Определение № 4003 от 12.12.2023 г. на ВКС по гр. д. № 154/2023 г.

Производството е по реда на чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на Д. А. Д. против решение № 772/30.05.2022 г., постановено по гр.д.№ 601/2021 г. от 7- ми състав на САС. Ответникът по касационната жалба я оспорва, с писмен отговор. Касационната жалба е подадена в срок и е процесуално допустима. С обжалваното решение, съдът е счел предявения иск с правно основание чл.135, ал.1 ЗЗД за неоснователен, отменил е решението на СГС и е постановил ново, с което е отхвърлил иска. Съдът е приел, че процесната сделка следва да се окачестви като „безвъзмездна“ по смисъла на чл. 135, ал. 1 от ЗЗД. Този факт обаче съдът е приел за ирелевантен доколкото процесната сделка или „увреждащото кредитора действие“ /от 14.12.12г./ се явява сключена преди възникване на вземането, което съдът е приел, че е с дата 10.02.13г. Съдът е приел, че процесното вземане се явява установено с влязлото в сила решение на АС при БСК от 11.04.16г., като в този съдебен акт процесното задължение изрично е съотнесено към договор от 10.02.13г. и поради това именно - всички присъдени в дизпозитива на решението суми кореспондират /като произход, основание и размер/ пряко със съдържанието на този договор. Съдът не е обсъдил представените договори за заем, един от които е с дата предхождаща атакуваната сделка - от 13.09.2012 г. във връзка с твърдението на ищеца за качеството му на кредитор на ответника по делото и страна по атакуваната сделка. От изложението на касационните основания относно допустимостта на касационното обжалване се извежда правен въпрос, следва ли съдът да извежда качеството на кредитор от съдебно /в случая арбитражно / решение, без да обсъжда доводите и доказателствата за наличието на облигационно правоотношение, от което ищецът черпи правата си на кредитор. Правото на кредитора да иска обявяване за недействителни спрямо него на увреждащите го актове на длъжника по реда на чл.135 ЗЗД е предпоставено от наличие на действително вземане. Това вземане може да не е изискуемо или ликвидно; не е необходимо и предварително да бъде установено с влязло в сила решение. Съдът по Павловия иск изхожда от положението, че вземането съществува, ако произтича от твърдените факти /предмет на делото по чл.135 ЗЗД не е самото вземане на кредитора, а потестативното му право да обяви за недействителна по отношение на себе си сделка или друго действие, с които длъжникът го уврежда (правоотношението, легитимиращо ищеца като кредитор, става предмет на делото единствено когато Павловият иск е обективно съединен с иск за вземането)/. Той може да приеме обратното само ако вземането е отречено със сила на пресъдено нещо. Горното е прието с тълкуване, дадено с т.р. от 09.07.2019 г., по т.д. №2/2017 г. на ОСГТК на ВКС, като касационното обжалване следва да се допусне за проверка противоречие с цитираното тълкувателно решение, на основание чл.280, ал.1, т.1 ГПК. На касатора следва да се укаже да внесе държавна такса по сметката на ВКС в размер на 291 лева. Водим от горното, състав на ВКС