Определение № 9827 от 15.10.2025 г. на ВАС по адм. д. № 10023/2025 г.

Производството е по реда на чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба на И. М. П. срещу определение № 25364 от 25.07.2025г., постановено по адм.д. 6695/2025г. по описа на Административен съд – София град. Жалбоподателят твърди неправилност на определението поради постановяването му в нарушение на закона и иска отмяната му с произтичащите от това правни последици. Като взе предвид изложеното в частната жалба и данните по делото, Върховният административен съд, трето отделение, констатира следното: Производството пред АССГ е образувано по жалба на И. М. П., като след обездвижване на същата, е уточнил че обжалва бездействие на общинските съветници от СОС, по тяхно задължение произтичащо от чл.33, ал.1, т.3 ЗМСМА, да приемат наредба по чл.28, ал.2 и 3 от ЗМСМА за уреждане реда, начина и срока, по който гражданите могат да се изказват, да отправят питания, становища и предложения от компетентността на СОС, кмета и общинската администрация. Съдът е посочил, че в хипотезата на оспорване на бездействия на административните органи по задължения, произтичащи пряко от нормативен акт или неизвършването на фактически действия, цитираните от жалбоподателя правни норми - чл.33, ал.1, т.2 от ЗМСМА и чл.28, ал.2 и ал.3 от ЗМСМА са неприложими. Приел е, че непроизнасянето на органа не може да се квалифицира като "бездействие, по задължение, произтичащо пряко от нормативен акт" или като "неизвършване на фактическо действие" и исканата защита е неприложима. АССГ е преценил, че оспорването е недопустимо на основание чл. 159, т. 1 от АПК - поради липса на годен за оспорване акт. Частната жалба е подадена от надлежна страна, срещу подлежащо на инстанционен съдебен контрол определение и в срока по чл. 230 от АПК, поради което е допустима. Разгледана по същество, същата е неоснователна. Определението като краен резултат е правилно. С разпоредбата на чл.28, ал.2 и ал.3 ЗМСМА е регламентирано правото на гражданите да присъстват на заседанията на общинския съвет и на неговите комисии, като заемат специално определените за тях места; да отправят питания, становища и предложения от компетентността на общинския съвет, кмета или общинската администрация, представляващи обществен интерес и да получават отговори по ред, начин и в срок, определени в правилника по чл.21, ал.3. Съгласно чл.33, ал.1, т.2 ЗМСМА общинският съветник има право да предлага включването в дневния ред на заседанията на общинския съвет разглеждането на въпроси от компетентността на съвета и да внася проекти за решения. От посочените от жалбоподателя разпоредби на чл.33, ал.1, т.2 и чл.28, ал.2 и ал.3 от ЗМСМА не произтича задължение за общинските съветници от СОС да издадат наредба за регулиране на посочените права. Начинът на реализиране на законоустановените права на гражданите, произтичащи от цитираните разпоредби, следва да стане по определен от общинския съвет ред в правилника му, приет на основание чл.21, ал.3 от ЗМСМА. Т.е. редът за реализирането на тези права се регламентира с Правилника за организацията и дейността на Столичен общински съвет, какъвто е приет и който може да бъде изменен по предвидения в закона ред, различен от търсения. Ето защо правилна е преценката на първоинстанционния съд за недопустимост на жалбата. Така мотивиран и на основание чл. 159 АПК, чл. 221, ал. 2 във вр. с чл. 236 от АПК, Върховен административен съд, трето отделение