Определение № 445 от 02.07.2020 г. на ВКС по т. д. № 2697/2019 г.

Производството е по реда на чл.288 ГПК. Постъпила е касационна жалба от „Кремио”ЕАД срещу Решение № 1923 от 26.07.2019 год. по т.д.№ 5690/2016 год. на Софийския апелативен съд. С него е обезсилено Решение № 1367 от 28.06.2018 год. по т.д.№ 6307/2016 год. на Софийския градски съд и е прекратено производството по предявеният от „Кремио”ЕАД срещу I.C.B.C. s.r.o. - Република Чехия („И.Ч.Б.Ч.”ООД) установителен иск за дължимостта на суми, произтичащи от договори за международна продажба на стоки за които по реда на чл.625 ГПК е издадена европейска заповед за плащане. Първоинстанционният съд е приел, че предявеният от „Кремио”ЕАД иск е частично основателен, зачитайки направеното възражение за прихващане. Установил е, че задължението за което е издадена европейската заповед за плащане е до размера на 19402.84 евро за главниците по 2 бр. фактури и до 3070.96 евро, общо дължимо обезщетение за забава при плащането. Сезиран с въззивните жалби и на двете страни по спора, съответно в частта с която исковете са уважени и в частта с която са отхвърлени, съставът на САС е указал на ищцовата страна да обоснове правния си интерес от предявяването на установителен иск. След изявлението на „Кремио”ЕАД, че подържа иска именно като установителен, въззивният съд с обжалваното решение е приел, че Софийски градски съд се е произнесъл по недопустим установителен иск, тъй като искът по чл.626 ГПК следва да бъде осъдителен. След подаденото възражение, европейската заповед за плащане не съставлява изпълнителен титул и вземането следва да бъде предмет на осъдителен иск. Поради това е обезсилил първоинстанционния акт и е прекратил производството по него. В изложението по чл.284 ал.3 т.1 ГПК се сочи основанието по чл.280 ал.1 т.3 ГПК по отношение на поставения правен въпрос – Какъв е характерът на иска по чл.626 ГПК – осъдителен или установителен и как се развива производството при подаване в срок на възражение по чл.16 от Регламент /ЕО/ № 1896/2006 год. на ЕП и Съвета? Вторият и третият от въпросите, които посочва касатора са подвидове на първия и се съдържат в отговора на него, а именно – по правилата на националното заповедно производство ли се развива производството след подадено възражение срещу европейска заповед за плащане и обвързан ли е ищецът от указанията на заповедния съд досежно характера на иска. Четвъртият от посочените в изложението въпроси е относно моментът на прекъсване на погасителната давност – дали това е искането за издаване на европейска заповед за плащане или предявяването на иска. Този въпрос действително има характеристиката на правен такъв, но няма връзка с конкретния спор, доколкото въпросът за погасителна давност, нейният начален срок, респ. прекъсването и не е бил поставян в производството пред СГС и САС, не е бил разглеждан от съдилищата и няма произнасяне по него. Настоящият съдебен състав счита, че основанието по чл.280 ал.1 т.3 ГПК по отношение на първият от поставените въпроси е налице и касационен контрол за произнасянето по него, ще следва да бъде допуснат. На основание чл.18 ал.2 т.2 от Тарифа № 1/2008 год. на МП, касаторът ще следва да внесе по сметката на ВКС ДТ-879.10 лв. и представи вносен документ в 1-седмичен срок от съобщението. Поради това, Върховният касационен съд – Търговска колегия, състав на І т.о.