Определение № 212 от 03.07.2013 г. на ВКС по т. д. № 2656/2013 г.

Производството е по реда на чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на [фирма], [населено място] против решение № 36 от 27.02.2013 г. по в. гр. д. № 9/2013 г. на Русенски окръжен съд, с което е обезсилено решение № 1814 от 29.10.2012 г. по гр. д. № 233/2012 г. на Русенски районен съд. С първоинстанционното решение съдът е признал за установено, на основание чл. 415, ал. 1 във вр. чл. 422, ал. 1 ГПК, съществуването на вземането на [фирма], [населено място] спрямо Т. С. С., [населено място] за сумата от 314,10 евро – главница по запис на заповед от 11.05.2009 г., ведно със законна лихва върху сумата от 26.10.2009 г. до окончателното плащане и 44,95 лв. – разноски по заповедното производство по ч. гр. д. № 6455/2009 г. по опис на Р. и е отхвърлил иска в останалата му част за горницата до 2000 евро – главница и 279 лв. разноски. Ответникът по касационната жалба Т. С., [населено място] по съображения, изложени в писмен отговор, моли съдът да остави в сила обжалваното решение. Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на първо отделение констатира, че касационната жалба е процесуално недопустима по следните съображения. С изменението на ал. 2 на чл. 280 ГПК / ДВ бр. 100 от 2010 г. в сила от 21.12.2010 г./ не подлежат на касационно обжалване решенията по въззивни дела с цена на иска до 10 000 лв. по търговски дела. В случая делото е търговско - искането е за установяване на вземане по реда на чл. 422 ГПК с основание запис на заповед от 11.05.2009 г., с цена на иска до 10 000 лв. Като съобрази, че предмет на спора е търговска сделка / чл. 286, ал. 2 във връзка с чл. 1, ал. 1, т. 8 ТЗ /, цената на иска и императивната разпоредба на чл. 280, ал. 2 ГПК, налице е процесуална пречка за разглеждане на касационната жалба срещу въззивното решение от ВКС, ТК. По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение