Определение № 1431 от 05.06.2023 г. на ВКС по гр. д. № 1459/2023 г.

Производството е по чл. 274, ал. 3 от ГПК. Образувано е по частна касационна жалба на Г. В. В., представляван от назначения му служебен представител адв. Бл. З.. Касаторът е останал недоволен от постановеното от Великотърновския апелативен съд определение № 32 от 20.01.2023 г. по въззивно ч. гр. д. № 457/2022 г., с което се потвърждава разпореждането от 23.11.2022 г. на Ловешкия окръжен съд по гр. д. № 399/2022 г. за връщане на частната му жалба против постановеното по същото дело определение № 670 от 23.09.2022 г. С последното съдът е прекратил производството на основание чл. 14 ГПК и е изпратил делото по компетентност на Административен съд – Плевен. Съгласно мотивите към обжалвания съдебен акт, ищецът е обжалвал с частна жалба определението от 23.09.2022 г., като е направил изрично искане за освобождаване от държавна такса и разноски и за предоставяне на правна помощ. С определение № 807 от 31.10.2022 г. първоинстанционният съд се е произнесъл по исканията, като ги е оставил без уважение. Със същото е констатирал нередовност в подадената частна жалба и я е оставил без движение с указания за представяне на платежен документ за внесена държавна такса в размер на 15 лв. по сметка на Великотърновския апелативен съд. Посочени са и последиците от неотстраняване на нередовностите, като определението е връчено лично на ищеца на 08.11.2022 г. При това положение и доколкото констатира, че в законоустановения едноседмичен срок, и след това, жалбоподателят не е представил платежен документ за внесена държавна такса по частната жалба, апелативният съд приема за правилно и законосъобразно постановеното разпореждане за връщането ѝ на основание чл. 262, ал. 2, т. 2 ГПК. Изтъкнато е още, че молбата за отвод на съдебния състав не прекъсва срока за изпълнение на дадените указания, тъй като подобна разпоредба в закона няма, а освен това е и лишена от основание. В жалбата назначеният представител поддържа становище за незаконосъобразност на горепосоченото определение, позовава се на очевидна неправилност по смисъла на чл. 280, ал. 2 ГПК и наличие на предпоставките по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК по въпроса: „в светлината на принципа за справедливост, който от своя страна е в конекситет с принципа на законността, законен или незаконен се явява съдебен състав, който е определен (избран) в радикално нарушение на принципа за случайното разпределение на делата, гарантиращ честен и безпристрастен процес, и императивно закрепен в ЗСВ?“. Обосновката на посочените касационни основания се свежда до неподкрепени с конкретни доводи твърдения за несправедливо и предубедено правораздаване, довело до ограничаване правото на защита на ищеца. Акцентира се върху твърдението за незаконност на първоинстанционния състав и необоснованост на отказа за освобождаване на касатора от внасяне на държавни такси. След преценка, настоящият съдебен състав на ВКС, III г. о., намира, че не се обосновават предпоставки за допускане на горепосоченото определение до касационно обжалване. Поставеният въпрос, както и всички изложени от касатора доводи и съображения, се явяват изцяло неотносими към предмета на настоящото производство, което има за цел да разреши възникналия процесуалноправен спор относно надлежното администриране на частните жалби. По него съдът се е произнесъл в съответствие със закона и утвърдената съдебна практика. Когато съдът констатира, че постъпилата срещу негов акт жалба не отговаря на изискванията на закона, той е длъжен да даде ясни и изчерпателни указания на жалбоподателя, както и да отправи предупреждение за последиците от тяхното неизпълнение в указания срок. При положение, че горепосочените условия са налице, но в рамките на предоставения срок дадените указания са останали неизпълнени, то съдът е длъжен да процедира съобразно разпоредбата на чл. 262, ал. 2, т. 2 ГПК /към която препраща текстът на чл. 275, ал. 2 ГПК/ и да върне подадената частна жалба. Произнасянето на апелативния съд следва установената ,основаваща се на закона съдебна практика и не се констатира очевидна неправилност по смисъла на чл. 280, ал. 2 ГПК. В практиката си ВКС е разяснил, че участието в съдебен състав в нарушение на чл. 22 ГПК е основание за отмяна на съдебния акт тогава, когато допуснатото процесуално нарушение се е отразило на правилността му – в този смисъл решение № 120 от 13.04.2011 год. на ВКС по гр. д. № 1333/ 2010 год., III г. о. и определение № 560 от 14.07.2021 год. на ВКС по ч. гр. д. № 2090/2021 год., IV г. о. В случая въззивната инстанция е приела, че такова нарушение липсва, след като е осъществена служебно проверка на всички правно релевантни факти от значение за разрешаване на възникналия процесуален спор, при съобразяване обхвата на дейността на въззивния съд в производството по чл. 274, ал. 2 ГПК, така както е очертан в ТР № 6 от 15.01.2019 г. на ВКС по тълк. д. № 6/2017 г., ОСГТК. Въпросът за наличието на предпоставките за освобождаване на ищеца от внасяне на такси и разноски по производството е разрешен с постановеното от Ловешкия окръжен съд определение № 807 от 31.10.2022 г., което, както посочва и въззивният съд, не е обжалвано в тази негова част. Следователно същият остава извън предмета на настоящото производство, поради което и липсва основание за разглеждане на изложените във връзка с него доводи и съображения. Предвид гореизложеното, ВКС, състав на III г. о.,