, а именно, дали към датата на неговото заявяване изобретението е отговаряло на установените в закона изисквания за патентоспособност и в частност дали е била налице изобретателска стъпка. С оглед изложеното и тъй като при постановяването на решението не е допуснато нарушение на императивна материалноправна норма, на съдопроизводствените правила, установяващи правото на защита и на равенството на страните в процеса, нито фактическите изводи на въззивния съд са направени при грубо нарушение на логическите и опитните правила, не се установява наличие и на поддържаната очевидна неправилност. За да е очевидно неправилен, въззивният акт следва да страда от особено тежък порок, който може да бъде констатиран от касационната инстанция без извършване на присъщата на същинския касационен контрол проверка за обоснованост и законосъобразност на решаващите правни изводи на въззивния съд и на извършените от него съдопроизводствени действия, като всяка друга неправилност, произтичаща от неточно тълкуване и прилагане на закона - материален и процесуален, и от нарушаване на правилата на формалната логика при постановяване на акта, представлява основание за отмяна на съдебния акт, но едва след допускане на касационно обжалване при наличие на някое от специфичните за достъпа до касационен контрол основания. С оглед изхода на делото всеки от касаторите дължи на ответника по касация заплащане на разноски за адвокатско възнаграждение в размер на по 6 000 лв. Мотивиран от горното и на основание чл.288 от ГПК, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение,